№ 6116
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Р. Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100500317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19472/26.11.2023 г., постановено по гр.д. № 365/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав, са уважени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ,
предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
ответника К. М. Д., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, аб. № *******, суми, както следва:
1709,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 05.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
47,76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 05.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
1
С решението са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и тези по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за горницата до първоначално
предявените размери.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 1047,87 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 367054/20.12.2023 г. от особения представител на ответника в
първоинстанционното производство – К. М. Д..
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно. Въззивникът счита, че Общите условия не са влезли в сила и не
действат в отношенията между страните. Оспорва валидността на протокола
от ОС на ЕС, на което е взето решение за присъединяване към
топлопреносната мрежа, както и на договора между ищеца и ЕС. Оспорва
доказателствената стойност на т.нар. „извлечение от сметки“. Навежда
твърдения за негодност на средствата за търговско измерване, които не са
минали метрологична проверка. Поддържа, че вещото лице следвало да
работи само по документи, намиращи се между кориците по делото. Така
мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете
– изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата
обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и
разноски.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемият – своя отговор на въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. №
2
2079/05.01.2023 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с
която са предявени срещу ответника К. М. Д. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******,
суми, както следва:
1740,19 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
290,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 30.11.2022 г. върху главницата за ТЕ;
50,51 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането;
11,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г.
до 30.11.2022 г. върху главницата за ДР.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******.
Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на
процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между
страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се
заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. М. Д. чрез назначения особен
представител адв. Р. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва валидно сключен договор
между ищцовото дружество и ЕС, протокол от ОС на ЕС за присъединяване
към топлопреносната мрежа, действието на Общите условия на ищеца,
представените извлечения от сметки, изправността на уредите за отчитане на
топлоенергията, както и количеството доставена ТЕ. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства и са изслушани
заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.
Видно е от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./
№ 14, том I, нот. дело № 14/1981 г. от 08.01.1981 г. на първи нотариус П.
Петров, с район на действие Софийски районен съд, че М.К. Д. е признат за
собственик на следния недвижим имот: ап. 78, намиращ се в бл. *******, с
площ 83,82 кв.м. От удостоверение от ГИС с изх. № 68-00-1584/25.11.2014 г.
се установява, че стар адрес ж.к. „*******-320, се отнася за жилищни сгради с
пл. № 407 и № 408, като за 407 отговаря настоящ адрес ж.к. „******* – ж.к.
„*******, вх. А и Б. Следователно недвижимият имот, предмет на Нотариален
акт № 14 от 08.01.1981 г., отговаря на процесния имот с адрес гр. София, ж.к.
„*******.
Видно е от направената Справка за родствени връзки, издадена по реда на
Наредба 14/18.11.2009 г., че К. М. Д., ЕГН **********, е син на М.К. Д., ЕГН
**********.
По делото са събрани още Протокол от 09.08.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на ж.к. „*******, от който е видно, че етажните
собственици са решили да сключат с „Т.С.“ ЕООД договор за извършване на
дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към
Протокола, от което се установява, че на общото събрание са участвали
етажните собственици, сред които М.К. Д. за ап. 78 /процесния имот/,
наследодател на К. М. Д., като участието е удостоверено с подпис на всеки
етажен собственик, включително този на М. Д..
От Договор от 3183/28.08.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД /изпълнител/ и
Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******-320 /възложител/ се
4
установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя
извършването на дяловото разпределение в сградата.
От Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Т.С.“ ЕООД /Изпълнител/ се
установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост за срок от три години, като е предвидено същият да остава в сила
между страните за още една година след изтичане на срока, ако няма
възражения от страните.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с
дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за
сумата от 740,86 лв. – окончателна сума за доплащане, както и Съобщение
към Фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2021 г. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 996,56 лв. – окончателна сума за
плащане. Представено е и Извлечение от сметки, сочещо задължение за
процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на
1790,70 лв.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за
отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за
получаване в размер на 161,51 лв. и Индивидуална справка за отопление и
топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сума за доплащане в
размер на 199,36 лв., както и 2 броя главни отчети за периодите от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало
с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице
помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че
топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият
топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа
изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен
5
счетоводител в сградата е бил „Т.С.“ ЕООД, което дружество издавало
изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 4 броя
топломери върху 4 отоплителни тела, 1 щранг-лира, за която липсва
техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ
се определя по изчислителен път, както и два сертифицирани водомера за
топла вода за отчитане на потреблението на топла вода. Стойността на
потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат
предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1755,57 лв.
Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият
размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми,
възлиза на 1790,70 лв., от които 1740,19 лв. за главница за топлинна енергия
и 50,51 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва
върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до
30.11.2022 г. е в размер на 300,83 лв., от които 289,57 лв. мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и 11,26 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение. Според вещото лице задължението за
главници за ТЕ и ДР, считано от 05.01.2020 г., възлиза на 1709,58 лв.,
съответно 47,76 лв., за които суми са уважени и исковете в
първоинстанционното производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд частта, с
която са уважени частично исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ.
В отхвърлителната част за горницата над уважените суми до
първоначално предявените, както и за мораторните лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
6
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, като основателността
им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1)
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия,
отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е
извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и
останалите си възражения.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за действието на
Общите условия за процесния период, валидността на протокола за вземане на
решение на общото събрание на етажната собственост за присъединяване към
топлопреносната мрежа и валидността на договора между ищцовото
дружество и етажната собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
7
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
8
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е К. М. Д.. Правоотношението на същия с топлинното предприятие е
възникнало с придобиването на процесния имот по наследство от бащата на
въззивника ответник М.К. Д., който от своя страна е собственик на процесния
имот по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./
№ 14, том I, нот. дело № 14/1981 г. от 08.01.1981 г. на първи нотариус П.
9
Петров, с район на действие Софийски районен съд. Със същия М. Д. е
признат за собственик на ап. 78, намиращ се в бл. *******, с площ 83,82 кв.м.,
с вече установена по делото идентичност с процесния имот с адрес гр. София,
ж.к. „*******. М. Д. е починал на 16.02.2007 г., поради което и съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в този момент е възникнало облигационното отношение с
топлопреносното предприятие за К. Д., наследник на баща си, и е възникнало
задължението за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия по
отношение на процесния имот. В това отношение и изводите на
първоинстанционния съд за правилни.
На следващо място, Общите условия на топлопреносното предприятие, в
процесния случай тези от 2016 г., се одобряват и публикуват по реда на чл. 150
ЗЕ. За процесния период действат Общите условия (ОУ) за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ EАД на клиенти
в град София, публикувани на 11.07.2016 г. и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ – в
сила от 11.08.2016 г.
Предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им
най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса енергийното
предприятие следва да докаже влизането в сила на представените в Общите
условия. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са
публикувани Общите условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение –
така Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, II ТО.
По делото са представени доказателства за публикуването на общите
условия във в-к „Монитор“. На съда е служебно известно, че същите са
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани са във вестник „19 минути“, бр. 1764, и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г. и са в сила от 11.08.2016 г. Възражението на
въззивника е неоснователно.
Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
10
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По
делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Оспорването на валидността на протокола от общото събрание на
етажната собственост, на което е взето решението за присъединяване към
топлопреносната мрежа, въззивният съд намира за голословно и
неоснователно. Протоколът съдържа необходимите за валидност реквизити –
дата, място, дневен ред, приложение с присъстващите на събранието етажни
собственици, в което всеки от тях е положил подписа си. Неоснователно е и
възражението за невалидно сключен договор между ищцовото дружество и
етажната собственост. Такъв договор не се твърди да съществува, а, както бе
посочено по-горе, облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и клиента може да възникне както от писмен договор, така и
чрез факта на придобиването на собствеността на топлоснабден имот. По
делото се установяват договори между ищцовото дружество и ФДР, както и
между ФДР и етажната собственост, но не и такъв между етажната
собственост и топлопреносното предприятие.
По отношение на оспорването на доказателствената стойност на т.нар.
„извлечение от сметки“ въззивният съд следва да посочи, че за дължимостта
на претендираните вземания са ангажирани редица писмени доказателства,
както и заключения на две експертизи, като нито първоинстанционният съд,
нито въззивният градят изводите си изключително въз основа на тези
извлечения.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на
стойност 1755,57 лв. Съгласно заключението по назначената
съдебносчетоводна експертиза общият размер на неплатените от ответника
суми за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза на 1790,70
11
лв., от които 1740,19 лв. за главница за топлинна енергия и 50,51 лв.
главница за дялово разпределение. Посочено е, че задължението за главници за
ТЕ и ДР, считано от 05.01.2020 г. до 31.04.2021 г., е в размер на 1709,58 лв.,
съответно 47,76 лв., за които суми са уважени и исковете в
първоинстанционното производство.
Въззивният съд кредитира така изготвените експертни заключения по
допуснатите експертизи. За установяването на доставено количество топлинна
енергия до топлоснабдения имот са необходими специални знания, поради
което законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза.
При изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по
делото, и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“
ЕАД и „Т.С.“ ЕООД. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността
на вещото лице, изготвило експертизата, както и в правилността на даденото
заключение.
Неоснователно се поддържа от въззивника недопустимост вещото лице да
работи по документи, представени му от ищцовото дружество и от третото
лице помагач. Постоянна е съдебната практика по приложението на чл. 195 и
сл. ГПК, като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на
вещото лице, съгласно чл. 197 ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото -
необходимостта от експертиза може да се наложи за да се проверят материали,
които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради
извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до
нарушаване правото на другата страна за участие в делото. /В този смисъл
Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., Т. К., ІІ Т.О. на
ВКС/. В този смисъл, запознавайки се със съответните документи и
изготвяйки заключението си, взимайки предвид и тях, вещото лице в пълнота
е изпълнил поставената му от съда задача.
Заключението на СТЕ е категорично, че количеството доставена и
разпределена топлинна енергия до процесния имот е изчислена в съответствие
с нормативните изисквания, вкл. като са приспаднати технологичните
разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.
Експертът е установил, че количеството топлинна енергия е начислено по
предвидената в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
методика. Общият топломер е преминал през метрологични проверки през
12
2017 г., 2021 г. и 2023 г., като при всяка е бил изправен в измерванията. При
това положение общата стойност на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза в размер на 1740,19 лв.
Въззивният съд намира за установено, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Плащането по прогнозни сметки
съответства на разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните
прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението –
потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от
изразходваната за месеца енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на
свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му
топлинна енергия. В кР. сметка обаче с последната изравнителна сметка
отношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. Този
принцип не се накърнява и при служебно изчисление на топлинната енергия,
отдадена за конкретния апартамент. В случая за процесния период на
дружеството, извършващо дяловото разпределение, е осигурен достъп до
имота, за да бъде извършен отчет на съответните уреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, въз основа на което
въззиваемият ищец е доставил топлинна енергия до процесния имот, в
резултат на което въззивникът като собственик на имота се явява задължен за
цената на доставената услуга.
При изчисленията си първоинстанционният съд е взел предвид
направеното от ответната страна възражение за давност. Възложена е задача
на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза да определи
дължимите суми за периода от 05.01.2020 г. насетне – 3 години преди подаване
на исковата молба, като е взел предвид факта, че съгласно тълкувателната
практика на ВКС задълженията за заплащане на топлинна енергия и дялово
13
разпределение са периодични и се погасяват с кратката 3-годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съдът не е съобразил спирането на погасителната давност
по време на извънредното положение със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, според чл. 3, т. 2 от който
давностните срокове спират да текат за периода на извънредното положение,
възлизащ на 69 дена – до 20.05.2020 г. Оплакване във въззивната жалба по
този въпрос няма, поради което въззивният съд не може да съобрази с
решението си това обстоятелство. Определената от вещото лице стойност е в
размер на 1709,58 лв. Решението следва да бъде потвърдено изцяло в тази му
част.
По отношение претенцията за установяване съществуването на вземане за
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия
въззивният съд намира следното:
Според чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие,
което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър по чл. 139а ЗЕ. В Общите условия от 2016 г. е закрепено в чл. 22, ал.
1, пр. 2 и ал. 2 ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез
възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на
продавача стойността за услугата „дялово разпределение“. Начинът, по който
се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран
в чл. 36, ал. 1 ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. По делото е приет договор, сключен между
въззиваемия ищец и „Т.С.“ ЕООД, по силата на който страните са договорили
заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на извършваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
14
дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално, като са предвидени и актуализации на същата. По делото е
прието протокол от проведено Общо събрание, ведно със списък на етажните
собственици, за процесната сграда за избор на ФДР, като е взето решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. Сред подписалите се етажни
собственици е и наследодателят на въззивника. Представен е и договор,
сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, с който страните са договорили
извършване на дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в
имота на въззивника, което се установява от заключението на
съдебнотехническата експертиза и приложените към него изравнителни
сметки и индивидуални справки. Предвид така ангажираните по делото
доказателства, ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи такса за услугата
дялово разпределение в процесния период.
Въззивният съд намира за доказан и размерът на предоставената услуга за
дялово разпределение, като в тази насока се довери на изготвеното
заключение на ССчЕ. От същото се установява, че за периода 05.01.2020 г. до
30.04.2021 г. стойността за предоставената услуга е в размер на 47,76 лв.
Аргументите за спирането на давността, изложени от съда по-горе, важат и по
отношение на тази претенция. Решението на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло за сумата от 47,76 лв.
По разноските:
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова
не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба,
така и последващата молба са абсолютно бланкетни, като по време на
проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален
представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства,
които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
15
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19472/26.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 365/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16