ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24803
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Предявени са от С. И. К., ЕГН **********, срещу В. К. Ч., ЕГН **********,
следните искове (след съобразяване на отговора на насрещната искова молба):
1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
Ответникът предявява и насрещна искова молба срещу първоначалния ищец
с правна квалификация:
1) чл. 49, ал. 1 СК
2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК
3) иск по чл. 145 СК
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещната искова молба е подал
отговор,
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК. П
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че
другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да
участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да
поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване
1
на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не
може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са
предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в съС.ие да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на
наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до
намаляване на негативните последици за детето.
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на
единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално
съС.ие те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото
дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Ищецът по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК носи доказателствената
тежест да установи своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и
непосредствени грижи за детето, интереса на детето/децата от конкретните мерки,
свързани с родителската отговорност; нуждите на детето/децата от издръжка в
претендирания размер за съответния период и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер.
По иска с правно основание чл. 145 СК претендиращият издръжка съпруг носи
доказателствената тежест да установи своите нужди от претендираната издръжка,
както и доходите на другия съпруг, от които зависят възможностите му да дава
издръжка в претендирания размер.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 4 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2024г.
от 11,00ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им бъде връчен
препис от настоящото определение (а на ответника и препис от отговора на насрещния
иск), като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или
2
не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявената от ответника насрещна искова
молба.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в
първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и
непредставяне на доказателства за наличие на такава производството ще бъде
прекратено /чл. 321, ал. 1 ГПК/.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в
случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за
неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички представени от страните
писмени доказателствени средства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото с исковата молба съдебно удостоверение.
ДА СЕ ИЗИСКА социален доклад от съответната ДСП по отношение на
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на СПЕ
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят
лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване
на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4
СК – развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при останалите два начина за уреждане на спора –
медиация и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду
им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
3
тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице -
медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да
бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред
СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в съС.ие да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното
от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора.
като са свободни да определят решението на всички или част от спорните
помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в съС.ие да възприемат най-благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да
постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото
задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в
случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни
въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат
към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър
4
на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби”
страните могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен
телефон: 0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5