№ 3947
гр. Варна , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 538 ГПК, образувано е по въззивна жалба
на Р. Г. И. , ЕГН ********** срещу решение №3660/03.08.2020г., постановено по гр. Дело
№5944/2020г., по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта му, с която е прието, че е извършил
домашно насилие и са му наложени санкции по ЗЗДН. Жалбоподателят счита решението в
тази част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че съдът е постановил
решението си при липса на доказателства, установяващи осъществяването на акта на
насилие. Излага, че материалната доказателствена сила на декларацията не е абсолютна,
като за да изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН трябва
да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно насилие -
дата, час, място на извършване, последици и т.н., докато в конкретния случай представената
от молителката такава не съдържа описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдяния от нея акт на домашното насилие. Счита, че от събраните по делото
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Стефан Великов и Галина
Симеонова, не се установява за нито един от посочените в декларацията случаи, нито точния
ден и час, нито какво точно и как се е случило, като това е така т.к. тези две лица на
практика не са очевидци на нито едно от твърдяните събития, а цялата информация са
получили от разказ на молителката. Последната не е представила други доказателства, от
които да се установи механизма на извършеното спрямо нея физическо или психическо
насилие и доколко тези действия осъществяват признака на акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. По изложените съображения моли обжалваното решение да
бъде отменено в обжалваните части, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявената молба за защита да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Доказателствени искания не са направени.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за
недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
1
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно основателността
на предявената молба за защита по ЗЗДН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.
Във връзка с възражението за недопустимост на въззивната жалба, обективирано в
писмения отговор, съставът при ВОС съобрази следното:
Първото съобщение за изготвеното решение, според отбелязването, съдържащо се
върху разписката, е връчено на 09.09.2020г. на адв. Арбекова чрез призовкар при СРС.
Още преди тази дата обаче, а именно на 31.08.2020г. по делото е депозирана молба от
ответника Румен Иванов, в която същият излага че оттегля пълномощията си от адв.
Арбекова, като моли всички съобщения да бъдат изпращани на посочения съдебен адрес на
адв. Гроздев, като прилага и пълномощно.
С нова молба от 24.09.2020г ответникът е посочил, че с предходна молба, приложена
по делото, е оттеглил пълномощията от адв. Арбекова, като отново моли всички съобщения
до него да бъдат връчвани чрез адв. Гроздев.
С разпореждане от 29.09.2020. съдът е разпоредил изпращането на ново съобщение
адв. М. Гроздев.
Новото съобщение за изготвеното решение е получено на 08.10.2020г. от адв.
Гроздев. Именно това съобщение съдът приема за редовно връчено на ответника, чрез
неговия пълномощник, тъй като предходното съобщение е било връчено на пълномощник,
по отношение на който към момента на връчването пълномощията вече са били оттеглени,
поради което счита, че жалбата, постъпила в съда на 15.10.2020г. е в срок.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед
съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени
искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№273618/15.10.2020 на
Р. Г. И. , ЕГН ********** срещу решение №3660/03.08.2020г., постановено по гр. Дело
№5944/2020г., по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта му, с която е прието, че е извършил
2
домашно насилие спрямо С. Г. С. и са му наложени санкции по ЗЗДН.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 09.12.2020г. от 10.00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3