Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2451 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 91771/10.12.2019г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез пълномощника адв. ****, срещу
решение № 5033 от 20.11.2019г., постановено по гр. дело № 14366/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че М.М.И.,
ЕГН **********,*** не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. *** сумата от 1588,33 лв. по издадена фактура №
**********/26.08.2019г., обективираща стойност на преизчислени количества
енергия от 8408 кв.ч. за периода от 29.09.2017г. до 28.09.2018г. в обект,
находящ се в гр. ****, на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
М.М.И. срещу „Енерго–Про Продажби”
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1588,33 лв., съставляваща корекция
на потребена ел. енергия за периода 29.09.2017г. до 28.09.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, кв. „Младост“ бл. 126, вх. 2 А, ап. 8.
Ищецът
твърди, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка
на средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито резултати
са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите,
включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема
на електромера ответното дружество е издало фактура за начислена
електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за
отговор ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД оспорва иска. Излага съображения,
че ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като
при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по
делото констативен протокол № 1105069 се
установява, че на 28.09.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1114021666890669,
монтиран в обекта на ищеца, находящ се в с гр. *****. В него е отразен демонтаж на
електромер с фабр. № 1105069 и подменен с друго средство за търговско
измерване. Протоколът носи подписите на служители на „Електроразпределение
Север“ АД и на свидетели.
От констативния
протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. **** се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера.
Отразена е преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 0008408,446 кв. ч., която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерванията на
електроенергия, но не и на техническите характеристики.
Със становище,
изготвено на 26.08.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е разпоредено
начисляване на допълнително количество ел. енергия от 8 408 кв.ч. за периода от
29.09.2017г. до 28.09.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,
при който е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото
количество ел. енергия е остойностено във фактура № **********/26.08.2019г. в
размер на 1588,33 лв.
От заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза, което като обективно и компетентно
дадено, се възприема изцяло от съда и от проведения разпит на експерта в
съдебно заседание се установява, че демонтирания електромер с фабр. №
1114021666890669, е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162”, невключен към системата за
дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е метрологично годно и
технически изправно СТИ. Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 000884, 7 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от
001250, 4 кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова
енергия от 008408, 4 кв. ч. Техническите параметри на присъединителните
съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават
основание на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 9 730 кв.
ч. /1 322 кв.ч. + 8 408 кв. ч./ би могла да бъде доставена за период от 365
дни. Левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза
на сумата от 1588, 33 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 28.03.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 26.08.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране,
така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 1588,33 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание
електроенергия за периода от 29.09.2017г.
до 28.09.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /341,18 лв./,
определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5033 от 20.11.2019г., постановено по
гр. дело № 14366/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че М.М.И.,
ЕГН **********,*** не дължи на на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр***** сумата
от 1588,33 лв. по издадена фактура № **********/26.08.2019г., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия от 8408 кв.ч. за периода от
29.09.2017г. до 28.09.2018г. в обект, находящ се в гр. *****, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на М.М.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: