№ 2887
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110204113 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. С., ЕГН **********, депозирана чрез
адв.П., против Наказателно постановление № 24-4332-023828/10.10.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва изложената в него
фактическа обстановка. Конкретно се поддържа, че от описанието на
нарушението в наказателното постановление по никакъв начин не става ясно
къде е извършено последното, с което защитата на жалбоподателя е
съществено ограничена предвид невъзможността да събере доказателства, за
да обори твърдяното нарушение – свидетели, стационарни камери или други.
Акцентира се, че като не е посочил конкретно къде е извършено нарушението,
административният орган си е оставил възможност да отблъсне всякакви
твърдения относно наличието или не на твърдяното нарушение, като каже, че
се касае до друго място на извършителство - а именно неконкретизирана
улица без име. Последното се счита за съществен порок във формата на акта,
вследствие на противоречиви и непълни мотиви.
1
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. П. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление
по съображенията, релевирани в жалбата. Претендират се сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирани
по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата
страна с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност
по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.
Жалбата на И. Н. С. срещу Наказателно постановление № 24-4332-
023828/10.10.2024 г., издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.09.2024 г. около 09:08 часа в гр. София жалбоподателят И. Н. С.
управлявал лек автомобил марка "Мерцедес МЛ 280 ЦДИ" с рег. № ***,
движейки се по бул. „П.Владигеров“, с посока на движение от бул.“Сливница“
към бул.“Ломско шосе“, в който автомобил се возел като пътник и свидетелят
2
В.К.К.. На кръстовището с ул. "Академик Д.Лихачов", което било регулирано
с работеща в автоматичен режим светофарна уредба, жалбоподателят
извършил маневра десен завой. Непосредствено след това същият бил спрян
за извършване на проверка на бул.“П.Владигеров“ до ПЗ Лотос от свидетелите
В. и Г. - полицейски служители при 09 РУ – СДВР, които изпълнявали
служебните си задължения в горепосочения район.
След извършване на проверката, свидетелят В. съставил срещу
жалбоподателя И. Н. С. АУАН серия GA № 1335507 от 25.09.2024 г. за
извършено на същата дата нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като посочил,
че има възражения и получил екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано бланкетно писмено
възражение срещу констатациите в АУАН № 1335507/25.09.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-4332-023828/10.10.2024 г., издадено от
Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител В. и свидетелите Г. и В.К.К..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите В. и
Г., като отчита ниската им информативна стойност, доколкото нито един от
тях няма съхранен спомен за събитията, предмет на производството, като
същите единствено потвърждават участието си в съставянето на АУАН в
рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на последния,
проведена в рамките на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че
независимо от постановката на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй
като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от
принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал. 2 от НПК, в
който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в т. 7 на ППВС № 10/1973 г.
3
Предвид това АУАН няма материална доказателствена сила в производството
по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени единствено
с оглед процесуалната законосъобразност на административнонаказателното
производство.
Показанията на свидетеля В.К.К. от своя страна, се отличават с добре
съхранен спомен за събитията, подробен, хомогенен и вътрешно
безпротиворечив разказ, като съдът не намери основания за съмнение в
изложеното от този свидетел, като показанията му не следва да бъдат
дискредитирани единствено поради факта, че са привлечени в процеса по
инициатива на въззивника. Въз основа на посоченото, при изграждане на
релевантната фактология съдът се довери изцяло на свидетеля Кьосев
отчитайки факта, че същият е възприел поведението на жалбоподателя при
преминаването му през кръстовището, респективно заявеното от него
представлява източник на преки доказателства относно релевантните факти.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, за което по делото са
представени и съответни писмени доказателства, а именно Заповед № 513з –
4
4536/31.05.2022 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024
г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министъра на вътрешните работи.
Същевременно, при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени изискванията за форма и съдържание,
регламентирани съответно в чл. 42, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Не могат да
бъдат споделени необоснованите оплаквания на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото му на
защита. Видно от съдържанието на АУАН (както и на НП), в същите се
съдържа достатъчно ясно, конкретно и пълно описание на фактическите
рамки на нарушението като време, място, изпълнително деяние, като е налице
конекситет между същите и посочената като нарушена законова разпоредба.
На следващо място, видно от съдържанието на АУАН, при съставянето на
същия е участвал свидетел – очевидец, а именно свидетелят К., който
разпитан в съдебно заседание потвърждава положения от него подпис.
Предвид това и доколкото константното разбиране на съдебната практика е, че
участието на дори един свидетел в процедурата по съставяне на АУАН е
достатъчно за законосъобразното протичане на същата, съдът приема, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на
АУАН.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които
да са основание за отмяна на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя
е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото
НП, въззивникът И. Н. С. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй
като – като водач на моторно превозно средство лек автомобил марка
"Мерцедес МЛ 280 ЦДИ" с рег. № *** при извършване на маневра десен завой
навлязъл и преминал на червен сигнал на работеща в автоматичен режим
светофарна уредба.
5
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка обаче не бе установена
от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. С
оглед изложеното по – горе съдът намира, че отразените в наказателното
постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с
всички позволени от закона доказателствени средства. В рамките на
състезателното производство по оспорване на наказателното постановление,
наказващият орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите
основания на своя акт. Разпитаните по инициатива на съда свидетели – В. и Г.
нямат съхранен спомен за събитието на нарушението или други обстоятелства
от предмета на доказване. От събраните писмени доказателства може
единствено да се направи извод за законосъобразно от процесуална гледна
точка административнонаказателно производство, но не и да се установи по
безспорен начин извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на
посочените в НП дата и място.
Нещо повече, съмнение в твърденията, на които се основава
отговорността се внасят от ангажираните от страна на въззивника
доказателства, а именно показанията на свидетеля В.К.К., който описва
фактическа обстановка, която изключва служителите на 09 РУ – СДВР изобщо
да са имали обективна възможност да възприемат действията на
жалбоподателя С. при извършения от последния десен завой на процесното
кръстовище. Последният поддържа, че полицейският автомобил, в който са
били свидетелите П. и К., се е намирал от отсрещната страна на светофара,
противоположна на посоката на движение на автомобила на жалбоподателя,
респективно и същите не са имали пряка видимост към светофарната уредба.
От своя страна, полицейските служители при 09 РУ – СДВР заявяват липса на
съхранен спомен относно обстоятелствата по извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които са го възприели, поради което техните показания
не са противопоставими на показанията на свидетеля, ангажиран от
жалбоподателя.
Поради изложеното и предвид недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение, наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски.
6
Съгласно отразеното в Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2025 г.,
процесуалното представителство по делото е осъществено от страна на
адвокат П. срещу заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на
600,00 лева. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което задължава съда да се
произнесе по този въпрос, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Като
съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101,
параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение, което се претендира в конкретния случай, не съответства на
вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката и в този
смисъл се явява прекомерно. Макар и по делото да бяха проведени две
съдебни заседания, предметът на същото не представлява фактическа и
правна сложност в сравнение с други подобни, а претендираното адвокатско
възнаграждение надхвърля шест пъти размера на глобата, наложена с
обжалваното НП.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора
/дело от административнонаказателен характер/, интереса /с обжалваното НП
е наложена глоба в размер на 100,00 лева/, вида и количеството на
извършената работа /процесуално представителство в две съдебни заседания с
кратка продължителност/ и най-вече фактическата и правна сложност на
делото /без фактическа и правна сложност, приключило в две съдебни
заседания и то по причина, че допуснатият на въззивника свидетел в режим на
довеждане не е бил доведен/, като съобрази за ориентир и разпоредбата на чл.
18, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, намира, че в конкретния случай, на посочените характеристики
съответства справедливо възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Следователно до този размер следва да се намали претендираното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-023828/10.10.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя И.
Н. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
7
размер на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на И. Н. С., ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8