Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.01.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският
районен съд състав
На
петнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1695 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС.
Депозирана е искова
молба от С.Я.П., с която е предявен
иск срещу А.А.Д. и В.А.Д. за делба на поземлен имот с идентификатор 27156.502.153
в с.Е. с площ 661 кв.м.ведно с построените в него сграда с идентификатор 27156.502.153.1 жилищна сграда
еднофамилна със застроена площ 93 кв.м., второстепенна /стопанска сграда с площ
20 кв.м. и второстепенна/стопанска сграда с площ 36 кв.м. Сочи, че страните са
наследници на А. А.Д. – техен баща, че
през 1975 г. същият е придобил недвижимия имот и след това е построил сградите,
както и че преживялата съпруга Ф. Д. е прехвърлила своите 5/8 идеални части на
ответницата В.Д..
Ответникът А.Д. е
получил препис от исковата молба и в срока за
отговор не е депозирал такъв.
Ответницата Д. в
срока по чл.131 от ГПК е заявила възражение, че е придобила имота, като се
позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи, че 1/8 от имота го
има по наследство, 5/8 по договор за дарение и необезпокоявано от ищеца и
втория ответник е владяла имота в продължение на 10 години.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Страните по делото са наследници на А.А.Д.,
починал на 28.03.2005 г. Освен трите
страни, негови деца, същият е оставил като наследник и преживялата си съпруга Ф.
Х. Д., която е починала на 10.02.2008 г. Приживе – на 06.03.1975 г. наследодателят А.А.Д. е придобил с договор за
покупко-продажба с нотариален акт №150, т.3, дело №924/1975 г. парцел X
пл.№320 от квартал 21 по плана на с.Е. с площ 660 кв.м. към настоящия момент този имот е отразен в кадастралната
карта на с.Езерче, одобрена със Заповед РД-18-20/23.03.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с идентификатор 27156.502.153 и в него са застроени сграда
27156.502.153.1 със застроена площ 93 кв.м. жилищна еднофамилна. На 01.02.2008
г. преживялата съпруга Фатме Д. е прехвърлила на ответницата В.А.Д. своите 5/8 идеални части от
този имот ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 76
кв.м. с таван с полезна площ 76 кв.м., второстепенна/стопанска сграда със
застроена площ 20 кв.м. и второстепенна /стопанска сграда със застроена площ от 36
кв.м. с договор за дарение , обективиран в нотариален акт №**, т.*, рег.№**,
дело №**/2008 г. на нотариус с рег.№378.
Процесният недвижим имот е
пострадал от наводнението в с.Е. през 2007 г., видно от служебната бележка,
издадена от „Гражданска защита“. Според показанията на свид.С., който по същото
време е бил кмет на с.Е. целият етаж е бил залят. Като помощ пострадалите от наводнението получили електрически
уреди и храни, но не и строителни материали.
Във връзка с възражението на
ответницата Д., че е придобила правото на собственост върху 2/8 идеални част чрез трайно и непрекъснато
владение върху имота са разпитани свидетелите Я. П., Г. А., М. Н. и С. С..
Всички свидетели в показанията си съобщават, че по време на наводнението през 2007 г. преживялата съпруга
Ф. Д. живеела сама в имота, а след това ответницата В.Д. направила голям ремонт
в този имот, за да го направи годен за живеене. Първият свидетел е съпруг на
ищцата и същият отсядал в процесния имот, когато бил в България по покана на
ответницата, която единствена имала ключ за имота. Когато оставал винаги
нощувал в една стая, за която знаел, че е определена за съпругата му. Той и
ищцата живеели и към настоящия момент живеят в Република Турция, а от 2007 г.
ищцата не била идвала в република България. Двамата не присъствали на
погребението на А.Д... Според него В.Д. никога не била заявявала, че процесният имот е неин. С ищцата се скарали
за нивите, останали от баща им и 3-4 години не си говорели. В този имот били
регистрирани сина и снахата на ищцата, като за това искали разрешение от
ответницата. Двамата и отсядали в тази къща. Ответинкът А.Д. живеел и работел в
Пловдивско. Рядко идвал в имота, последният път за Нова година за 5-6 дни.
При тази установената фактическа обстановка, съдът направи следните прави
изводи: След смъртта на наследодателя страните по делото и преживялата му
съпруга са станали собственици на процесния имот, като преживялата съпруга е
била собственик на ½ от имота, тъй като същият е бил придобит по време
на брака и в резултат на съвместен принос от двамата съпрузи, а другата
половина в резултат на наследяване е станала собственост в равни части на Ф. Д.,
С.Я.П., А.А.Д. и В.А.Д.. След сключването на договора за дарение ответницата В.Д.
е придобила правото на собственост върху 6/8 от този имот.
Предвид установеното положение, че ответницата Д. е упражнявала
фактическата власт върху имота от 2008 г. до настоящия момент, основният въпрос
който съдът трябва да реши при така описаната фактическа обстановка е дали тази
ответница е превърнала държането на наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между
сънаследници, то разпоредбата на чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията
между страните. Така в Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията Здравка Първанова е посочено, че „презумпцията
на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Този принцип е доразвит в решение № 9 от 27.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5520/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, според което „Когато
съсобствеността върху един имот произтича от наследяване, ползващият имота
сънаследник /а впоследствие и неговите общи или частни правоприемници/ е
владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот,
владеещият сънаследник /респективно неговите общи или частни правоприемници/
следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяната на намерението
си за своене на имота“.
Тъй като ответницата е упражнявали фактическата власт
върху имота, следва да се приеме, че същата е владеела своята идеална част от
имота и е държала идеалните части на
останалите сънаследници. В тази
ситуация, за да придобие по давност правото на собственост върху идеалните
части, придобити от ищците в резултат на наследяването, ответницата е следвало да превърне с едностранни действия
държането си във владение, като тези действия трябва да са явни и недвусмислени
и да показват отричане на владението на останалите съсобственици, в случая
ищцата и другия ответник. По делото такива действия не бяха посочени от
ответницата и не бяха доказани, респ. не бе установено кога и по какъв начин
ответницата Д. е превърнала държането на наследствените на другите страни по
делото 2/8 идеални части от имота във владение. Ползването на имота и искането
на нейното съгласие, за да бъдат регистрирани в този имот близките на ищцата,
дори и правенето на ремонти в същия не манифестира намерение за своене на
наследствения имот. По делото не бе установено нито едно действие на
ответницата, с което тя да е показала на другите двама сънаследници, че смята
имота само за свой и че отрича правото им на собственост върху идеална част от
същия.
Ето защо съдът намира, че делбата на
недвижимия имот следва да бъде допусната при законните квоти, а именно по 1/8
идеална част за ищцата и за първия ответник и 6/8 идеални части за ответницата.
Недвижимият имот следва да бъде допуснат до делба ведно с построените в него
сгради, като видът и площта на същите следва да бъдат установени във втората
фаза на делбата с оглед разминаванията в скицата, издадена от СГКК и последният
нотариален акт за имота от 2008 г.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА поземлен имот с идентификатор 27156.502.153 /двадесет и седем хиляди
сто петдесет и шест, точка, сто петдесет и три/
по кадастраланат карта и кадастралните регистри на с.Е., общ.Ц. К.,
обл.Разград, одобрена със Заповед РД-18-20/23.03.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК , п.к. 7274, с административен адрес ул.“***“, №** площ 661 кв.м. /шестстотин шестдесет и шест
квадратни метра/ , с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, ведно с построените в имота
сгради и направени подобрения между С.Я.П.,
ЕГН ********** ***, А.А.Д., ЕГН ********** *** и В.А.Д., ЕГН ********** *** при
права 1/8 /една осма/ за първата, 1/8 /една осма/ за втория съделител и 6/8 /шест
осми/ за третата съделителка.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: