РЕШЕНИЕ
№447
гр. Враца, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.02.2024 г. /шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия Житарска
КАНД № 20 по описа на АдмС – Враца за 2024 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца против
Решение № 281 от 13.10.2023г.,
постановено по АНД № 641/2023г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено издаденото от касатора НП № 06-2300068/08.06.2023г. В касационната
жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна
обстановка. Сочи се, че при изписването на посочената в НП дата на нарушение -
26.06.2023г. е допусната техническа грешка, която не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, довело до затруднено право на защита на санкционираното
лице. Според касатора в НП съвсем ясно е записано, че „работодателят „Н.Т.“
ЕООД *** не е изплатил на работника Х.Ю.К.… /окончателно всеки месец до 25-то
число на месеца следващ месеца на начисляване/……трудово възнаграждение за месец
юни 2022г.“, като датата на нарушението е посочена и в АУАН и в протокола от
проверка, а именно 26.07.2022г. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се потвърди наказателното постановление, за което се излагат
съображения.
В с.з. касаторът се
представлява от ю.к. М.К.. Моли за решение, с което да се отмени решението на
РС-Враца, с което е отменено НП по АНД №641/2023г., като незаконосъобразно и
неправилно и да се потвърди наказателното
постановление. Поддържат се съображенията изложени в касационната жалба.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът в
представено по делото становище от * П.И.
оспорва касационната жалба, поради което следва да се остави без уважение
и да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи
в тази насока. Претендират се разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост и
основателност на касационната жалба, като споделя изложените от касатора
съображения за допусната техническа грешка при изписване на датата на
нарушението, поради което иска решението да бъде отменено и потвърдено НП. Алтернативно
иска отмяна на решението и връщане за
ново разглеждане, тъй като същото е неясно и неразбираемо.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
С оспореното пред въззивната инстанция НП № 06-2300068/
08.06.2023г. е ангажирана отговорността на дружеството - ответник за това, че при извършена на 09.05.2023г.
проверка от Д “ИТ“ - Враца в офис на
ответника от представените документи от дружеството е установено, че не е изплатено на работника ** след добросъвестно изпълнение
на трудовите си задължения в установените срокове /окончателно всеки месец до
25-то число на месеца следващ месеца на начисляване/, съгласно трудов договор №
146/05.04.2022г., уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2022г. в
размер на 577,39 лева. Прието е, че нарушението е извършено в ** в първия
работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание, като
е посочено, че това е 26.06.2022г. В санкционния акт е прието, че дружеството е
нарушило чл.128,ал.1 от КТ, за което на основание чл.414, ал.1 от КТ му е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
С Решение № 281/13.10.2023г.
на Районен съд - Враца е отменено горепосоченото НП. В решението е прието, че събраните
по делото доказателства безспорно установяват, че юридическото лице не е
изпълнило изискванията на трудовото законодателство, не е изплатило в
уговорените срокове трудовото възнаграждение на работника. Установено е, че в
протокола от проверката на 09.05.2022г. и в АУАН № 06-2300068/18.05.2023г. ясно
е посочена като датата на нарушението, първият ден след срока на изпълнението
на това задължение /окончателно всеки месец до 25-то число на месеца следващ
месеца на начисляване/, а именно 26.07.2022г. АНО в оспореното НП ясно е мотивирал
откога следва да се смята, че е извършено процесното нарушение, но след като е
посочил с числа дата 26.06.2022г. въззивната инстанция е приела, че същия
неправилно е посочил датата на извършване на нарушението, поради което е
затруднил правото на защита на санкционираното лице и е отменила НП № 06-2300068/08.06.2023г.
на Директора на Д „ИТ“ Враца.
Настоящият касационен състав споделя
изводите на въззивния съд, че дружеството не е изпълнило изискванията на
трудовото законодателство и е допуснало нарушения, но не споделя
изводите на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление.
Безспорно в конкретния случай е
доказано, както и въззивният съд е приел, че наказаното дружество е осъществило
състава на административното нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Видно от доказателствата
по делото, че към деня на извършената проверка, документирана с протокол от 09.05.2022г.,
е установено, че дружеството-работодател не е изплатил на * трудовото
възнаграждение за месец юли 2022г. Дадени са и задължителни предписания
с протокола от 09.05.2022г. във
връзка с изпълнение на задълженията по чл.128,
т.2 от Кодекса на труда, като същите са влезли в сила. Не са ангажирани
доказателства за изпълнението на предписанието в указания срок. Видно от АУАН
съставен на 18.05.2022г. в присъствието на управителя на дружеството също е
посочена като дата на нарушението първият ден следващ последния ден, при който
е следвало да се изплати процесното трудово възнаграждение и както е посочено
там това е до 25-то число на месеца следващ месеца на начислението. И в АУАН и в
НП се твърди, че дружеството – работодател не е платил трудовото
възнагражднение на работника за месец юни 2022г., от което и следва, че първият
ден е 26.07.2022г. Факта, че вместо месец юли /07/, е записано 06, /т.е. месец
юни/ не може да се сподели от настоящата инстанция, че правото на защита на
санкционираното лице е нарушена, до такава степен, че да се отмени
наказателното постановление. Видно е, че тази грешка е техническа и не опорочава
с такава тежест оспореният акт, че нарушителя да не може да разбере в какво е
обвинен. Отделно от това, противно на изложеното в решението, по делото липсват
доказателства „Н. – т.“ ЕООД да е изплатило, както към датата на проверката, така
и към датата на издаване
на обжалваното НП, а така също и към настоящия момент полагащото се трудово
възнаграждение на К. Вярно е, че по делото е представена разчетно –платежна
ведомост, в която е записано, че за съответния месец следва да бъде изплатена
сумата от 577,39 лева по банков път, но липсва платежно нареждане, от което
безспорно да се установи преводната сума.
При издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на
това основание. Същите съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно чл.414, ал. 1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая е определена имуществена санкция в
минимално предвидения от закона размер от 1500 лв.
С оглед на изложеното касационната жалба е
основателна. Възраженията на ответника са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Обжалваното
съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно и като такова следва да
бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на касатора, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в размер на по 100.00 лева, за всяка съдебна
инстанция или в общ размер на 200.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 281/13.10.2023г., постановено по АНД №
641 по описа за 2023г. на Районен съд –
Враца, с което е отменено НП № 06-2300068/08.06.2023г., на Директора на
Д“ИТ“-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-2300068/08.06.2023г.
на Директора на Д“ИТ“-Враца, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на „Н.Т.“ ЕООД *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД *** да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото в размер
на 200.00/двеста / лева юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.