№ 883
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110107932 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
вр. с чл. 500, ал.2 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба, с вх. №29420/16.02.2022 г. по описа
на Софийския районен съд /СРС/, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано от София Антонова и Павел Димитров –
изпълнителни директори срещу Д. К. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. „Вежен” №2, ет. 7, ап. 26 за приемане за установено по отношение на ответника Д. В., че
дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 358,91 лева, представляваща заплатено от ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета 0000-5000-16-
100856, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 105,68
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2017 г. до 16.12.2020 г., както и
присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Ищецът сочи, че на 24.04.2016 г., около 18:00 ч., в град София, на кръговото
кръстовището на пл. „Сточна гара”, с посока от бул. „Васил Левски“ към ул. „Константин
Стоилов“, на кръстовището с бул. „ген. Данаил Николов“ е реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, с
рег. №СА0634ТТ, застрахован при ищеца и управляван от ответника В. и лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №СВ1348АА, управляван от Цветан Г. Бешков. Твърди
се от ищеца, че на кръстовището с бул. „ген. Данаил Николов” лекият автомобил,
управляван от ответника навлиза в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба
и реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с рег. №СВ1348АА.
За настъпилото ПТП е съставен, представения с исковата молба протокол за ПТП №
1627285/24.04.2016 г., в който било отразено, че виновният водач Д. В. е бил
неправоспособен към датата на ПТП. На същият бил съставен АУАН № Г447296. Към
датата на събитието виновният лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, с рег.
1
№СА0634ТТ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
обективирана в полица 22116000740215, със срок на валидност от 10.03.2016 г. до
09.03.2017 г.
Вследствие на ПТП били нанесени материални щети по лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с рег. №СВ1348АА, във връзка с което пред застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач било подадено заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение. При ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № 0000-5000-16-100856, по която след направен оглед и опис на
причинените вреди е определено застрахователно обезщетение в размер на 348,91 лева,
изплатено с платежно нареждане на 27.05.2016 г.
Сочи се, че на основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/, ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение, заедно с
включените 10,00 лв. ликвидационни разходи по щетата.
Застрахователят с писмо, с изх. №L-3855 от 23.11.2017 г., получено с обратна разписка на
18.12.2017 г., бил уведомил ответника да заплати претендираната сума, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение и включените ликвидационни разноски в размер
на 10,00 лева, но до момента не било постъпило плащане.
Ищецът претендира от длъжника лихва за забава в размер на 105,68 лв. за периода от
19.12.2017 г. до 16.12.2020 г. Ищецът претендира и разноски в заповедното и исковото
производство. Приложени са към исковата молба писмени доказателства, които са приети по
делото от съда.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с вх.
№144156/11.07.2022 г. по описа на СРС. Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Т. С., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва изцяло твърденията за настъпилото ПТП и участието в него на
ответника като неправоспособен водач. На свидетелството за управление било записано:
„непредставя”. Не можело да се прави извод, че ответникът бил неправоспособен.
Ответникът чрез особения представител не оспорва размера на заплатената от ищеца сума
към Цветан Бешков, а че ищецът има право на регресен иск към Д. В.. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 63548/2020 г. по описа на СРС, 71 с. е, че в полза
на заявителя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу длъжника Д. К. В. е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2021 г. за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщенията до него са приложени по делото, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На 24.04.2016 г., около 08:00 ч., в град София, лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Кадди“, с рег. №СА0634ТТ се движи в кръговото кръстовище на пл. „Сточна гара”, с
посока от бул. „Васил Левски“ към ул. „Константин Стоилов“ и на кръстовището с бул.
„ген. Данаил Николаев“, при навлизане на червен сигнал на светофарната уредба, водачът Д.
В. не пропуска преминаващия на зелен сигнал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
с рег. №СВ1348АА, управляван от Цветан Г. Бешков, и реализира ПТП. За настъпилото
ПТП е съставен Протокол за ПТП №1627285 от 24.04.2016 г.
По делото е изискана и представена от отдел „Пътна полиция” на СДВР при МВР
административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП от
24.04.2016 г. и АУАН Г447296 (АНП №16-4332-009168/2016 г. и справка „Картон на
водача” - приложения към Писмо от отдел „Пътна полиция”, с вх. №209168/05.10.2022 г.).
От съдържанието на административно-наказателната преписка се установява, че за
процесното ПТП на ответника В. е било издадено Наказателно постановление /НП/ № 16-
2
4332-009168 от 28.06.2016 г., за това че неправоспособният водач В. не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП и
водачът управлява моторно превозно средство, след като СУМПС е отнето по реда на чл.
171, т. 1, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. С НП е наложена на Д. В. глоба в
размер на 100 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. НП е влязло в законна сила на 22.08.2017 г.,
след като е било обжалвано пред СРС, НО и е било потвърдено с влязло в сила Решение
№141517 от 09.06.2017 г. по НАХД №14542/2016 г. по описа на СРС, НО, 3 състав. Видно
от мотивите на съдебния акт – за нарушения на Д. В. свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е било отнето на 22.04.2016 г., поради „приложена ПАМ за
отнемане на осн. чл. 171, т. 6 от ЗДвП”. Тоест към датата на процесното ПТП – 24.04.2016 г.
Д. В. е бил лишен от правото на управлява МПС в срока на това отнемане. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложения по настоящото дело „картон на водача”
(лист 66 от делото).
От представената по делото застрахователна полица № ВG/22/316000740215 от
03.03.2016 г. със срок на валидност от 10.03.2016 г. до 09.03.2017 г. се установява, че към
датата на гореописаното ПТП по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Кадди“, с рег. №СА0634ТТ, собственост на О’КЕЙ СУПЕРТРАНС АД, е бил сключен и
действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Вследствие на процесното ПТП са нанесени материални щети по лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №СВ1348АА., във връзка с което пред застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от Цветан Бешков. При ищеца ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5000-16-100856, по
която след направен оглед и опис на причинените вреди е определено застрахователно
обезщетение в размер на 348,91 лева, изплатено с платежно нареждане на 27.05.2016 г. на
Цветан Бешков.
По делото е прието заключението на вещото лице Й. Й. по допусната и назначена
съдебна автотехническа експертиза. Заключението е прието без възражения от страните,
като същото съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено и от него се
установява, че щетите по лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №СВ1348АА
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.04.2016 г.
произшествие в гр. София. Вещото лице посочва, че сумата, необходимата за възстановяване
на щетите по лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №СВ1348АА, изчислена
на базата на средните пазарни цени към датата на ПТП, е 744,59 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Искът по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 500, ал.2 от КЗ от ГПК е
предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в законоустановения
едномесечен срок. Налице е идентичност между предмета на заповедното и исковото
производство, поради което предявения установителен иск е допустим. Налице са активно и
пасивно легитимирани страни. Ищецът има правен интерес за предявяване на иска.
Разгледан по същество – искът е оснавателен.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 500, ал. 2, пр. 2 застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1) че в резултат от противоправното поведение
на ответника е реализирано ПТП, което съставлява покрит риск по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по който е ищецът; 2) че ищецът е
заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със
3
събитието; 3) че деликвентът е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за
управление на моторно превозно средство; 4) действителната стойност на вредите,
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на предпоставките от
фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на ищеца, а при
тяхното доказване ответникът следва да докаже погасяване на дълга или възражението си за
различен механизъм на ПТП.
В случая се установява от представената на лист 8 от делото застрахователна полица
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кадди“, с рег. №СА0634ТТ, собственост на О’КЕЙ СУПЕРТРАНС
АД, сключена между собственика и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с период на застрахователното
покритие от 10.03.2016 г. до 09.03.2017 г. Съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, а според ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно
ответникът Д. В. има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
Същевременно по силата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 2 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение на третото
увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес срещу всяко
лице, управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не
само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след плащането на
застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования, като
упражнява тези права от свое собствено име.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, както и на
заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема за установено от
фактическа страна, че ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от
неправомерните действия на водача Д. В..
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на насрещно доказване по
отношение на установените от посочената доказателствена съвкупност причина и
механизъм на ПТП.
Следователно ответникът е реализирала противоправно поведение, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата - неправоспособният водач В. не съобразява поведението си със светлинните
сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП и водачът управлява моторно
превозно средство, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1, с което виновно е
нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
4
Настъпването на вреди лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.
№СВ1348АА се установява от Протокола за ПТП и Описа-заключение по застрахователната
преписка, преценени съвкупно.
От преводното нареждане на л. 13 от делото се изяснява, че на 27.05.2016 г.
ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил сумата от 348.91
лв.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза е видно, че всички
увреждания по лекия автомобил от техническа гледна точка са в причинна връзка с
механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие размерът на щетите
възлиза на 744,59 лв., т.е. изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото
лице е по-малко от действителния размер на вредите.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен
начин се установява, че ответникът като водач на лек автомобил, на когото временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство, със своето действие е
осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като обезщетението за нанесените
имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което
и на основание чл. 500, ал. 2 за ищеца е възникнало регресно вземане срещу делинквента-
ответник.
От събраните в хода на настоящото производство доказателства, обсъдени по-горе в
изложението, по безспорен начин се доказаха изискуемите предпоставки за уважаването на
предявения иск, поради което същият се явява основателен и доказан.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, в размер на
75.00 лв., за особен представител в размер на 300.00 лв., депозит за вещо лице в размер на
300.00 лв. и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен
по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно
материалния интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, който препраща към чл.
37 от ЗПП. Същите на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Предвид основателността на предявения иск по чл. 422 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени и разноските, сторени по заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: за държавна такса в размер на
25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „Вежен” №2, ет. 7, ап. 26, че дължи на
5
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано от
София Антонова и Павел Димитров, сумата от 359,91 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до
изплащане на вземането и сумата от 105,68 лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 19.12.2017 г. до 16.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 63548/2020 г. по описа
на СРС, 71 с.,
ОСЪЖДА Д. К. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Вежен”
№2, ет. 7, ап. 26, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИ „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67 А, представлявано от София Антонова и Павел Димитров направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 775.00 лв., от които 75.00 лв. – държавна такса,
разноски за особен представител в размер на 300.00 лв., депозит за вещо лице в размер на
300.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д. К. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Вежен”
№2, ет. 7, ап. 26, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИ „ЛЕВ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67 А, представлявано от София Антонова и Павел Димитров направените по ч.гр.д.№
63548/2020 г. по описа на СРС, 71 с., разноски в общ размер на 75.00 лв., от които 25.00
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6