Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19.03.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 февруари 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4066 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата
молба, че на 08.10.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16887275 от дата 31.03.2019
г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019г. от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/САШ)-16887275 от
15.10.2019 г. за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с известие
за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото било
получено лично от ответника.
Към настоящата искова молба представят и молят съда да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх.№
УПЦ-П-БНП/CARD-16887275 от 15.10.2019 г., което да връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовавали се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не било погасено, молят съда да приеме,
че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с
исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният
възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването
на препис от исковата молба, молят съда да има предвид следното: установената
фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК била приложима, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с
изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът получил
изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването
на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниквало
представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и
до назначаването му се стигало след като съдът приемел, че връчването на
книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягали
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били
Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. N9 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за
цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента
чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на
срока за получаването на книжата, длъжникът получил изходящото от цедента, чрез
пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението било факт,
настъпил в хода на процеса, който бил от значение за спорното право и поради
това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се правила с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес
на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на
срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на
ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от
особения представител било ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
На 31.03.2019 г. В.А.Ч., в качеството на Кредитополучател, сключил Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта N2 CARD-16887275 с „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД.
Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят заявил, че му била
предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и
общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от
договора за кредит.
Съгласно т.1 от договора Кредиторът предоставил на Кредитополучателя
револвиращ заем с кредитен лимит в размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/. За
усвояването на кредитния лимит Кредиторът издал на името на Кредитополучателя
международна кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен
номер. Картата позволявала чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от
банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги
достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина. Преди използването на картата
Кредиполучателят бил длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на
кредитната карта посочена в Договора, като задълженията на Кредитополучателя по
тази карта възниквали към момента на активиране на картата. Кредитополучателят
имал право да усвоява предоственият му кредит и чрез услугата превод на пари по
сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличиния лимит, както и
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора,
като при всяко ползване на тази услуга се подписвало приложение към Договора,
съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Наплатените вноски по услугата
покупа на изплащане се удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит.
Съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължал върху усвоения размер на кредитен лимит годишен
лихвен процент в размер на 35,00 %. Договореният лихвен процент се изчислявал
върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За
ползването на картата Картодържателят заплащал и такси съгласно Тарифата
поместена в Договора. Кредиторът можел да преразглежда размера на лихвите и
таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите размери Кредиторът
уведомявал Кредитополучателя. В случай, че последният не бил съгласен с
промените, той трябвало да блокира картата си и да изплати изцяло задълженията
си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено месечно извлечение.
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то
число на месеца и го изпращал на електронната поща на Кредитополучателя.
Месечните погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ
месеца на издаване на извлечението, като Кредитополучателят бил длъжен да
заплати поне минималният размер на вноската съгласно Тарифата поместена в
Договора, а именно 60,00 лева. Месечната погасителна вноска покривала
задължението в последователност: разноски, лихва и главница.
Кредитополучателят се възползвал от предоставения му револвиращ кредит като
на 31.03.2019 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньор на кредитора"
усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно т.4 от Договора
за кредит на 18.11.2018 г. било подписано Приложение към Договора за револвиращ
кредит с код на усвояване CREX-16887269 между „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД, чрез търговския партньор и Кредитополучателя, с което били
уговорени съответните параметри относно усвояването на кредитния лимит за
извършената покупка на изплащане. Съгласно подписаното приложение
Кредитополучателят се съгласил да бъде извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане чрез револвиращия кредит № CARD-16887275
за закупуване на стоки и услуги в общ размер на 177,55 лв. /сто седемдесет и
седем лева и 55 ст./, като Кредитополучателят се съгласил да заплати дължимата
сума на 6 броя равни месечни вноски в размер на 33,06 лева, като падежът на
първата вноска бил 01.05.2019 г., съгласно погасителен план поместен в
Приложението към Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска. Кредитът бил усвоен еднократно, чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца, като извършването на плащането по
посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да
предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора.
На 05.04.2019 г. Кредитополучателят усвоил и сума в размер на 300,00 лева
от предоставеният му кредитен лимит чрез услугата превод на пари по сметка. За
тази цел Кредиторът „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД наредил по личната
банкова сметка ***.
Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното
извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до
момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявявала като
дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на
Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 113,39
лв., за периода от 1.05.2019 до 13.09.2019 г.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед на
което за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* възникнал правен
интерес от предявяване на претенциите пред съд.
Съдът уважил претенцията им по образуваното ч. гр. д. № 3204/2020 г., 7 с-в
по описа на Районен съд - Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна
обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на ответника В.А.Ч., ЕГН **********, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми:
477.55 лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки)
- главница;
113.39 лева (сто и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки) -
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 13.09.2019 г.
25.38 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 08.10.2019 г. до 12.03.2020 г.
- законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените разноски в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските направени в хода на настоящото
производство и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 (триста и
петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника В.А.Ч..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
С молба вх. № 264404 от 16.02.2021 г. ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в съдебно заседание, не
упълномощил представител по делото, както и ако не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника
са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен
това, искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се установяване
на дължими суми по сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16887275 от дата 31.03.2019
г., прехвърлен
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. № 3204/2020 г. по
описа на РС-Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1498 от 27.08.2020 г. за сумата 477,55 лева
– главница, с 113,39 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2019 г.
до 13.09.2019 г., с 25,38 лева – обезщетение за забава за периода от 08.10.2019
г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020
г. до окончателното й заплащане, както и сумата 25 лева - ДТ и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, против която заповед длъжника е възразил. В
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-16887275 от 31.03.2019 г., ведно с общи условия; Стандартен
европейски формуляр; Сертификат за застраховка № CREX-16887269, ведно с общи
условия; Фактура № ********** от 31.03.2019 г. Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от
Приложение № 1 от 08.10.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г.; Пълномощно от управителя на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на
вземания" АД да уведомява длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД; Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-16887275 от
15.10.2019 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне и обратна разписка.
По делото е депозирано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че неплатената сума от 590.94 лв.
включва: 477.55 лв. главница дължима към 08.10.2019 г.; 14.87 лв. дължима застрахователна
премия за периода от 16.03.2019 г. до 13.09.2019 г.; 24.00 лв. дължими месечни такси за периода от
16.03.2019 г. до 13.09.2019 г.; 74.52 лв.
дължими възнаградителни лихви за периода от 16.03.2019 г. до 08.10.2019 г.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за основателен, тъй като е налице
неточно изпълнение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-16887275 от дата 31.03.2019 г. до
размера на: 477,55 лева – главница, с
113,39 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 13.09.2019 г., с
25,38 лева – обезщетение за забава за периода от 08.10.2019 г. до 12.03.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2020 г. до
окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1498 от 27.08.2020 г. по
ч.гр.д. № 3204/2020 г. по описа на РС-Стара Загора.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото в размер на общо 650 лв., представляващи внесена ДТ / 25
лв./, юриск. възнаграждение /300 лв./ и внесен депозит за вещо лице /250 лв./,
както и да заплати направените по ч.гр.д. № 3204/2019 г. по описа на РС-Стара
Загора съдебни и деловодни разноски в размер на 75 лв., съобразно представеният
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт,
ет. 2, офис 4, суми в размер на 477.55 лв. (четиристотин седемдесет и
седем лева и петдесет и пет стотинки) - главница; 113.39 лева (сто и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки) -
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 13.09.2019 г.; 25.38 лв. (двадесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки) - обезщетение за забава за периода от 08.10.2019 г.
до 12.03.2020 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1498 от 27.08.2020 г. по ч.гр.д. № 3204/2020
г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА В.А.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4,
направените по ч.гр.д. № 3204/2020 г. по описа на РС-Стара Загора разноски в
размер на 75 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 575 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: