Р Е Ш Е Н И Е
№ 1539
гр. Русе, 08.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2699 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.146, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Гаранционен фонд България“ ЕООД против Р. Н.Х., в която се твърди, че
на 26.01.2018г. ответницата е сключила Договор за потребителски кредит и
свързания с него договор за допълнителни услуги с „Фреш
Кредит“ ООД. На същата дата между нея, кредитора и ищцовото дружество бил
сключен и Договор за поръчителство, по силата на който ищцовото дружество се
явявало поръчител на ответницата по договора за кредит, срещу заплащане на
възнаграждение.
Твърди се, че на
датата на подписване на договорите, ответницата е получила в заем сумата от 700
лв., която се е задължила да погасява
разсрочено, с краен падеж 26.06.2018г. Също така по сключения Договор за
допълнителни услуги (възнаграждение за поръчителя и sms
- известяване), следвало да заплати разсрочено още 385лв. Твърди се, че по
двата договора длъжникът е извършил плащания в размер на 273,55лв. главница и
19,61лв. договорна лихва по Договора за потребителски кредит; 160,37лв. –
главница по Договора за допълнителни услуги и 1,47лв. законна лихва за забава
по Договора за потребителски кредит. След 07.02.2019г. не били извършвани
плащания. Предвид липсата на последващи плащания и отправено искане от
кредитора до поръчителя, последният изплатил остатъка от задължението на
ответника в размер на 731,64лв., която сума била сбор от главниците по двата
договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихвата
за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане.
За събиране на тези
свои вземания ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. №***/2019г. по описа на Районен съд – Русе и издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми. С оглед на това, че заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, се моли да бъде признато за
установено в настоящото производство, че ответницата Р. Н.Х. дължи на ищцовото
дружество сумата от 731,64 лв., от които 426,45 лв. остатъчна главница и 13,29
лв. договорна лихва от 26.01.2018г. до 07.02.2019г. по договор за потребителски
кредит №***от 26.01.2018г.; 224,63лв. – остатъчна главница по т.І. и 32,00лв.
главница по т.ІІ. (за sms известяване) по договор за
допълнителни услуги от 26.01.2018г.; 35.27 лв. лихва за забава по договор за
потребителски кредит за периода от 27.02.2018г. до 07.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на разноските
в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е депозирала становище по исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 26.01.2018г.
ответницата е сключила Договор за потребителски кредит №***с „Фреш Кредит“ ООД, по силата на който й е предоставена в
заем сумата от 700лв.(за което ответницата е подписала разписка), която се
задължила да върне на пет равни месечни вноски, всяка от които по 146,58лв.,
включващи главница и договорна лихва. По договора е уговорена такса по кредита
в размер на 5% върху главницата, еднократно при неговото усвояване. ГПР по
кредита е в размер на 48,59%. В чл. 3 от договора е уговорено, че
кредитополучателят се задължава в срок от 48 часа от подписването на договора
да осигури обезпечение по кредита, представляваща поръчителство от две
физически лица, имащи безсрочни трудови договори с минимално месечно брутно
трудово възнаграждение от 1500лв. за всеки или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В случай, че кредитополучателят не
предостави едно от тези обезпечения, с подписването на договора дава съгласие и
упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, в. т.ч. и
при условията на чл. 38 ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител, което да предостави обезпечаване задълженията на
кредитополучателя, с възнаграждение за поръчителя в размер на 385лв., което ще
се заплаща от кредитополучателя разсрочено.
На същата дата
между ответницата и кредитора е сключен и договор за допълнителни услуги на
обща стойност 385лв., включващи финансиране заплащането на възнаграждение на
поръчител по договора за кредит и sms – известяване,
както задължените по този договор е разсрочено на месечни вноски в размер на
77лв.
На 07.02.2019г.
кредиторът „Фреш Кредит“ ООД е изпратил покана до
„Гаранционен фонд България“ ЕООД в качеството на поръчител на ответницата по
договора за кредит, като е изискал плащане в 30-дневен срок на сумата от
731,64лв., включваща според представена справка от кредитора към поканата
сумите 426,45 лв. остатъчна главница и 13,29 лв. договорна лихва, 224,63лв. –
остатъчна главница по т.І. и 32,00лв. главница по т.ІІ. (за sms
известяване) по Договор за допълнителни услуги 35.27 лв. лихва за забава.
С платежно
нареждане от същата дата, „Гаранционен фонд България“ ЕООД е изплатило на „Фреш Кредит“ ООД сумата от 731,64лв. по посочена в поканата
банкова сметка.
По депозирано от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата с №***/12.02.2019г. за сумите 683,08лв., представляваща задължение
по договор за потребителски кредит №***от 26.01.2018г., договор за допълнителни
услуги и договор за поръчителство от същата дата, ведно със законната лихва от
11.02.2019г. до окончателното изплащане, 13,29лв. лихва за периода 26.01.2018г.
до 07.02.2019г., 35,27лв. лихва за периода 27.02.2018г. до 07.02.2019г., както
и сумата от 25лв. разноски по делото –
заплатена държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Представените и
неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието на твърдяното
в исковата молба облигационно отношение между страните по договор за паричен
заем и сключения към него договор за допълнителни услуги и договор за
поръчителство. Доказателствата по делото установяват и реалното предаване на
ответницата на заемната сума и условията при която тя следва да бъде върната на
кредитора. По делото няма възражения и доказателства, че ответницата е
изплатила суми по договорите в по-голям размер от признатия за платен от
кредитора. Също така неоспорените по делото доказателства установяват, че
кредиторът е претендирал неизплатеното задължение на ответницата от поръчителя
– ищец в настоящото производство, който е изплатил изцяло дължимото по
договорите. Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗД, с извършеното плащане поръчителят е
встъпил в правата на кредитора срещу ответницата – кредитополучател, дори и тя
да не е знаела за даденото поръчителство. Липсват възражения и доказателства за
плащане на претендираното от поръчителя в настоящото производство или за настъпването
на други факти, които да водят до недължимост на исковата претенция, с оглед на
което тя следва да бъде изцяло уважена като основателна.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на
125лв. за заплатена държавна такса и разноските за заповедното производство –
25лв. държавна такса.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Н.Х.
ЕГН********** с адрес *** дължи на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК203924036, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, партер, представлявано от управителя Петър
Стойчев Стоев сумите: 683,08лв., представляваща
задължение по договор за потребителски кредит №***от 26.01.2018г., договор за
допълнителни услуги и договор за поръчителство от същата дата, ведно със законната лихва от
11.02.2019г. до окончателното изплащане,
13,29лв. договорна лихва за периода 26.01.2018г. до 07.02.2019г., 35,27лв. лихва за забава за периода
27.02.2018г. до 07.02.2019г., за които суми е издадена заповед №***/12.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р.Н.Х. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК203924036,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161,
партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, сумата от 125лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 25лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: