Решение по дело №950/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Д.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. Ив. М. ***, против решение № 371 от 24.04.2023 г. по АНД № 815/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че не са изложени от наказващия орган обстоятелствата, обуславящи повторност по смисъла на ЗДвП. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. В писмена молба излага становище за незаконосъобразност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002378 от 16.09.2022 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което е наложено на касатора Д.П.М. административно наказание- глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 6 от ЗДвП. Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

Нарушението е установено с одобрено техническо средство АТСС TFR1-М с фабр. № 644/14. На 05.07.2021 г. в 15.14 ч., в гр. Бургас, на път първи клас І-6, на км. 494+850 от кв. „Пети километър“ в посока кв. „Ветрен“, до магазин „Егло“, е заснет лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № В 11 22 НР, със скорост на движение 110 км/ч (при отчитане на толеранс- 107 км/ч), при ограничение от 50 км/ч за населеното място. След представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП пред контролния орган, съдържаща изявление от Д.П.М., че лично е управлявал автомобила, е съставен срещу последния акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съставомерните елементи на нарушението са очертани с нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С нея е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. В конкретния случай е установено превишаване на скоростта в населеното място с 57 км/ч. При тези фактически данни законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4, респ. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита. Подробно са изложени и обстоятелствата, обуславящи повторност на извършеното нарушение- посочено е от актосъставителя и от наказващия орган, че на нарушителя са наложени предходни наказания с електронни фишове серия К № 2648694, № 2880541 и № 2955922, всички влезли в сила на 06.07.2020 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по §6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371 от 24.04.2023 г. по АНД № 815/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: