Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/25.02.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д. и
прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм.д. № 204/2020
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.284 от ЗИНЗС, във вр. чл.203, ал.1 от АПК.
Образувано е по искова молба на П.Й.Д., с ЕГН **********,***, с която срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни болки и страдания) в размер на 5000 лева за периода на престоя му в ареста в град Добрич от 28.11.2019 г. до датата на предявяване на иска - 04.05.2020 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на физическото и психическото му здраве и зачитане на правата и достойнството му, а именно: неосигуряване на разумно по размер пространство и жизнена площ, възможност за двигателна активност, социализиращи и други занимания, задоволителен приток на естествена светлина и свеж въздух, оптимална температура и вентилация в помещенията за задържане, безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и течаща вода.
В исковата молба се сочи, че от 28.11.2019 г. и до настоящия момент ищецът пребивава в следствения арест на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.Добрич с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство № 611/2019 г. по описа на Първо РУП – Добрич. Задържането му е постановено с протоколно определение по НЧД № 390/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. Първоначално ищецът бил настанен в килия № 11 заедно с още три момчета. В тази килия пребивавал около месец, след което бил преместен в килия № 9, която била за двама души. В началото на м. април бил върнат отново в килия № 11, в която пребивавал и понастоящем. Сочи се, че килията е с малки размери и има около един квадрат свободно място. В продължение на престоя му в ареста ищецът бил заключен в много ограничено лично пространство и се чувствал подтиснат от средата. Почти 24 часа от денонощието прекарвал в монотонност без социализиращи и други смислени занимания извън килиите, без осигурена двигателна активност на открито, което му създавало значителен физически и психически дискомфорт. Твърди се, че в килията не се осигурявал пряк приток на естествена светлина, като единственият източник на светлина била само една електрическа крушка, която светела много слабо. Непрекъснатото излагане на лоша и изкуствена светлина действало потискащо на ищеца, снижавало жизнения му тонус и намалявало неговия физически и психически капацитет. Сочи се, че климатичните условия в ареста били тежки. Естествената вентилация в килията се осъществявала само през малък прорез на вратата. Килиите били разположени на последния етаж на сградата. В помещенията било много задушно и горещо, а въздухът спарен и застоял. Липсата на приток на чист и свеж въздух с естествено проветрение, както и липсата на пряка дневна светлина допълнително нагнетявали ищеца и го водели до по-голямо отегчение. В рамките на денонощието излизал от килията сутрин, обед и вечер, но само за да отиде до общия умивалник за тоалет, защото в килията нямало течаща вода. Твърди се, че ищецът нямал възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време. Най-смущаващо за него било, че извън утвърдените графици за посещение на санитарните помещения бил принуден да облекчава естествените си физиологични нужди в пластмасова бутилка в присъствието на съкилийник. Това положение било непреодолимо, защото килиите не били снабдени със самостоятелен санитарен възел, а дневните посещения до тоалетната били ограничени. При излизането за петминутния тоалет изпразвали шишето. Всичко това било много унизително за ищеца, тъй като ставало пред погледите на всички задържани и арестанти. Д. се чувствал психически зле, започнал да мисли да сложи край на живота си. Изпитвал силно безпокойство, не спял вечер, наложило се да започне прием на „диазепам“, за да се чувства по-добре. Вследствие на тази ситуация зъбите му започнали да падат. От задържането му досега му били паднали 5 зъба, което съществено затруднявало възможността му да се храни нормално. Не на последно място бил нахапан от дървеници, по тялото му се появили червени петна и постоянно го сърбяла кожата. Сочи се, че това оскърбително положение дълбоко подкопавало самочувствието на ищеца и го подлагало на неудобство, срам и унижение, които му причинявали силно физическо и психическо страдание. Липсата на съществени елементи на хуманна среда нагнетявала в него чувство на незащитеност и безсилие и засилвала отчаянието му. Твърди се, че описаните условия на бит и живот, в които ищецът бил поставен, са неблагоприятни до степен, че не съответстват на вроденото и присъщо достойнство на човешката личност. Те не могат да се възприемат като необходимост, свързана с изпълнение на мярката, или да бъдат оправдани с непреодолими съображения за сигурност, поради което се явяват нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. В исковата молба се сочат като нарушени и разпоредбите на чл.5 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.10, т.1, във вр. чл.7 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Препраща се и към практиката на ЕСПЧ по отношение на приложението на чл.3 от ЕКПЧ. Твърди се, че силата на провокираните у ищеца стрес и изпитание надвишава неизбежната степен на страдание и суровост, присъщо на задържането, поради което за него е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение. Сочи се, че органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение “Задържане под стража“ са длъжни да осигурят на лицата по чл.241 от ЗИНЗС такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве, нито на човешкото им достойнството съгласно чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Твърди се, че общото въздействие на описаните в исковата молба битови условия, при които Д. бил задържан, са довели до неблагоприятно засягане на личната му сфера, като го подложили на дистрес, трудности, изпитание, причинили му значителни неудобства, негативни емоционални преживявания и физически страдания, нарушили правото му на хуманно отношение и на човешко достойноство. Сочи се, че твърдяното накърняване на благата на нематериалната сфера на ищеца е последица от фактическото неизпълнение на регламентирани в закона задължения на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като се изброяват конкретните нарушени правни норми от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Въз основа на тези обстоятелства се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева за периода на престоя му в ареста в град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, както и направените по делото разноски и дължими държавни такси.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в писмен
отговор доводи и съображения. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл.284, ал.1, във вр. чл.3 от ЗИНЗС – незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на специализирания орган по
изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност,
реално претърпяна вреда, обективирана в неправомерно засягане на правната му
сфера, както и причинно - следствена връзка между незаконните
действия/бездействия и настъпилата вреда. Сочи, че твърденията на ищеца за
неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него. Счита, че не е налице
надхвърляне на минималния предел на ограничения, водещо до нарушаване на
правата на ищеца, предвид на характера на институцията и причината за престой в
ареста. В ареста има изградена организация и график, които дават възможност на
всеки задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават
правилата за престой. Твърди, че на задържаните лица, вкл. и на ищеца са
осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите им особености,
поради което спорното отношение не е достигнало минималноизискуемата
сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ. Твърди, че по делото няма
данни за конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр.Добрич,
поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Добричка окръжна
прокуратура дава заключение за доказаност на иска по основание, но не и по
размер. Счита, че съответстващото на справедливостта обезщетение за ищеца би
следвало да е в порядъка на няколко стотин, а не няколко хиляди лева.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените по делото искане
на прокурор в ОП – Добрич по чл.64, ал.1 от НПК с рег. № 7664/29.11.2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, протоколно
определение от 29.11.2019 г. по ЧНД № 390/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич и справка с рег. № 650/26.05.2020 г. от Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Добрич, че ищецът П.Й.Д. е задържан на 28.11.2019 г.
първоначално в изпълнение на заповед за задържане за срок от 24 часа по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, след това на прокурорско постановление за задържане за срок
от 72 часа по чл.64, ал.2 от НПК и накрая на съдебно определение за взета мярка
за неотклонение ”задържане под стража” по чл.64, ал.1 от НПК, като е настанен в
ареста в гр.Добрич, където пребивава и към датата на подаване на исковата
молба.
В периода на престоя си ищецът е настаняван в спално помещение № 9 и спално
помещение № 11, в които няма санитарни възли и течаща вода. Санитарният възел в
ареста е с изграден водопровод и канализация, включващ мивка, баня и тоалетна,
и е общ за всички задържани лица. Ползването на санитарния възел и достъпът до
течаща вода се осъществява покилийно, като се спазва принципът на неотваряне на
две килии едновременно. Времевият интервал за ползване на санитарния възел е
според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение.
Съгласно т.31 и т.42 от раздел ІV на приложената по делото заповед №
1-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите (л.33-74)
времето за личен тоалет е от 06,00 часа до 08, 00 часа и от 17, 30 часа до 22,
00 часа.
Видно от приложените по делото графици за килийно къпане и бръснене
(л.76-82), за периода м.декември 2019 г. – м.май 2020 г. ищецът е имал възможност
да ползва санитарния възел за къпане и бръснене два пъти в седмицата.
Килиите, в които е настаняван Д., са еднотипни, с размери 1,60м/3,08м/2,63м
и обща площ – 4, 93 кв.м. Спално помещение № 9 е оборудвано с две легла тип
вишка (едно над друго), а спално помещение № 11 – с три легла, две от които са
монтирани едно над друго. На вратите на килиите са направени отвори с метална
решетка, през които се осъществява достъпът до слънчева светлина, като външните
прозорци са отделени от вратите на килиите от арестния коридор. Монтирана е
вентилационна система по дължината на арестния коридор над вратите на килиите.
Отворите за проветрение са монтирани над вратата на килията, вкопани в стената,
с метална предпазна решетка.
За времето на задържане на Д. от м.ноември 2019 г. до м. май 2020 г. са
извършени четири дезинсекции против дървеници с препарат К-Отрин СК - 25 - през
м.ноември 2019 г., м.януари 2020 г. и два пъти през м.април 2020 г.
Ищецът е настанен в килия № 11 за времето от 29.11.2019 г. до 23.12.2019 г.
и от 24.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, а в килия № 9 - за
времето от 23.12.2019 г. до 24.03.2020 г., като в различни периоди е пребивавал
с още едно или две задържани лица. По време на престоя си в ареста в гр.Добрич Д.
е превеждан с разпореждане за периода от 09.12.2019 г. до 11.12.2019 г. в
ареста в гр.Варна, от 30.01.2020 г. до 11.02.2020 г. в ареста в гр. Разград и от
14.02.2020 г. до 05.03.2020 г. в ареста в гр.Свиленград.
Арестът не разполага с техническа възможност за изграждане на каре за
разходка на открито, поради което не се провежда престой на открито. Няма
планове, програми, занимания и други социализиращи занимания за задържаните
лица.
Общият брой на задържаните лица в ареста в гр.Добрич за периода на
пребиваване на ищеца варира от 8 до 25 души съгласно представената от ответника
справка на л.75 от делото.
От приложената по делото бланка за вторични медицински прегледи (л.84) се
установява, че през процесния период ищецът Д. се е оплакал два пъти от
безсъние и напрегнатост (на 15.04.2020 г. и 27.04.2020 г.), в резултат на което
му е предписано лечение с успокоителни лекарства (Atarax и Diasepam).
Съгласно приложената по делото рентгенова снимка от 28.07.2020 г. Д. има
няколко липсващи и счупени долни и горни зъба.
Видно от амбулаторен лист за медицински преглед № 561 от 04.08.2020 г.,
издаден от д-р Жулиета Николова, ищецът е диагностициран с посттравматично
стресово разстройство, като му е предписано медикаментозно лечение. В снетата
анамнеза е посочено, че Д. е бил задържан около осем месеца в ОСлС – Добрич по
повод на обвинение за „злоупотреба с чужд платежен документ“, „което не било
доказано“. Във времето бил воден за разпити и в „други осем ареста“, като е
освободен преди десет дни. Споделял за голяма давност на сериозно влошено психично
състояние, като в ежедневието си изпитвал високи по интензивност напрегнатост,
неспокойствие, тревожност, бил потиснат, „нощният му сън бил кошмарен“,
многократно мисловно и визуално преработвал психотравмата си в насока на
житейско неблагополучие и силно засегнато достойнство.
В съответствие с поставената в амбулаторния лист
диагноза е и заключението на вещите лица по изслушаната по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.
В заключението е посочено, че попаднал в ареста,
шокиран от липсата на елементарни условия за живот, Д. поддържал интензивно
напрежение в резултат от потъпканото му достойнство и ежедневното му унижение и
потиснатост. Оформило се е нестабилно психично състояние с клиничната
характеристика на разстройство в адаптацията - състояние на субективен стрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците
на стресогенно жизнено събитие.
Според вещите лица индивидуалното предразположение или
ранимостта на личността са рисков фактор за появата и оформянето на тези симптоми,
но разстройството в адаптацията не би възникнало без наличието на стресогенен
фактор. Наложеният прием на седативни и бензодиазепинови медикаменти доказва
наличието на психичното разстройство - разстройство в адаптацията.
Във времето са последвали симптоми на тежка депресия,
съчетана с висока по интензивност тревожност, налице е било повишено
преработване на несгодите и униженията, на които Д. е бил подложен в ареста –
липсата на възможност за свободно посещение на баня и тоалетна, принуждението
да уринира в шише в присъствието на съкилийника си, малките размери на килиите,
обездвижването, липсата на чист въздух и естествена светлина, денонощните
набези на дървениците и др. В рамките на разстройство в адаптацията психичното
му състояние се владее от клиничната характеристика на смесена тревожно
депресивна реакция. Независимо че ищецът има подкрепяща семейна среда, той е
сам, затворен със собствените си преживявания. Многократно мисловно и визуално
преработвал психотравмата си в насока на житейско неблагополучие, „силно
засегнато достойнство, авторитет“. Лабилното му психично състояние е приело
клиничната характеристика на постравматично стресово разтройство като
протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма.
Според мнението на вещите лица след освобождаването му
от ареста ищецът е успял отчасти да притъпи, но не и да преработи болезнените
чувства и спомени за преживяното. Причиненото му страдание и унижение е
заседнало дълбоко в съзнанието му. Към момента на експертното изследване са
налице епизоди на повтарящи се изживявания от престоя в ареста, под формата на
внезапно оживяване на минали сцени, кошмарни сънища -
налице са клинични прояви на персистиращо постравматично стресово разстройство
като протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма, които
не са нормална психологична изява на преживяното психотравмено събитие и носят
болестен характер.
Вещите лица са дали категорично заключение, че именно
липсата на елементарни условия на живот в килиите, последвалите от това
ежедневни унижения и потъпкано достойнство у лицето са изиграли роля на масивна
психотравма и са довели в голяма степен до влошаване на емоционалното и
психичното му здраве.
За Д. е характерно пасивно отношение към конфликтите,
„бягство от решаване на проблемите, тенденция към „бягство в болестта“, което е
било засилено от условията, в които е бил поставен в ареста, и единственият
изход за него е бил да насочи враждебните си чувства навътре към себе си.
При изслушването им в съдебно заседание и двете вещи
лица потвърждават, че при ищеца се наблюдава постравматична симптоматика. Към
момента на проведеното изследване у Д. са налице болезнени чувства и спомени,
които съставляват елементи на персистиращо посттравматично стресово
разстройство в резултат на преживяваното. Вещото лице С. сочи, че по принцип
такива разстройства отшумяват до шест месеца, но при ищеца е персистиращо
поради личностова акцентуация на преживяното. Ищецът е от съвсем различна
среда, живял е в съвсем различни условия, попада в неспецифична за него
обстановка и това е болестна, а не нормална реакция на организма, която се
нуждае от психотерапевтична работа. Вещото лице Г. пояснява, че Д. насочва
всички преживявания към себе си и начинът да се справи с всичко онова, което се
е случило, е като се разболява.
В хода на производството са разпитани трима свидетели
по искане на ищеца – Р.А.К., С.И.С. и П.Д.П..
В показанията си св. Р.А.К. сочи, че е пребивавал заедно с ищеца в ареста в
гр. Добрич за периода от м.ноември 2019 г. до м. януари 2020 г. Първоначално
били трима души в килия № 11, след което двамата с П. били преместени в килия №
9. По време на съвместния им престой ищецът не се хранел добре, не можел да спи
от дървениците, често вземал хапчета, за да спи. Имало дни, в които по цял ден
стоял на вишката и четял книги. Килиите били малки, имали решетка и едно малко
прозорче на решетката. Пускали ги три пъти на ден до тоалетна, а през нощта,
ако почукаш. В килиите имало шише за малка нужда, което използвали вечер. П. го
използвал често. Всяка сутрин, когато ги извеждали до тоалетна, го вземал, миел
го и пак го връщал в килията. В помещенията нямало течаща вода и мивка. Свидетелят
сочи, че осветлението в килиите не било добро и развалило зрението му. В ареста
нямало пространство за разходки. Раздвижвали се в коридора за 2-3 минути, когато
ги пускали до тоалетна.
От разпита на св. С.И.С. се установява, че е бил в една килия с ищеца в
ареста в гр.Добрич за около един месец през 2020 година. В килията били
настанени общо трима души. Докато били заедно в ареста, П. не можел да спи, тъй
като имало много дървеници, болели го много зъбите, не се хранел добре. Помещенията
били мизерни, прашни и слабо осветени, като използвали туби за уриниране.
Ищецът споделял, че го болят зъбите. Казвал на старшината, като понякога му
давали хапчета, но понякога - не. През повечето време П. бил тъжен, стоял и не
говорел с никого. Нощем не спял, а убивал дървениците. Свидетелят споделя, че когато
легнели да спят, дървениците ги нападали и хапели. От тези нахапвания им се
появявали червени точки, които при чесане ставали на рани и белези. Свидетелят излага,
че докато бил в ареста, минавали и пръскали за насекомите в прозорчето на
вратата, но вътре не са влизали.
От показанията на св. П.Д.П. (майка на ищеца) е видно, че тя е посещавала П.
всяка седмица в ареста. При посещенията си забелязала, че той бил нахапан, като
при разговор с него разбрала, че следите са от нахапвания от дървеници.
Помолила да му предадат крем против нахапвания, но явно не подействал, защото
следите от нахапвания си останали. Най-много били по врата и ръцете. П. помолил
да му занесе одеяло, с което да увие дюшека, за да го хапят по-малко, но и това
не дало резултат. Свидетелката сочи, че в първите месеци посещавала сина си
всяка седмица, защото считала, че има нужда от подкрепа. В началото той
поддържал добър дух в разговорите си, опитвал се да я успокоява, но по-нататък
започнал все по-малко да разговоря с нея. Идвал на свижданията, защото не можел
да й откаже, но само я изслушвал и след това веднага искал да го изведат.
Когато го питала какво става, той само й отвръщал, че каквото и да каже, само
ще я разтревожи. В началото споделял с нея, че не може да спи нощем, че го
потиска изключително много липсата на вентилация и на осветление. Оплаквал се,
че пространството в килиите било прекалено малко и нямало възможност за
движение или някакви физически упражнения, че единствените му движения били да
стане от леглото и да стои прав. Смазвало го психически и това, че се налага
понякога нощем да уринира в шише. По съвет на лекари му занесла диазепам (60
таблетки). Служителите в ареста й казали, че изпада в някаква депресия, че не
желае да разговаря, не желае да се храни пълноценно. По време на престоя в
ареста П. започнал да страда от силни болки в зъбите. Казал, че са му паднали
четири зъба. Свидетелката сочи, че му занесла много болкоуспокояващи лекарства
като аулин, нимизил, енетра и други, за да може да преодолее болките, които му
пречели да се храни. В началото искал да му носи сладки неща, след което
категорично отказал, нищо не искал да му носи. Тя го молила да си поддържа
външния вид, да се бръсне, да се подстриже. Занесла му машинка, но той не я
взел. Това състояние я е притеснило. Разбрала, че началникът на ареста го
викал, разговаряли са, като целта била да му повдигне малко духа. Свидетелката
споделя, че това, което забелязала в сина си, будело голяма тревожност в нея,
защото не знаела една такава депресия докъде може да стигне. След като бил
освободен, П. отишъл на преглед при психиатър, който му изписал лекарства, но
не се почувствал кой знае колко по-добре.
Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Първите двама свидетели нямат зависимост
и връзка с ищеца, които да породят съмнение в обективността им, а обстоятелството,
че третата свидетелка е в роднински връзки с ищеца, не дискредитира ни
най-малко показанията й. Свидетелите са изнесли лично възприети от тях факти и
не са проявили пристрастие при възпроизвеждането им пред съда. Показанията им са
резултат от преките им наблюдения и впечатления от поведението на ищеца в
ареста, не са оспорени от ответника по делото и съответстват на останалите
доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Текстът на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата
за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в
закона. В общата разпоредба на чл.43, ал.2 от с.з. изрично е посочено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Следователно
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, са
длъжни да осигурят на лицата по чл.241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на
правата и достойнството им.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на чл.16, ал.1 от закона
са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Следователно отговорността на ответника произтича пряко от
закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и
наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със статут
на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде
изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи
отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в
състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Основателността на иска за вреди по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на
основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
В случая вредите се претендират вследствие
на лошите битови и санитарно-хигиенни условия в спалните помещения в ареста в
град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на естествена
светлина и проветрение, липса на възможност за двигателна активност и престой
на открито, както и за социализиращи и други смислени занимания, неосигуряване
на оптимална температура и вентилация в спалните помещения, неосигуряване на
безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко
разумно време, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и
течаща вода, наличие на дървеници в килиите.
От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че са налице незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС. От съдържанието на представената от ответника справка е видно, че престоят
на ищеца през исковия период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ.
Всички килии, в които Д. е пребивавал, са с площ от близо 5 кв.м., като в
различни периоди от време той е съжителствал с още едно или две задържани лица.
Това неминуемо означава, че минималната жилищна площ, с която ищецът е
разполагал през целия исков период, е била под 4 кв.м., а в някои случаи и под
2 кв.м., което е в противоречие с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, приложим на основание
чл.240 от ЗИНЗС. От данните по делото е видно, че в сградата на ареста в
гр.Добрич няма обособено място за разходка и престой на открито поради липса на
техническа възможност за това, като задържаните лица са извеждани навън само
при ползването на общата баня и тоалетна, което е в нарушение на изискването по
чл.256, ал.1 от ЗИНЗС. Не е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат с
прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена
светлина за настанените в тях, а изкуствената светлина е била изключително
слаба, с което не е спазен чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Налице са категорични
доказателства и за това, че през исковия период спалните помещения в ареста са
били пълни с дървеници. Насекомите хапели денонощно ищеца и оставяли следи по тялото
му (основно по врата и ръцете), които предизвиквали силен и непрестанен сърбеж.
В резултат от ухапванията се появявали червени петна по кожата му, които при
разчесване се превръщали в рани и белези. От разпита и на тримата свидетели се
установява, че ищецът не можел да спи нощем заради набезите от дървеници. Постоянно
будувал, за да ги убива, а лекарствата против ухапвания от насекоми не му помогнали.
Действително от данните по делото е видно, че администрацията в ареста е
предприела мерки за унищожаване на вредителите, като е третирала спалните
помещения със специални препарати, но очевидно това не е било достатъчно за
изпълнение на задължението за осигуряване на добри хигиенни условия. По делото
е безспорно и това, че килиите, в които е бил настанен Д., не разполагат със
санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на изискването по чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода да се осъществява в спалните помещения, както и на изискването по
чл.151, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на личната
хигиена на задържаните лица. От свидетелските показания се установява, че
ищецът не е имал постоянен достъп до общия санитарен възел освен за кратки
интервали три пъти дневно. Извън тези периоди той е бил принуден да удовлетворява
естествените си нужди в шише в килията в присъствието на другите задържани лица.
Наличието на изградена огранизация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да е
разположен в самите спални помещения и да санира нарушението на чл.3, ал.2 от
ЗИНС.
Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Неоснователно
е възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили неблагоприятни последици
за ищеца, защото те се презумират по силата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил
настанен Д. за изтърпяване на мярката за неотклонение, са били различни от
твърдените в исковата молба, което той не е сторил, поради което следва да се
приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, които са
въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните
от него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди са вреди,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания. Безспорно недостатъчната
жилищна площ, липсата на възможност за двигателна активност, липсата на
санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и
течаща вода, извършването на физиологичните нужди в шише в общото спално
помещение при невъзможност за уединение, липсата на свеж въздух и възможност за
проветрение, неосигуряването на пряк достъп на естествена светлина и нормално
изкуствено осветление, наличието на кръвосмучещи насекоми в спалните помещения,
нарушаващи нормалния нощен сън и създаващи физически дискомфорт, не отговарят
на критериите за хуманната среда и са се отразили негативно в личната сфера на
ищеца. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението
на вещите лица се установява единодушно, че неблагоприятните условия на
задържане са причинили стрес, напрежение, душевни страдания и мъки на Д. и са
увредили сериозно психическото и емоционалното му здраве. Ищецът се чувствал
потиснат, мрачен, угнетен, с понижено самочувствие и самооценка, изпаднал в
депресивно състояние, през повечето време мълчал, не разговарял с другите задържани
лица, спрял да разговаря и с майка си по време на свижданията й в ареста, затворил
се в себе си, занемарил въшния си вид, не можел да спи нощем, започнали да го
болят зъбите, спрял да се храни пълноценно, започнал да приема успокоителни лекарства.
От комплексната експертиза е видно, че Д. е бил шокиран от липсата на
елементарни битови условия в килиите, което е дестабилизирало психичното му
състояние и е предизвикало емоционалното му разстройство. Вещите лица са
категорични, че основният стресогенен фактор за депресивното състояние на ищеца
са били именно лошите условия на задържане, непокриващи минималните стандарти
на живот. Следователно ответникът не е изпълнил административното си задължение
да осигури на Д. елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в ареста,
с оглед на което е налице нарушение на признати права по чл.3 от ЗИНЗС като
условие за обезщетяване на причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно практиката на Съда по
правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, и че по отношение на практическите
изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното състояние на
лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно
битовите и санитарните условия в ареста в гр.Добрич са изключително мизерни,
несъвместими с критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното
ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост
по чл.3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, поради
което ищецът следва да бъде овъзмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта
като критерий за определяне на паричен еквивалент на моралните вреди включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Поради това тя не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, установени по делото.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид личните
чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй
като предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната
лична болка и страдание. От данните по делото е видно, че неблагоприятните
условия, в които е бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през
целия период на престоя му в ареста (с изключение на дните, в които е бил
превеждан в други арести в страната) и се характеризират с висок интензитет на
вредност и негативно влияние върху вътрешното му състояние. Те засягат в силна степен
физическото (ухапвания от дървеници, силeн и постоянен сърбеж, безсъние
заради страха от последващо ухапване), психическото и емоционалното здраве на Д.,
който и към настоящия момент продължава да търпи душевни болки и страдания,
изживявайки повторно стресиращото събитие. От заключението на вещите лица е
видно, че ищецът е успял отчасти да притъпи, но не и да преработи болезнените
чувства и спомени за преживяното. Действително липсват категорични
доказателства за това дали появилите се в ареста болки в зъбите на ищеца се
дължат на претърпяния психологически стрес и напрежение и дали някои от тях са
паднали по това време (в тази насока са само показанията на майката на ищеца,
която възпроизвежда негови обяснения, и една рентгенова снимка, от която не
може да се установи какви са причините за липсата на част от зъбите и с каква давност
са липсващите зъби), но са налице категорични доказателства за това, че
преживените ограничения и лишения в ареста са били толкова травмиращи за Д.
заради унизителния им характер, че са придобили клиничната форма на
персистиращо посттравматично стресово разстройство. Като се има предвид естеството,
трайността и интензитета на търпяните негативни последици, отражението им върху
психиката и здравето на ищеца, времевия период на търпенето им, в т.ч. и
продължаващите депресивни прояви в отговор на преживяната психотравма, които
носят белезите на болестно състояние, следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Това обезщетение ще компенсира най-пълно и точно причинените на
ищеца психически и емоционални страдания съобразно обществения критерий за
справедливост, поради което искът следва да бъде уважен до този размер, като за
горницата до пълния предявен размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от
ищеца лихва за забава. Действията или бездействията на държавните органи по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са презумптивно правилни и следва да бъде
установено по предвидения в закона ред, че са неправилни, от който момент ще
следва да се начислява и обезщетението за вреди от забавата в размер на
законната лихва. Вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване на
незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. В този
случай вредите произтичат от бездействиe на администрацията и обезщетяването им следва да се иска след признаването
му за незаконно от съда. Ето защо, с влизане в сила на решението вземането за
обезщетение става изискуемо и от този момент се дължи и законна лихва върху
него ( в тази насока е и т.4 от ТР №3 от 2004 г. на ВКС). С оглед на изложеното
върху уважената част от иска следва да бъде присъдена лихва за забава, считано
от датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане на сумата.
Предвид на изхода от спора и на
основание чл.286, ал.3, изр. първо от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ищеца разноски по производството и платена държавна такса
в размер на общо 742 лева (10 лева, съставляващи платена държавна такса, и 732
лева, съставляващи платен хонорар за вещи лица). На основание чл.286, ал.3,
изр. второ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лева съразмерно с уважената част от иска, с
оглед на което общата дължима от него сума за разноски се равнява на 1042 лева. По аргумент от чл.284,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на П.Й.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и болки) за периода от 28.11.2019 г. до 04.05.2020 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 5000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на П.Й.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1042 лева, съставляващи сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд – Добрич в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: