№ 76
гр. Севлиево, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200056 по описа за 2023 година
Жалбоподателят А. А. Г. от с. М., община Севлиево е обжалвал наказателно
постановление № ********** от 06.01.2023 година на Зам. директор на РДГ гр. В.
Търново, с което за извършено нарушение по чл. 14б, ал. 8 във вр. с ал. 1 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ и на
основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено наказание глоба в размер на
150,00 лв. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно и че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, за което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Зам. директор РДГ гр. В. Търново, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Пледира, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин, а НП е законосъобразно,
поради което прави искане същото да бъде потвърдено като такова.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Свидетелите П. П. и И. Н. работят като горски инспектори в РДГ - В.
Търново. На 05.07.2022 г. в посочената по-горе дирекция било получено писмо от
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, с което съответните длъжностни лица били
уведомени за автомобили, транспортиращи 4 или повече пл. куб. м. дървесина, които
1
не били открити в регистъра за МПС с монтирани GPS-устройства, като в тази връзка
се правело искане за извършване на проверка за законосъобразност на извършения
превоз, както и за предприемане на съответните законосъобразни действия, в случай че
са установени нарушения. Сред въпросните МПС бил и товарен автомобил „Урал“ с
рег. № СО *** ВТ. В писмото бил отразен номера на превозния билет, както и датата
на извършване на превоза. След извършена справка в информационната система на
ИАГ било установено, че на 28.06.2022 г. е издадено Позволително за сеч № 0672695, с
което на "МЕМС" ЕООД гр. Севлиево било разрешено провеждането на сеч в отдел №
308, подотдел "л", имот с кад. № 40141.204.2, в землището на с. Крушево, общ.
Севлиево. Като срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището
бил определен периода 01.07.2022 г. – 30.12.2022 г. Позволителното за сеч било
издадено от инж. К. К. на лесовъда М. И.. Установено било също така, че на
04.07.2022 г. бил издаден превозен билет с номер и уникален код:
11923/00201/04072022/142009 – СЕЕQM13. От извлечението в информационната
система на ИАГ за посочения по-горе превозен билет било установено, че превозваната
дървесина, за която, е издаден, е за 7 пл. куб. м. от дървесен вид цер, благун и келяв
габър, или всичко 14 пр. куб. м. дървесина. От посоченото извлечение било
констатирано също така, че превозът е извършен с превозно средство с рег. № СО ***
ВТ с водач А. Спирдонов. В извлечението се съдържала и друга информация, в това
число за място на издаване на превозния билет, спедитор и снимков материал на
превозното средство.
Свидетелите П. и Н. познавали жалбоподателя Г. във връзка с констатирани
предишни нарушения на горското законодателство, извършвани от него. В тази връзка
същите установили, че в превозния билет като фамилия умишлено е вписана такава,
различна от тази на жалб. Г., както и че именно той е бил водача на въпросното МПС.
По повод полученото по-горе писмо от ИАГ, на 06.07.2022 г. двамата
служители на РДГ - В. Търново извикали в гр. Севлиево жалб. Г. и при проведен с него
разговор същият потвърдил, че въпросният превоз е бил извършен от него. Във връзка
с това обстоятелство, както и с направената предварителна проверка в
информационната система на ИАГ по повод процесния превоз на дървесина, на същата
дата – 06.07.2022 свид. П. П., в присъствието на свид. И. Н. и жалбоподателя Г.,
съставил Констативен протокол серия В, № 008536, в който било отразено, че жалб. Г.
транспортирал 7 пл. куб.м. – 14 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид цер, благун
и келяв габър с товарен автомобил Урал с рег. № СО *** ВТ с Превозен билет №
11923/00201/04072022/142009 – СЕЕQM13, без да са изпълнени изискванията на чл.
14б, ал. 1 от Наредбата, тъй като автомобилът не бил снабден с изправно и
функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му с GPS
устройство. Протоколът бил подписан от проверяващите и жалб. Г., на когото бил
връчен и екземпляр от него.
2
На същата дата – 06.07.2022 година свидетелят П. П., в присъствието на свид.
И. Н., съставил против жалб. А. Г. акт за установяване на административно нарушение
Серия В, № 007815 за това, че транспортира 7 пл. куб.м. – 14 пр. куб.м. дърва за горене
от дървесен вид цер, благун и келяв габър с товарен автомобил Урал с рег. № СО ***
ВТ с Превозен билет № 11923/00201 от 04.07.2022 година, без да са изпълнени
изискванията на чл. 14б, ал. 1 от Наредбата, тъй като автомобилът не бил снабден с
изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на
движението му с GPS устройство. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е
посочена 04.07.2022 г., а като място РДГ - В. Търново, ДЛС Росица Севлиево, с.
Крушево. В АУАН е посочено, че са нарушени законовите разпоредби на чл. 14б, ал. 8
във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Препис от така съставения АУАН бил връчен на жалб. Господинв на
същата дата – 06.07.2022 г. След запознаване със съдържанието му жалбоподателят не
е направил възражения. Такива от негова страна не са направени и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият
орган съставил на 06.01.2023 година обжалваното наказателно постановление. В него
той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.
Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 14б, ал. 8 във връзка с чл.
14б, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба по
чл. 270 от ЗГ във връзка с чл. 272 от ЗГ в размер на сумата от 150,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от показанията на
свидетелите П. П. и И. Н. и писмените доказателства – АУАН Серия В бл. № 007815 от
06.07.2022 г.; КП № 008536 от 06.07.2022 г.; извлечение от информационната система
на ИАГ за превозен билет 11923/00201/04072022/142009 – СЕЕQM13, ведно със
снимков материал; позволително за сеч № 0672695/28.06.2022 г.; заверено копие на
електронен e-mail с вх. № РДГ05-62 от 05.07.2022 г.; обжалваното наказателно
постановление; покана за доброволно изпълнение на публични вземания; известие за
доставяне; заповед № 1 от 02.01.2018 г.; извадка от системата на ИАГ-София модул
GPS-устройства; НП № **********/13.07.2021 г.; ценоразпис; диплома на П. П.;
трудов договор № 426 от 22.10.2012 година; допълнително споразумение №
РД0936/18.03.2021 г. към ТД № 426/22.10.2012 г.; длъжностна характеристика за гл.
специалист – горски инспектор; извлечение от информационната система на ИАГ /стр.
50/; писмо за изпращане на НП с № РДГ05-177/06.01.2023 г. и известие за доставяне от
25.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
3
жалбоподателя на 25.01.2023 г. От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е
изпратена, се установява, че същата е подадена на 08.02.2023 г., тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните и Заповед № 1 от 02.01.2018 г. на Директора на РДГ В. Търново. АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АН0/
са приели, че жалб. Г. е нарушил разпоредбите на чл. 14б, ал. 8 във вр. с чл. 14б, ал. 1
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. С
разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата се забранява транспортирането на
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са
изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, а съгласно разпоредбата на чл. 14б, ал. 1
от Наредбата: "Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS устройства)".
Санкцията, наложена на жалбоподателя – глоба в размер на 300,00 лева, е
наложена на основание чл. 270 във вр. с чл. 272 от ЗГ, съгласно която разпоредба: "За
други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100
до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание". Съгласно разпоредбата на чл.
272 от ЗГ: "Ако лице извърши нарушение по чл. 256, 257, 259, чл. 261 – 265, чл. 267 –
271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова
нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената
санкция е в троен размер".
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не се
явява и негов процесуален представител. В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, както и че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения.
В жалбата, на първо място се твърди, че на визираната в акта и НП дата не
била извършвана проверка от страна на контролните органи и не било установено
жалбоподателят да е извършвал въпросния превоз на дърва за горене. Превозният
билет не бил издаден на негово име и в същия не били посочени неговите имена.
Налице било несъответствие между имената по превозния билет и на лицето, на което
бил съставен АУАН. Самият акт бил съставен по-късно от датата на вмененото
4
нарушение и то в отсъствие на жалбоподателя, което съставлявало самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът не споделя така изложените доводи. По делото по безспорен и
несъмнен начин се установява и това не се спори и от страните по делото, че на
основание позволително за сеч № 672695/28.06.2022 г., на 03.07.2022 г. бил издаден
превозен билет с номер и уникален код: 11923/00201/04072022/142009 – СЕЕQM13, в
който са отразени дървесината, която е транспортирана като количество, дървесен вид,
получателя, направлението, спедитора, регистрационния номер на превозното
средство, с което се извършва транспортирането, както и данни за водача на товарния
автомобил. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че транспортирането на посочената в превозния билет дървесина е
осъществено с товарен автомобил „Урал“ с рег. № СО *** ВТ. Не се спори, че по
отношение на водача на превозното средство, в превозния билет е допусната неволно
или не грешка при изписването на фамилията му. В хода на проверката, извършена от
длъжностните лица на РДГ - В. Търново, е установено и това е видно както от
показанията им, така и от писмените доказателства, че въпросният превоз е осъществен
именно от жалб. Г.. В тази връзка следва на първо място да се отбележи, че във връзка
с изпълнение на служебните си задължения горските инспектори са познавали добре
жалбоподателя, неговата работа, както и обстоятелството, че именно той управлява
въпросния товарен автомобил. На следващо място, в хода на проверката, извършена от
тях, горските инспектори са открили жалб. Г., провели са разговор с него относно
процесния превоз, и пред тях той е заявил, че транспортирането е било извършено
именно от него. В хода на проверката е съставен и констативен протокол, в който това
обстоятелство било отразено и скрепено с подписа на жалбоподателя без възражения.
На същия бил връчен и екземпляр от него. Не е спорен и факта, че на същия ден бил
съставен и АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП. От показанията
на свидетелите и положения от страна на жалб. Г. подпис в така съставения АУАН, се
установява, че той е бил съставен в негово присъствие, предявен му е бил за
запознаване и му е бил връчен екземпляр от същия. След запознаване със
съдържанието му жалбоподателят го е подписал без никакви възражения. Такива,
както вече бе посочено по - горе, не са направени от негова страна и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. В случая съдът следва да посочи и не на последно място, че
извършената проверка е изцяло документална и резултатите от нея са били отразени в
констативния протокол, съставен от служителите на РДГ - В. Търново. В този смисъл
съдът споделя изложеното по съществото на делото от процесуалния представител на
административно-наказващият орган, че жалбоподателят не е направил никакви
възражения относно обстоятелството кой е управлявал автомобила в нито един
момент при изготвянето както на КП, така и АУАН.
Не може да бъде споделен и довода на жалбоподателя, че в случая АУАН и
5
НП са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е, че
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
представлява подзаконов нормативен акт, чиято цел е детайлно да доразвие и уреди
обществените отношения, свързани с осъществяване на дейностите по контрол и
опазване на горските територии. Като такъв тя е издадена на основание Закона за
горите. В разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ обаче изрично е разписано, че редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се
определя с наредбата по ал. 11 на чл. 148. Безспорно е също така, че както чл. 148, ал.
12 от ЗГ, така и чл. 14б, ал. 1 от Наредбата въвеждат изрично изискване товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и
мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS) и това е
задължение на техните собственици, съответно наематели или ползватели, съобразно
текста на чл. 14б, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. С разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от
Наредбата обаче се въвежда изрична забрана транспортирането на дървесина и
недървесни горски продукти да се извършва с товарни превозни средства, за които не
са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4. Тоест субект на нарушението на тази
забрана е лицето, което транспортира дървесина или недървесни горски продукти с
превозно средство, за което не са изпълнени съответните изисквания, въведени с
посочената по-горе разпоредба. Негово задължение е преди да осъществи
транспортирането да се убеди, че превозното средство, с което ще извърши превоза
отговаря на тези изисквания, и в случай, че това не е така, да откаже да извърши
транспорта. В противен случай отговорността за това нарушение е изцяло на водача на
съответното превозно средство.
В хода на административнонаказателното производство, а и в съдебното
такова, безспорно бе установено, че на инкриминираната дата – 04.07.2022 година
товарният автомобил, с който е била транспортирана дървесината, е бил управляван от
жалбоподателя и че същият не е отговарял на изискванията на чл. 14б, ал. 1 от
Наредбата, тъй като не е бил снабден с изправно и функциониращо устройство за
позициониране и проследяване на движението му (GPS устройство). Безспорно е и
това, а то се установява от писмените доказателства по делото, в частност от
издадения превозен билет и снимковия материал, приложен към него, че на 04.07.2022
г. с този товарен автомобил е била транспортирана дървесина до с. Крушево, общ.
Севлиево. Обстоятелството, че на процесната дата превозното средство не е било
спирано за проверка, за да бъде констатирано нарушението на място, по никакъв начин
не променя този извод на АНО, както и на съда. В случая, както вече бе отбелязано,
процесното нарушение е било констатирано от контролните органи на базата на
документална проверка, а събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършеното
6
нарушение и неговото авторство. Не на последно място, съдът държи да отбележи, че
никъде в нормативната уредба не е въведено изискване превозните средства да са
снабдени с такова устройство, само и единствено когато транспортират дървесина в
горски територии. В този смисъл, съдът напълно споделя доводите, изложени от
процесуалния представител на АНО в хода по съществото на делото.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както
в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Безспорно е, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е за
това, че на процесната дата, посочена в акта и НП е транспортирал дървесина с
превозно средство, което не е отговаряло на изискванията на чл. 14б, ал. 1 от
Наредбата, тъй като не е било снабдено с изправно и функциониращо устройство за
позициониране и проследяване на движението му, каквато забрана е въведена с
разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателят А. Г., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 14б, ал. 8 във вр.
с ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкциониран на
основание чл. 270 от ЗГ с глоба в размер на 150,00 лв. Размерът на наложеното
наказание е в границите на предвиденото в чл. 270 и чл. 272 от ЗГ, като при
определянето му е било съобразено обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
нарушението в едногодишния срок от влизането в сила на НП, с което вече е бил
наказан за нарушение на чл. 270 от ЗГ – НП № ********** от 13.07.2021 г. на
Директора на РДГ В. Търново. Това наказателно постановление е приложено п делото
и от него е видно, че същото е влязло в сила на 29.07.2021 година.
Не са налице и обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения с тази правна квалификация.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
7
Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия орган
разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 120, 00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 06.01.2023
година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което
на А. А. Г., ЕГН: ********** от с. М., община Севлиево, ул. «***» № 1, за извършено
нарушение по чл. чл. 14б, ал. 8 във вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ и на основание чл. 275, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 150,00лв. /сто и
петдесет/ лева по чл. 27- във връзка с чл. 272 от Закона за горите, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН: ********** от с. М., община Севлиево, ул. «***» №
1, да заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8