№ 23422
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20241110119050 по описа за 2024 година
Подадено е на 03.06.2024 г. възражение от длъжника И. Ц. Л. срещу
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. Доколкото изпълнителния лист по делото
е взет ма 15.05.2024 г. съдът намира, че възражението е депозирано в
законоустановения едномесечен срок от получаване на покана за доброволно
изпълнение по изп. дело.
В срока за възражението длъжникът е поискал спиране незабавното
изпълнение на заповедта на основание чл. 420 ГПК. Искането не е обосновано
с твърдения. Нито са представени писмени доказателства към същото.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК издадена на основанията по чл.417,
т.1-9 ГПК не спира принудителното изпълнение, освен когато молителят
представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В
процесния случай, длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл.
420 ГПК процесуална възможност като своевременно е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране
на изпълнението.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът
постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо
обезпечение по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства в три хипотези. Първата е, когато длъжникът е
направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е свързана с
твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на
вземането по договор, сключен с потребител. В случая молителят не се
позовава на някоя конкретна хипотеза, поради което съдът следва да извърши
проверка и за трите. СРС счита, че доколкото не са представени писмени
доказателства не се установява по делото нито едно от основанията за
спиране на незабавното изпълнение, поради което искането за спиране на
1
изпълнението се явява неоснователно.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника за спиране на основание чл. 420, ал.
2, т.2 и т. 3 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по делото.
Настоящото определение подлежи на обжалване в частта, в която е
оставено без уважение искането за спиране на изпълнението с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от получаване на определението.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да
представи по делото доказателства, че е предявил иска, в противен случай
Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2