Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти
февурари през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12505
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12505/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу
решение №134253 от 06.06.2019 г постановено по гр.д.№552/18 г на СРС , 24 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че А.Г.Д. ЕГН ********** *** дължи сумите представляващи разликата
над 766,52 лева до предявения размер от 1229,81 лева –цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за апартамент №43 в
гр.София ж.к.*****, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и разликата над 129,28 лева до предявения размер
от 251,47 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2014 г – 08.09.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 12.10.2017 г по ч.гр.д.№65022/2017 г. на СРС , 24 състав ;
- по въззивна жалба на А.Г.Д. ЕГН **********
*** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** срещу Д. , че същата дължи сумата от 766,52
лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г –
м.04.2016 г за апартамент №43 в гр.София ж.к.*****, ведно със законната лихва
от 14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 129,28
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 08.09.2017
г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
12.10.2017 г по ч.гр.д.№65022/2017 г. на СРС , 24 състав .
Въззивникът
„Т.С. “ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като главницата преди м.08.2014 г не е
погасена по давност. За периода 05.2013 г – м.04.2014 г е издадена обща фактура
от 31.07.2014 г , публикувана на 15.08.2014 г , падежът на вземанията настъпва
на 15.09.2014 г и до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 14.09.2017 г не е изтекла 3-годишна давност . По чл.33 ОУ /2008
г/ ежемесечните задължение се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода , за който се отнасят , а по ОУ /2014 г / в 30-дневен срок от публикуване
на интернет страницата .
Въззивникът А.Д. излага доводи за недопустимост
респ.неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея част/ , тъй като СРС
не се е произнесъл по „незаконосъобразно новиране“ на процесните задължения .
Не са връчени на Д. кредитните известия и фактурите към съобщенията , а ищецът
е направил отказ от вземанията по първоначално издадените фактури , което е
„неправомерна новация“. Не е ясно кои са отделните вземания и как са падежирали
, а същите са „обективно съединени искове“ , като общото претендиране на
вземанията е „некоректно“ . СРС не е обсъдил начисляването на суми за топлинна
енергия за лира в банята . Имотът не се отоплява , а абонатния номер се води на
други лица . По делото не са приложени ОУ /2008 г / на ищеца . Не са взети
предвид възраженията срещу задачите на ССЕ и срещу конкретното вещо лице .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивните жалби .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
на 13.06.2019 г и 19.06.2019 г , поради което въззивните
жалби от 26.06.2019 г и от 03.07.2019 г /по пощата/ са подадени в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС респ.на определението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД .
За да отхвърли частично исковете за
главница и за лихви за забава СРС е приел , че според чл.33 ал.1 от Общите
условия от 2008 г е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
си задължения за доставена топлинна
енергия в 30–дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят . В ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок ,
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2017 г
погасени по давност за задълженията за периода м.05.2013 г – м.07.2014 г.
Мотивите на СРС за правилни що се
касае до вземанията за периода м.05.2013 г – м.02.2014 г . За периода м.03.2014 г – 04.2016 г са в сила ОУ /2014 г/ , като
според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца .
Няма данни за публикуване на сметките
на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях
е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало.
В случая видно от представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните
съобщения към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение от 14.09.2017 г и последващото подаване на
искова молба по чл.422 ГПК прекъснала давността за вземанията за периода 09.2014
г - м.04.2016 г, а погасено по давност е вземането и за м.08.2014 г .
Издаването на обща фактура няма
отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна
енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във
вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Въззивната жалба на „Топлификация София“ ЕАД е
неоснователна .
По въззивната жалба на А.Д.
Издаването на месечни „прогнозни“
сметки респ.на „изравнителни сметки“ и кредитни известия не е обективна новация
. Според решение №110/17.07.2015г. по т.дело № 1568/2014г. на ВКС, ТК, І ТО обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е
налице при наличие на такова съглашение , като волята за новиране не може да се
предполага. За тълкуване на волята на страните по съглашението са приложими правилата
на чл.20 ЗЗД. При новацията общата воля на страните е за погасяване на стария дълг и за заместването му с нов .
В случая се касае за разпоредби на ЗЕ
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването , респ.в ОУ във връзка с измерването и заплащането на
доставената топлинна енергия . Липсва както споразумение между страните , така и
изявена воля за погасяване и „новиране“ на задълженията .
Претендирането на периодични плащания
за определен период не представлява „обективно съединяване на искове“ . Не е
необходимо в исковата молба да се посочи всяко едно от претендираните месечни
задължения респ.кога е падежирало същото . Тези въпроси са по съществото на
спора – дали се дължат или не се дължат общо претендираните суми за посочените
периоди - а не по редовност на исковата молба .
Няма никакво значение дали на
ответника са връчвани съобщения към фактури и кредитни известия . Предмет на
делото е не счетоводното отчитане на ищеца , а дали се дължат суми за топлинна
енергия от ответника . Настоящият съд кредитира изслушаната пред СРС СТЕ
, според която
измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и
начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
Задачите на СТЕ и ССЕ са допустими и
относими към предмета на делото и липсват основания да се приеме , че вещите
лица са некомпетентни или пристрастни от факта , че често се назначават от СРС
и СГС . По-скоро може да се счита , че вещите лица имат необходимия опит да
изпълнят поставените задачи , което и са сторили .
По делото няма данни титулярът на
партидата /неизвестно лице/ да ползва имота на вещно или облигационно отношение
, видно от нотариален акт на стр.22-23 от делото ответникът е собственик на
имота от 2003 г . Ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ като
не е необходимо подписване на индивидуален договор .
ОУ /2008 г / на ищеца действително не
са представени по делото , но присъдените на ищеца задължения касаят действието
на ОУ /2014 г/ , като тези ОУ са представени по делото .
Въззивната жалба на Д. е частично основателна – според изложените по-горе мотиви - единствено
относно това , че погасена по давност е и месечната сума за м.08.2014 г в размер на 23,20 лева.
Решението на СРС трябва да се отмени в
частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи разликата над 743,32
лева до 766,52 лева главница , както и разликата над 125,37 лева до
129,28 лева лихви за забава . В останалата част решението на СРС трябва да
се потвърди .
По отношение на разноските пред СРС и
в заповедното производство ответникът има право на още 1,62 лева разноски , а
ищецът има право на по-малко разноски - 469,03 лева , а не на 483,67 лева . Пред СГС разноски по компенсация се
дължат от Д. .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №134253 от 06.06.2019 г постановено
по гр.д.№552/18 г на СРС , 24 състав , в частта , в която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК *****с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД срещу А.Г.Д. ЕГН ********** *** , че Д. дължи разликата над 743,32 лева
до размера от 766,52 лева –цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за апартамент
№43 в гр.София ж.к.*****, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; разликата над 125,37 лева до размера от 129,28
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г –
08.09.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 12.10.2017 г по ч.гр.д.№65022/2017 г. на СРС , 24 състав ; както и А.Г.Д. е
осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД разликата над 469,03 лева до 483,67 лева
разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК *****с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
срещу А.Г.Д. ЕГН ********** *** ; да се признае за установено , че Д. дължи разликата над 743,32 лева
до размера от 766,52 лева лева –цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за апартамент №43 в гр.София ж.к.*****, ведно
със законната лихва от 14.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и разликата над 125,37 лева до размера от 129,28 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 08.09.2017 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 12.10.2017 г по
ч.гр.д.№65022/2017 г. на СРС , 24 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в останалата му част .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на А.Г.Д. ЕГН ********** *** допълнително сумата от 1,62
лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА А.Г.Д. ЕГН
********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 65,21 лева
разноски пред СГС /по компенсация/.
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК *****.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.