№ 10549
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110129737 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:*********, гр.София,
със сегашно наименование „Йеттел България“ЕАД ,ЕИК : ********* ,с която против Д. И.
Е. ,ЕГН : ********** е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД за съществуване на задължение в размер на 26,70лв. по фактура
№*********/25.12.2016год., издадена за отчетен период 25.11.2016год. –
24.12.2016год.,представляваща месечни и еднократни такси,разговори,данни,съобщения и
др. таксувани услуги и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Black; в
размер на 31,99 лв. по фактура №**********/25.01.2017год.,издадена за отчетен период
25.12.2016год. – 24.01.2017год., представляваща месечни и еднократни
такси,разговори,данни,съобщения и др. таксувани услуги и лизингова вноска за мобилен
апарат Samsung Galaxy A5 Black; в размер на 83,80лв. по фактура
№**********/25.03.2017год., предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство,равняващ се на 20 неначислени вноски ,всяка в размер на 4,19лв., ведно със
законна лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2020год. по ч.гр.д.
№72764/2019год. по описа на СРС, 65-ти състав.
В исковата молба ищецът се позовава на издадена на 09.01.2020год. Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№72764/2019год. по описа на СРС. Поддържа, че с
ответника са сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
19.11.2016 г. На ответника бил предоставен мобилен телефонен номер ********** и
мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Black. Съгласно Договор за лизинг от 19.11.2016 г.
общата цена на лизинговата вещ била 343,86 лв. с вкл. ДДС. Ответникът се задължавал да
1
извърши първоначална вноска от 247,49 лв., платима към датата на сключване на договора,
както и 23 месечни вноски в размер на 4,19 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено да се
фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Към момента на издаване на
процесните фактури спрямо ответника се прилагали следните условия: за номер
**********- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 19.11.2016
г.; за мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Black – условията, договорени в Договор за
лизинг от 19.11.2016 г. Ответникът не бил заплатил дължимите парични задължения
,начислени му в 3 броя фактури,издадени в периода м. декември 2016год. – м.март
2017год.,а именно : неизплатено задължение за ползвани мобилни услуги в размер на
26,70лв. по фактура №*********/25.12.2016год., издадена за отчетен период 25.11.2016год.
– 24.12.2016год.,представляваща месечни и еднократни такси,разговори,данни,съобщения и
др. таксувани услуги и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Black. ;
неизплатено задължение в размер на 31,99 лв. по фактура
№**********/25.01.2017год.,издадена за отчетен период 25.12.2016год. –
24.01.2017год.,представляваща месечни и еднократни такси,разговори,данни,съобщения и
др. таксувани услуги и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Black и
неизплатено задължение в размер на 83,80лв. по фактура №**********/25.03.2017год.,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство,равняващ се на 2
20 неначислени вноски ,всяка в размер на 4,19лв. Ето защо ищеца моли съда да постанови
решение,с което да признае за установено по отношение на ответника, че съществува
вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№21875/2019год. по описа на СРС Претендира деловодните разноски,както в
заповедното така и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. И. Е.
, чрез назначен особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Излага, че от
представените по делото фактури не ставало ясно как се формира крайната претендирана
сума по всяка от тях, тъй като били налице разминавания в посочването на стойностите на
месечния абонамент, лизинговите вноски и останалите таксувани услуги, от една страна в
описателната част на исковата молба и от друга в представените като писмени доказателства
дубликати на фактури. Не ставало ясно на какво основание се начислява такса спиране в
размер на 0,75 ст. Същото се отнасяло и за такса временно възстановяване на изходящ
трафик в размер на 1,24 лв. Не ставало ясно и върху кои суми се начислява ДДС. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми, с оглед
обстоятелството, че същите представляват периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на 3- годишна давност.
Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа
страна следното:
Депозирано е на 13.12.2019год. заявление от „Теленор България” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК: ********* със сегашно наименование
„Йеттел България“ЕАД против Д. И. Е. за издаване на заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК 09.01.2020год. по ч.гр.д. № 72764/2019 г. по описа на
СРС ,65 състав,с която е разпоредено длъжникът да заплати претендираните суми на
кредитора.
Така издадената Заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.Ето
защо съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1 от ГПК може да предяви
иск за установяване на вземането си,което разпореждане е връчено на страната на
22.04.2021год.В срок на 02.06.2021год. /п.к. от 25.05.2021год./е постъпило доказателство,че
заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно
Искова молба до СРС ,въз основа на която е образувано настоящото производство,което
предвид изложеното се явява допустимо.
Съгласно Договор за мобилни услуги № ********* от 19.11.2016г. и Договор за
лизинг от 19.11.2016г., на ответника Д. И. Е. са предоставени мобилен номер ********** с
месечна абонаментна такса 20,82 лв. .
Със сключения договор за лизинг е предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy A5
Black,с обща цена от 343,86лв. с ДДС като е уговорена първоначална вноска от
247,49лв.,платима към датата на сключване на договора и 23 месечни вноски в размер на
4,19 лв. с ДДС всяка.
Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му /
19.11.2016год./ Съгласно чл.3,ал.2,месечните лизингови вноски се фактурират и се заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете условията и начина на плащане по договора за
мобилни услуги.С подписването на договора,видно от чл.4 от същия ,лизингополучателят е
потвърдил ,че получил устройствата.
Ищецът е издал фактура от 25.12.2016год. ,издадена за отчетен период
25.12.2016год. – 24.01.2017год. ,в която е начислил месечна абонаментна такса от
20,82лв.,такса за спиране на номер 0,75лв., и ползвани услуги /СМС/ - 0,96лв. и разговори –
0,14лв. или на обща стойност 27,20лв.,с ДДС ,а така също и лизингова вноска за мобилното
устройство в размер на 4,19лв. или за обща сума от 31,35лв.,с падеж на 09.01.2017год.
;фактура от 25.01.2017год. ,за отчетен период 25.12.2016год. – 24.01.2017год.,в която е
начислил месечна абонаментна такса от 20,82лв.,такса за спиране на номер 0,75лв.,за
възстановяване на трафик от 1,24лв. и ползвани услуги /СМС/ - 0,32лв. и разговори – 0,04лв.
или на обща стойност 27,80лв.,с ДДС ,а така също и лизингова вноска за мобилното
устройство в размер на 4,19лв. или обща сума от 63,34лв. с падеж на 09.02.2017год.
С фактура №**********/25.03.2017год. ищецът е начислил задължения в размер на
553,40лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер
**********,която не е предмет на настоящото производство ,както и задължения в размер
на 83,80лв.,с ДДС ,представляващо предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Black,равняващ се на 20 лизингови вноски в размер
3
на 4,19лв. всяка.
Няма доказателства по делото ,че ищецът е уведомил ответника за прекратяването
на договора за мобилни услуги ,а така също и за лизинговия договор,както и за
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски ,уредена в чл.12 от ОУ на
оператора за договорите за лизинг.
Също така няма представени доказателства по делото от страна на ответната
страна,чиято е доказателствената тежест, че задълженията по процесните фактури са
платени.
При така приетата фактическа обстановка,от правна страна съдът съобрази
следното :
Предвид изложеното и прието за установено от фактическа страна,съдът счита,че
предявените положителни установителни искове за съществуване на вземането на
кредитора по заповедното производство са процесуално допустими.
Разгледан по същество искът му по чл.422 от ГПК в чл.79,ал.1 от ЗЗД е
основателен и доказан.
От представените по делото доказателства следва да се приеме,че страните са били
обвързани от валидни облигационни отношения като по силата на договори за мобилни
услуги на ответника са били предоставени такива за мобилен номер ********** ,а така също
са му е било предоставено съгласно договор за лизинг устройство – Samsung Galaxy A5
Black.
Договорът за мобилни услуги е със срок от 24 месеца и изтича най-късно през
2018год. ,а съгласно погасителните планове ,лизинговите договори са уговорени с 23
месечни вноски или със срок от 23 месеца ,в сила от датата на подписванието му –
19.11.2016год..Т.е. към датата на подаване на заявлението в съда /13.12.2019год./ са били
изискуеми всички лизингови вноски по процесните договори за лизинг.
В случая по делото се установи,че за периода 25.11.2016год. – 24.01.2017год. на
ответникът са били предоставени мобилни услуги – разговори,данни ,съобщения и др.
таксувани услуги от страна на ищеца,в качеството му на мобилен оператор ,въз основа на
сключените договори за далекосъобщителни услуги.За посочения период,ответникът като
потребител не е доказал,че е изпълнил задължението си да заплати стойността на
предоставените му услуги,които съгласно последната издадена от мобилния оператор
фактура /след корекция/ възлиза на сумата в размер на 27,20лв. – за периода 25.11.2016год.
– 24.12.2016год. и 27,80лв. ,за периода 25.12.2016год. – 24.01.2017год.
Съответно за предоставеното устройство ответника дължи лизинговата му цена
,която съобразно договора за лизинг е на лизингови вноски ,платими съобразно погасителен
план ,на 23 вноски.
За периода 25.11.2016год. – 24.01.2017год. ответникът дължи две лизингови вноски
,в размер на 4,19лв.,всяка ,а за остатъка от периода до края на договора -19.10.2018год.
4
дължи и още 20 лизингови вноски ,в общ размер от 83,80лв. с вкл.ДДС ,в размер на
4,19лв.всяка.
Тъй като съдът стигна до извода ,че за наличие на задължения ,то следва да разгледа
и възражението за погасяването им по давност,което е надлежно въведено в процеса от
ответника.
Задълженията за предоставените мобилни услуги,включващо таксувани услуги и
абонаментни такси, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно
от този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда –13.12.2019 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
За задълженията за предоставените мобилни услуги и лизингови вноски, ищецът е
издал фактура от 25.12.2016год.,със срок на плащане до 09.01.2017год. и фактура от
25.01.2017год.,със срок на плащане до 09.02.2017год. ,както и фактура от 25.03.2017год., със
срок на плащане до 09.04.2017год.
Следователно давностния срок е започнал да тече от падежите на 09.01.2017год.
09.02.2017год. и 09.04.2017год. и е прекъснат с предявяването на заявлението на
13.12.2019год.,поради което възражението на ответника е неоснователно.
По разноските :
Ищцовата страна претендира разноските,направени в заповедното производство
,възлизащи на сумата в размер на 385лв. – 25лв. – д.т. и 360лв. – адвокатско
възнаграждение.
На ищцовата страна се следват и деловодните разноски по настоящото
производство,които възлизат на 685лв. : д.т. в размер на 25лв.,както и 360лв. –адвокатски
хонорар,300лв. – депозит за вещо лице,300лв. – депозит за особен представител на
ответника ,които следва също да се възложат на ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
ЕИК:********* /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********/
,със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.“Младост“ 4,Бизнес Парк София,сграда 6
срещу Д. И. Е.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Теодор Теодоров“ № 2
,положителни установителни искове , с правно основание чл.415, вр.чл. 422 ГПК, вр.чл.79
ЗЗД , че Д. И. Е.,ЕГН : ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
ЕИК:********* /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********/
сумата в размер на 26,70лв. по фактура №*********/25.12.2016год., издадена за отчетен
период 25.11.2016год. – 24.12.2016год.,представляваща месечни и еднократни
такси,разговори,данни,съобщения и др. таксувани услуги и лизингова вноска за мобилен
апарат Samsung Galaxy A5 Black;сумата в размер на 31,99 лв. по фактура
№**********/25.01.2017год.,издадена за отчетен период 25.12.2016год. – 24.01.2017год.,
представляваща месечни и еднократни такси,разговори,данни,съобщения и др. таксувани
услуги и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Black; сумата в размер на
83,80лв. по фактура №**********/25.03.2017год., предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство,равняващ се на 20 неначислени вноски ,всяка в
размер на 4,19лв., ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.01.2020год. по ч.гр.д. №72764/2019год. по описа на СРС, 65-ти състав.
ОСЪЖДА Д. И. Е.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Теодор Теодоров“ № 2
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 385лева ,представляваща разноски по заповедното
производство и сумата в размер на 685лева ,деловодни разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6