№ 169159
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110148815 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 333535/14.10.2025
г., с пощенско клеймо 13.10.2025 г., от „Т* ЕАД, ЕИК: *, с адрес: гр. София,
ул. „Д*, срещу М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П*, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4597.80 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № 72003121446/15.04.2022 г., ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (25.07.2025
г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
877.81 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 25.01.2025 г. до 25.06.2025 г. по Договор за потребителски
кредит № 72003121446/15.04.2022 г.;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД , с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 115.51 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главница 4597.80 лева за периода от
25.01.2025 г. до 10.07.2025 г. по Договор за потребителски кредит №
72003121446/15.04.2022 г.,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 627/25.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РС-
Петрич.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.04.2022 г. ответникът
е сключил Договор за потребителски кредит № 72003121446 с ищеца, по
силата на който ответникът получил сумата от 6900 лева, срещу задължението
да върне същата в срок до 25.05.2026 г. на 52 броя вноски в размер на по
284.20 лева и последна изравнителна вноска в размер на 283.71 лева, като
погасителните вноски включвали главница и договорна лихва. Твърди, че
договорът не е сключен при общи условия.
Твърди се, че бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 41.15 % в клаузата на чл. 9, ал.1 от договора, поради което не било
приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му,
годишният процент на разходите бил 48.79 % съгласно чл. 10 от договора.
Общата дължима сума по договора била в размер на 15062.11 лева. Съобразно
чл. 10 от договора било предвидено, че при просрочие от страна на
потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и
допълнителни разходи по чл. 15 от договора.
Твърди, че ответникът допуснал просрочие при изплащането на
дължимите вноски с падеж 25.01.2025г., 25.02.2025 г. и 25.03.2025 г., поради
което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което е
получено лично от длъжника на 25.06.2025 г., считано от която дата е
настъпила изискуемост на всички задължения по договора.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото де се гледа в негово отсъствие.
Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Посочва банкова сметка, на която да се изплатят сумите: IBAN: * в „Т*
ЕАД;
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Удостоверение за вписаните
обстоятелства по партида на ищцовото дружество в ТР; 2. Договор за потребителски
кредит, сключен с ответника; 3. Заявление-декларация за установяване на договорни
отношения; 4. Извлечение от счетоводни книги; 5. Уведомление за предсрочна изискуемост
и обратна разписка; 6. Пълномощно; 7. Молба до заповедния съд за завеждане на иска.
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която
вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца,
да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на платеното по процесния
договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (25/7/2025)?; 2. Какъв
е размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (25/7/2025), по компоненти (главница,
договорна лихва и обезщетение за забава)?; 3. Кредиторът „Т* изпълнил ли е и по какъв
начин задължението си да преведе заемната сума, както и сумата по застраховките?
Моли да се приложи ч. гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РС- Петрич.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
2
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1046/2025 г. по
описа на РС- Петрич. Вследствие на заявление по чл.417 ГПК съдът е издал
заповед за изпълнение № 627/25.07.2025 г. и изпълнителен лист от 25.07.2025
г. Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК (подадено с писмо с п.к. от
17.09.2025 г.), което е в срок съгласно Разпореждане от 23.09.2025 г. по ч. гр. д.
№ 1046/2025 г. по описа на РС- Петрич). Указанията за предявяване на иск по
чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 29.09.2025 г., поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 29.10.2025 г. Исковата
молба е подадена с п.к. от 13.10.2025 г. и на същата дата са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева и същите
защитават различен материален интерес. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2
ГПК не е приложима. За всеки иск таксата се определя по чл.1 ТДТССГПК.
По иска за главница таксата е в размер на 183.91 лева, за двата останали
иска таксата е в размер на 100.00 лева. Общият размер такса е 283.91 лева.
Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК цената е 188.86 лева (95.05 лева са заплатени
в заповедното).
По редовността на ИМ и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсва
документ по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо исковата молба следва да се остави без движение.
3
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 333535/14.10.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да отстраните
нередовностите на искова молба, с препис за противната страна, както и в
същия срок да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 188.86 лева. Внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - „Бюджетна сметка“
4
на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2.
чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на
съда. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника в
НБД.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
5
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
6
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7