№ 206
гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220104627 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на управление: гр. **
представлявано от управителя С** чрез пълномощника адвокат К. В. Г., адв. Колегия -
Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на
книжа и съобщения: гр. **, твърди против И. Д. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
у** ап.8, че срещу ответника по настоящата искова молба И. Д. В. е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №1370 от 31.07.2023 г. съгласно чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №20235220102748 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, съгласно която е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца „**1 общата дължима сума е в размер на
383,82 /триста осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, от които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73
стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до
26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в
размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Твърди се, че с оглед
обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, за ищеца бил възникнал
правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди се,
че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са приложими
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора
„Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ
с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на
настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
1
ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1,
т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди се, че ответникът е
ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида е абонатен номер № *********, съгласно
общите условия, на адрес: с. Алеко Константиново. ул. „Възрожденска“ № 14, за което са
били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. до
26.06.2023 г. от „Во**и“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31. ал. 2 и чл. 42 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33. ал. 2 и чл. 44 от Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.20141. на ДКЕВР. Твърди се, че в
противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на
няколко години не бил заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и
отвеждане на канална вода. Предвид изложеното в исковата молба, ищецът счита, че
ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, поради което дължал съответната сума. Оформен е петитум с
който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че по
отношение на ответника И. Д. В. съществува вземането на ищеца „ВО**И“ ЕООД, гр.
Пазарджик. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори
януари“ № 6, представлявано от законен представител - управител С** по издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №1370 от 31.07.2023 г. съгласно чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №20235220102748 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, за сумата в размер на
383,82 /триста осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, от които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73
стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до
26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и в
настоящото исково производство. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Ц.М. от АК-Пазарджик,
назначена за осъществяване на правна помощ в качеството си на особен представител на
ответника И. Д. В., в който е изразила становище по предявения иск, че същият е
процесуално недопустим и неоснователен. Твърди се, че исковата молба не отговаряла на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК, че не бил ясен размерът и периодът на всяка
главница, на всяка мораторна лихва за забава в плащането на всяка главница, които се
твърдяло, че се дължат от ответника. Твърди, че ищцовото дружество посочвало само общия
сбор на тези главници и лихви и крайната дата на начисляването им. Твърди още, че в случая
се касае до отделни установителни искове за дължимост на всяка от тях, поради което
следвало да посочи размера, периода (начална и крайна дата) и главницата, върху която била
начислена всяка от тези лихви съгласно чл. 127. ал. 1, т. 4 ГПК. На второ място по
основателността на исковите претенции е изложено становище, че ответникът не дължи
претендираните искови суми поради недоставена, непотребена и нереално отчетена
консумация на вода. Твърди се, че липсвали фактури за всяка една от претендираните
главници, както и, че всъщност не било ясно дали се претендират главници и за кой период,
и че поради липсата на фактури било спорно дали това е реално потребеното количество
питейна вода. Освен това особеният представите, от името на ответника И. В. прави
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД в негова полза. Сочи,
че задължението на потребителите било такова за периодични плащания по смисъла на чл.
2
111, буква „в” ЗЗД, защото касаело повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. Освен това се твърди, че от представените от ищцовото
дружество документи не се установявало чия собственост е имотът и дали процесния период
е ползван от ответника, за да има той качеството на „потребител” и съответно за него да
съществува задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана на
посочения адрес. Не било ясно дали през процесния период имотът е бил водоснабден и
обитаван от ответника. Посочва се,че съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на
“ВиК” ЕООД - гр. Пазарджик също изискват отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов представител. Твърди се, че по делото били
представени копия от карнети, от които било видно дата, в графата „ показание“ пишело
„развален “, липсвал подпис на сочения като потребител, както и не ставало ясно дали в
имота има или няма поставено измервателно устройство, както и нямало данни за процесния
период да е било поставяно такова. Твърди се още, че липсвали данни как месечните
количества са определени надлежно и правилно, липсвали данни отчетеното количество за
процесния период да е изчислено правилно и съобразно действащите цени за битови
потребители за съответния период. Твърди се, че в действащите Общи условия на
дружеството, се съдържало изрично задължение на потребителите в сгради етажна
собственост да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ водомери, за
което да уведомят оператора /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ и чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/, но при липса
на измервателно устройство или при наличие на данни, че същото е развалено / както и
записано в карнетите/ как се определят количествата потребена вода. На следващо място се
оспорват изцяло изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като се поддържа,че
ищецът е неизправна страна по договора и като такава не може да извлече полза поради
неизпълнение на задължението си.Формулирано е искане за допускане събирането на
доказателства. От името на ответника, е заявено оспорване на представени от ищцовата
страната писмени доказателства. В съдебно заседание, особеният представител излага и
допълнителни възражения, а именно – за неравноправност на клаузата на чл. 33 ал.1 ОУ на
ВиК –оператора, а именно относно правото на търговеца да обвързва изискуемостта на
вземането с издаването на фактура от негова страна.
Съдът, при условията на чл. 233 от ГПК, е оставил без разглеждане предявената
искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК над размера от 342,49 лв. за
претендирана главница и извън периода 01.01.2019 г. до 19.12.2020 г., както и над размера от
23,19 лв. мораторни лихви и извън периода 01.01.2019 г. до 19.12.2020 г., поради отказ от
исковата претенция и е прекратил производството по делото в тази му част.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
3
На 26.07.2023 г. ищцовото дружество е подало в РС – Пазарджик заявление по чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 383,82 /триста
осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от
които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73 стотинки/ - главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху главницата в размер на
27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Претендирани са съдебно деловодни разноски в размер на 175.00
лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и
150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Издадената за тези суми заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и за ищецът е възникнал правният интерес да предяви
настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е допустим, тъй като исковата
молба е подадена в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК. Неоснователно е възражението
на особения представител на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като
вземанията са в достатъчна степен индивидуализирани по основание и размер, което дава
възможност за адекватна защита, а доколко тези вземания съществуват и са в претендирания
размер и период – е въпрос по съществото на спора.
В производството по чл. 422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая
правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Едно от възраженията на особения представител на ответника е, че между последния
и ищцовото дружество не се доказва съществуването на валидно облигационни
правоотношения по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Ищецът представя договор № ********* /03.06.2005 г., лихвен лист и извлечение от
карнета и издадени фактури, от които се установява, че на името на ответника И. Д. В. по
партида на абонатен № ********* за водоснабден имот, находящ се в гр. Пазарджик, у**
ап.8 има начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 342,48 лв. за периода
19.08.2021 г.
Тези обстоятелства безспорно се установяват и от заключението на допуснатата по
делото съдебно- счетоводна експертиза, видно от което ВиК- операторът е издавал
процесните фактури на името на ответника И. Д. В. ежемесечно. Същите фактури според
експерта отговарят на всички изисквания на чл. 6 ал.1 ЗСч. Във връзка с направеното от
процесуалния представител на ответника оспорване, вещото е извършило проверка на
място, като е констатирало, че в представените по делото карнети за отчитане на
потреблението, в графа „ показание“ е отбелязано „ повреден „ за целия процесен период.
Отбелязан е тип абонат „ Етажна собственост „ и брой членове – 1. Вещото лице е
констатирало, че в сключения между страните договор № *********/03.06.2025 г. са
4
отбелязани брой членове на домакинството – 2 .При извършената на място проверка във
ВиК, вещото лице е констатирало още, че първоначално изразходваното месечното
количество питейна вода при неработещ водомер е определено на 5 куб.м., а от 23.08.2016 г.
това количество е завишено с 1,00 куб.м. За процесния период съобразно представените по
делото карнети на 17.12.2018 г. са отчетени 10, куб.м., на 17.01.2020 г. – 13 куб.м. на
16.04.2020 г. -14 куб.м. и на 18.03.2021 г. -15 куб.м. Вещото лице посочва, че последното
отчетено количество не е завишавано с предвидени в ОУ / чл. 25 ал.8 и ал.10 / 1,0 куб.м. на
всяко тримесечие за всеки обитател при условията на неработещ водомер през следващите
отчетни периоди, а за периодите, в които е начислявано са приложени условията за 1
обитател.
Ищецът представя също Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, от оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към
момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г.
По делото като свидетел е разпитана и служителката на ищцовото дружество В. П.
М., който в показанията си установява, че той е инкасирал процесния имот и че отчитането
се е извършвало според нормативната база, приета от ВиК – дружеството. Свидетелят
твърди, че при отчитането в карнетните листове се е подписвала винаги съпругата на
ответника. Твърди, че водомерът е отбелязан като „ развален“ и на собствениците са
направени предписания да сменят прибора, но това не било изпълнено в срок. Затова
потребената вода им се отчитала по брой членове в домакинството. От няколко години,
семейството отсъствало от адреса по данни от съседите и инкасаторът нямал достъп до
водомера за неговото реално отчитане, затова се прилагала наредбата на ВиК.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
От представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, преценени и във връзка
с неоспореното от страните заключени на ВЛ, съдът приема за безспорно доказано и
установено, че процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който
водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на
водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. По делото безспорно се
установява, от представените писмени доказателства, заключението на експерта и събраните
гласни доказателства, че за процесния период 19.12.2020 г. до 26.6.2023 г. ответникът е бил
страна по договор сключен с оператора на ВиК услуги. Имотът, находящ се в етажна
собственост в гр. Пазарджик, е бил водоснабден, по партида с абонатен номер *********. В
отношенията между страните, по повод предоставяната от ищеца ВиК услуга, следва да се
5
прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода, пречистване и
отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия
/представени по делото/ регламентират правата и задълженията на страните по договорите
за предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна
регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от
собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Пазарджик са
общоизвестни, публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради
което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай, партидата на процесния имот е записана на името на ответника
за посочения по-горе период и същият в качеството си на съсобственик, има качеството
потребител на ВиК услуги за имота находящ се в гр. ** . Липсват доказателства,
опровергаващи този извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл. 32, ал. 1
от публично известните общи условия на ВиК - Пазарджик, доставянето на питейна вода,
пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път. В случая карнета е послужил при изготвяне на представените по делото
фактури.
Представените по делото писмени доказателства, са оспорени от процесуалния
представител на ответника и макар и съдът да е открил производство за тяхното оспорване
при преценката на тяхната доказателствена стойност следва да се вземе предвид следното .
С Решение № 961 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2007 г., III г. о., и Решение № 134
от 24.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 626/2007 г., I о., ТК, е застъпено становището, че частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за
изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица и в това се заключава
тяхната формалната доказателствена сила, както и, че при положение, че документът е
подписан от оспорващата истинността на документа страна, в нейна доказателствена тежест
е да установи в процеса неистинност на удостоверените обстоятелства.
6
Към настоящия момент има множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, с които е възприето разрешението, дадено от постоянната съдебна практика, която
е в смисъл, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно
откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва
нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото
на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. В този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009
г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о.
В случая доказателствената стойност на оспорените документи следва да се
преценява при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, като тежестта
за доказване пада върху страната която ги е представила.
По настоящото дело както приетото от страните без възражения заключение на
ССчЕ, така и събраните гласни доказателства и представените и неоспорени писмени
доказателства, не само не опровергават, но и подкрепят данните съдържащи се оспорените –
справки, фактури и лихвен лист. Вещото лице в своето заключение сочи, а и данните
съдържащи се в карнетите са категорични, че за целия исков период ползваните услуги са
били отчитани от оператора при условията на повреден водомер. Съгласно чл. 20 ал.1 ОУ,
при установяване на повреда в индивидуален водомер, представителят на ВиК оператора
прави предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й, като
демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява
оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и
пломбиране на холендъра. Съгласно чл. 20 ал.3 ОУ, през периода на повредата на
индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието, количествата
изразходвана вода с изключение на случаите, когато е поставен оборотен водомер, се
определят по реда на чл. 26 ал.2, а при неизпълнение на предписанието и след изтичане на
неговия срок, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25 ал.8 и ал.10 ОУ.
Последните гласят, че при липсата на индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като при сгради ЕС или при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери, определените по
реда на ал.8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб.м. за всеки обитател.
В настоящия случай вещото лице не е констатирало нарушение при отчитане на
услугите за процесния период, даже е посочило, че при 2 –ма членове в семейството / според
процесния договор / услугите са отчитани за 1, а последното отчетено количество не е и
завишено съгласно изискванията на ОУ.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния
7
период по процесната партида, което от своя страна е основание за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати
извършената ВиК услуга. Представените от ищеца фактури касаят вземане в общ размер на
342,48 лв. главница. За тази сума предявеният установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за остатъка до 342,49 лв. / претендираната след частичното
прекратяване поради отказ процесна сума/ исковата претенция следва да се отхвърли.
В чл.33,ал.2 на ОУ на ВиК – Пазарджик е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа. В случая
дължимата лихва за забава върху посочената главница за периода 23.10.2021 г. / 30 дни след
издаване на първата фактура / според изчисления направени от съда на основание чл. 162
ГПК с ел. изчислителна система calculator.bg/ на 64,21 лв. Претендираната от ищеца сума е
23,19 лв. / след частичния отказ / поради което и искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
изцяло уважен в претендирания размер.
В чл. 33 ал.1 от ОУ е предвидено, че операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумирана и / или служебно начисляване на количеството вода. В настоящия
случай, операторът е отчитал служебно количеството вода и е издавал ежемесечни фактури.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение за недействителност на
тази клауза, поради нейната неравноправност, понеже давала правото на търговеца по своя
воля да преценява кога да издава фактурата и така да влияе на евентуална погасителна
давност. В случая от заключението на експерта се установява, че процесните фактури са
издадени за периоди, които се включват в тригодишния период преди подаване на
заявлението в съда / меродавния момент за преценка на погасителната давност в хода на
предявен иск по чл. 422 ГПК /, поради което и във всички случаи ответникът не би могъл да
противопостави успешно възражение за погасителна давност, независимо от датата на
издаване на фактурата. Това възражение няма отношение към спорни между страните
обстоятелства и поради други причини. Договорът за доставка на ВиК услуги е безспорно
потребителски договор по смисъла на ЗЗП. Предвид, че договорът между страните е
потребителски, той подлежи на служебна преценка относно неравноправни в него
клаузи, които обосновават тяхната нищожност, тъй като неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на СЕ от
5.ІV.1993г. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В настоящия случай, ищецът
се позовава на чл. 33 ал.1 ОУ, но следва да се има предвид, че задължението му за плащане в
30 –дневен срок от издаване на фактурата е предвидено и в индивидуално уговорения му
договор № *********/03.06.2005 г./ л.27 от делото /, поради което и това задължение не
произтича от неравноправна клауза, тъй като тя е индивидуално уговорена клауза.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на задълженията.
Търсените суми са за периода 19.12.2020 г. до 26.07.2023 г. (след частичния отказ от иска ).
8
Същите се погасяват с тригодишна давност, тъй като се касае за повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Давността
за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на крайния срок за плащането му.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.07.2023 г. – в рамките на
тригодишен период от възникване на най-старото задължение.
С оглед на горното, съдът приема за установено, че стойността на разходеното
количество вода за процесния период е 342,48 лв. За неплатената главница потребителя
дължи и лихва за забава в размер на 23,19 лв. Така разходеното количество, в изчислената
му стойност, подлежи на плащане от страна на потребителя. Ответникът, чиято е тежестта
на доказване, не представя доказателства за извършено плащане.
Като взе предвид изложеното, съдът приема, че претенцията е доказана и по
размер. Следователно, установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен
в посочения по- горе размер. Предвид обстоятелството, че ищецът в допълнителната си
молба е посочил период за претендирана главница и лихва за забава от 19.12.2020 г.,но
според заключението на вещото лице, главницата и лихвата се дължи в период, който се
включва в исковия, за част от който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то
дължимата главница и лихва за забава следва да се дължи за доказания в настоящото
производство период.
С оглед на горното, съдът следва да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 342,48 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода 19.12.2020 г. до 26.07.2023 г. по партида с абонатен №
**********,за имот, находящ се в гр** сумата 23,19 лв.- лихва за забава за периода
19.12.2020 г. до 26.07.2023 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
1370/31.07.2023г. по ч.гр.д. № 2748/2023 г. по описа на ПзРС. Дължима се явява и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 26.07.2023 г.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски, както следва: в заповедното производство – сумата от 166,66 лв./ съобразно
уважената част от претенцията/ и в настоящото производство - разноски в размер на 880,95
лв. / пак съобразно уважената част от иска от общо направените в размер от 925,00 лв. за
внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особен
представител и на вещо лице /.
Предвид изложеното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. В. ЕГН ********** с адрес :
гр. Пазарджик, у** ап.8, че съществува вземането на „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със
седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от управителя С** със съдебен адрес
по настоящата искова молба за връчване на книжа и съобщения: гр. **, за сумата от 342,48
лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
19.12.2020 г. до 26.07.2023 г. по партида с абонатен № **********,за имот, находящ се в гр**
сумата 23,19 лв.- лихва за забава за периода 19.12.2020 г. до 26.07.2023 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение № 1370/31.07.2023г. по ч.гр.д. № 2748/2023 г. по описа на
ПзРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.07.2023 г.до окончателното изплащане, като
отхвърля установителната претенция за дължима главница над размера от 342,48 лв. до
претендирания размер от 342,49 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Д. В. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, у** ап.8, да заплати на
„Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано
от управителя С** със съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и
съобщения: гр. **, сторените съдебно- деловодни разноски : в заповедното производство –
сумата от 166,66 лв., и в настоящото производство - разноски в общ размер от 880,95 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10