М О
Т И В И
към присъда
по НОХД №500/2020г.
по описа
на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Б.И.Б., роден на ***г***, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***2, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********, е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за
периода от месец ноември 2013 г. до месец февруари 2020 г., включително, в гр. Б.,
обл. Софийска, след като е осъден с Решение № ***г.,
по гражданско дело № ***год. по описа на Районен съд - Б., влязло в законна
сила на 16.09.2013 год., да издържа своята низходяща – дъщеря си С.Б.И. /родена
на *** г./, като ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 /осемдесет/
лева, чрез нейната майка и законен представител – М.С.Б. ***, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 76 /седемдесет и шест/ броя месечни вноски в размер на 6080,00 /шест
хиляди и осемдесет/ лева.
В
съдебно заседание представителя на Б.ска районна прокуратура поддържа
обвинението спрямо подсъдимия Б., така както е предявено с обвинителния акт и
внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно
доказателства, сочещи, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и
следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от
свобода.
В
съдебно заседание, повереникът на частния обвинител –
адв.Ив. Ж. от САК също поддържа обвинението срещу
подсъдимия, като счита че следва да му се наложи наказание лишаване от свобода.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв.М. Н.
от САК пледира за това, че подзащитният й е невиновен
за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като
алтернативно моли, ако бъде признат за виновен,
да му се наложено наказание пробация.
Подсъдимият
Б.И.Б. поддържа казаното от неговия защитник.
Съдът, след като се запозна със събрания по
делото доказателствен материал намира от
фактическа и правна страна за установено следното:
През месец
октомври 2000 г. св. М.С.Б. и подс. Б.И.Б. сключили
граждански брак. По време на същия, на *** г., им се родила дъщеря – св. С.Б.И..
Семейството живеело в апартамент, находящ се в гр. Б., обл.
Софийска, ул. „Преслав“ № 50, вх. А, ет. 1, ап. 2.
През 2013 г. отношенията между св. Б. и подс. Б. се влошили, поради което взели решение да се
разделят. С Решение № ***г. по
гражданско дело № ***г. по описа на
Районен съд – Б., влязло в сила на 16.09.2013 г., бракът им бил прекратен по тяхно взаимно
съгласие. Съгласно решението осъществяването на родителските права било
предоставено на майката – св. М.Б., която, заедно с дъщеря си следвало да
остане да живее в семейното жилище, находящо се на
горепосочения адрес. Със същото решение подс. Б.И.Б. бил
осъден да издържа дъщеря си – св. С.И.,
чрез нейната майка и законен представител – св. М.Б., като ѝ изплаща издръжка
в размер на 80,00 /осемдесет/ лева месечно. Подс. Б. следвало да изплаща дължимата от него
издръжка в гр. Б., обл. Софийска, където живеели М.Б. и С.И..
След влизане в сила на решението по горепосоченото
дело подс. Б.Б. платил само
две месечни вноски за издръжката на дъщеря си, след което спрял да плаща. Така,
за периода от месец ноември 2013 г. до месец февруари 2020г.,
включително, подс.
Б. не изпълнил задължението си да плаща
определената от съда парична сума за издръжката на своята низходяща сродница
/дъщеря си/ – св. С.И. и не изплатил общо 76 /седемдесет и шест/ броя месечни
вноски, всяка в размер по 80,00 /осемдесет/ лева или общо в размер на 6080,00 /шест хиляди и
осемдесет/ лева.
От
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза е видно, че за инкриминирания период подс.
Б.Б. не е заплатил дължимите от негова страна 76 /седемдесет
и шест/ броя месечни вноски за издръжка, общо в размер на 6080,00 /шест хиляди
и осемдесет/ лева.
Така
приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на св.М.С.Б., съдебно-счетоводната експертиза
и приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. Съдът дава вяра
на показанията на св.М. Б., дадени пред
съда, тъй като същите са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалата част от приетия по делото
доказателствен материал. Съдът счита, че показанията на св.М. Б. са дадени
добросъвестно, въпреки, че същата е заинтересована от изхода на делото като
майка на пострадалото лице – дете - С.Б.И..
Съдът
кредитира заключението на вещото лице
по приетата съдебно –счетоводна експертиза като конкретни,
обосновани, точни и изготвени от лице, което притежава съответните специални
знания.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че
с действията си подсъдимият Б.И.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на
престъплението от подс.Б., а именно: за периода от месец ноември 2013 г. до месец
февруари 2020 г., включително, в гр. Б., обл. Софийска,
след като е осъден с Решение № ***г., по гражданско дело № ***год. по описа на
Районен съд - Б., влязло в законна сила на 16.09.2013 год., да издържа своята
низходяща – дъщеря си С.Б.И. /родена на *** г./, като ѝ заплаща месечна
издръжка в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, чрез нейната майка и законен
представител – М.С.Б. ***, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 76 /седемдесет и шест/ броя месечни
вноски в размер на 6080,00 /шест хиляди и осемдесет/ лева.
Подсъдимият е извършил деянието с
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел, че е длъжен редовно, всеки месец да изплаща дължимата от
него издръжка на детето си - С.Б.И. и
въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение.
Съдът, след като призна подс. Б.И.Б. за виновен в извършеното от него престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия, а именно:
налице са смекчаващи отговорността обстоятелства: подсъдимият е неосъждан; тежкото му материално и социално положение; налице са и оттегчаващи
отговорността обстоятелство на подс.Б. -
дългият период, през който не е заплащал издръжка на детето си. При индивидуализация на наказанието и
определяне на неговия размер съдът намира, че целите на наказанието, визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК ще бъдат
изпълнени, като на подсъдимия бъде наложено алтернативно предвиденото в чл.183,
ал.1 от НК наказание „пробация”, а не наказание „лишаване от свобода”. За
поправянето на подс.Б. не се налага на същия да бъде
налагано наказание „лишаване от свобода”. Смисълът на наказателната
репресия е поправяне и превъзпитание на извършителя и именно с наказанието „пробация” тези цели ще се осъществят и по този начин ще се
даде шанс на подсъдимия да работи, да дава издръжка на децата си. С оглед на
изложеното, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
определи на подс.Б. наказание „пробация”,
включващо следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 /една/ година.
Съдът осъди подс. Б.И.Б., да заплати сумата в 73.20лева /седемдесет и три лева и 20ст./- направени разноски в досъдебното производство,
платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР – София, както и
да заплати сумата в размер на 50.00лева /петдесет лева/- направени разноски в съдебното производство, платими по сметка на РС-Б..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №500/2020г.
по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :