Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Валентина Милчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9307 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** срещу П.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, ат.8 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2636/15.06.2020г. по описа на
ВРС:
сумата от 1842.85 лева /хиляда осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** за периода от
10.01.2018 г. до 16.03.2020 г., за обект, находящ се
гр. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 172.40 лева /сто седемдесет и два лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
горното задължение, начислено за периода 01.03.2019 г. до 12.03.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК
оператор предоставяло на ответника ВиК услуги потребявани на обект, находящ се
в ***, отчитани по партида с абонатен номер ***. Ответникът не заплатил потребените ВиК услуги за
процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 6309/2020г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който възразил срещу дължимостта на вземанията в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск
за установяване на вземанията и предявило исковете в законоустановения срок.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника. Във възражениет, постъпило в заповедното
производство ответникът е заявил, че не е в договорни отношения с „В И К“ ООД,
сумите не са разбити по периоди и вземането е погасено по давност.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и
претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът се явява
лично и оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че няма облигаторни отношения с ищцовото дружество и никъде не
съществува негов подпис, че има такива отношения с тях. В условията на
евентуалност моли за уважаване на иска, от датата на създаване на партида на
негово име.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 6309/2020г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника П.Д.М.. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който е оспорил дължимостта
на вземанията по нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като
доказателства ОУ за предоставяне на В и К услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени
ОУ и определяне на цени на услуги, копия от вестници, в които ОУ са били
публикувани /л.5-19/.
Към доказателствата по делото е приобщена и справка
за недобора на частен абонат № *** от 22.07.2015г. до 05.09.2018г. /л.20/.
Ищцовото дружество
е представило надлежно заверено за вярност копие от нотариален акт № 8, том I, вх.рег.№ 149, нот. дело
№ 8/ 05.02.2009г. по описа на нотариус Р.Т., вписана в РНК под № 148, от което
се установява, че ответникът П.Д.М. е закупил от Т.Д.А.и П.П.А.собствеността
върху Ателие № ***, няходящо се в ****/л.40-41/.
От представена от ищеца справка от Имотен регистър
по партидата на ответника се установява, че след закупуване на имота от
ответника на 05.02.2009г. липсва последващо
разпореждане с имота от страна на ответника /л.42-43/.
Заявление за прехвърляне на партидата за ползвани в
имота ВиК услуги е подадено от Т.Д.А.на 03.05.2019г.
с посочени показания на водомера в имота 837 куб.м. /л.39/.
От представените от ищеца карнетни
листи /л.44-45/ се установява, че през процесния период СТИ, водомер № 1878
отчитащ ВиК услугите доставяни в обект с абонатен
номер № *** е отчитано ежемесечно до 18.03.2020г. На 09.01.2019г. е положен
подпис за абоната при показания на водомера 813 куб.м. Промяната на абоната на
партидата е отразена на 03.04.2019г., в периода между отчитанията на
16.05.2019г. и 12.06.2019г. След 17.05.2019г. водомера в имота е отчитан чрез таблет с отразяване
показанията на водомера и вида отчет – реален, неотчетен, служебен.
Ответникът не оспорва истинността на представените
от ищеца карнетни листи.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявения установителен
иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да е
доставило посоченото в исковата молба количество ВиК
услуги, като обем и стойност, за процесния период на ответника в качеството му
на потребител на ВиК услуги на посоченият в исковата
молба адрес.
Претендираните в
настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК
услуги отчетени по абонатен номер *** в обект, находящ
се гр. *** за периода от 10.01.2018 г. до 16.03.2020г.
От представената справка от имотен регистър се
установява, че ответникът е придобил собствеността върху имота, в който са
доставяни ВиК услугите на 05.02.2009г. и е бил
собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през целия процесен
период.
Съгласно действалите между страните общи условия на
ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги,
потребител на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответникът е
придобил собствеността върху имота през 2009г. и след това е ползвател на
доставяни от ищцовото дружество ВиК услуги в имота,
независимо дали има изрично сключен договор с дружеството и независимо дали,
кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в собствеността. По
делото се установи, че собственик на имота, в който са доставяни ВиК услуги от ищеца е бил собственост на ищеца през целия процесен период, като липсват твърдения и доказателства от
страна на ответника ползвател на имота да е било друго лице.
Видно от представените от ищеца карнетни
листи за абонат № ***, водомера е отчитан ежемесечно, като на 09.01.2019г. е
положен подпис за потребителя при показания на водомера 813 куб.м. Според
отразяванията в карнетните листи количеството от 503
куб.м. вода е преминало през водомера в имота в периода между 10.01.2018г. и
09.01.2019г. С полагането на подпис за потребителя в карнетния
лист се изразява съгласието му с вписаните там показания на водомера,
респективно признание на неизгодния за него факт, че посоченото в карнетния лист количество вода е преминало през водомера.
Процесните
количества ВиК услуги са доставени в имота на
ответника в периода от 10.01.2018г. до 16.03.2020г., като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.06.2020г., поради което
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията се явява
неоснователно.
Ответникът е изпаднал в забава по отношение на
всяко едно от задълженията за доставени ВиК услуги в
процесния период, след настъпване на падежа на всяко отделно задължение.
Дължимото обезщетение за забава е в размер съответстващ на претендирания
с исковата молба.
В този
смисъл доказани се явяват твърденията на ищеца, че е доставяло ВиК услуги в посочените в исковата молба количество и
стойност в периода от 10.01.2018 г. до 16.03.2020г.
По изложените по-горе съображение исковите претенции
се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно
на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на
183.41 лева, от които 83.41 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсулстко възнагражедение
определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство
разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният
иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК, като в полза на ищеца бъдат присъдени
разноски в размер на 90.30 лева в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че П.Д.М., с ЕГН **********
и адрес ***, ат.8 ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 2636/15.06.2020г. по описа на ВРС:
сумата от 1842.85 лева /хиляда осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** за периода от
10.01.2018 г. до 16.03.2020 г., за обект, находящ се
гр. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 172.40 лева /сто седемдесет и два лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
горното задължение, начислено за периода 01.03.2019 г. до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, ат.8 ДА
ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от
183.41 лв. /сто осемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, ат.8 ДА
ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от
90.30 лв. /деветдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6309/2020г. по описа на ВРС,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: