Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Перник,
29.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 140/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез
процесуалния представител К.Ц.И., против Решение № 14/18.04.2022 г.,
постановено по АНД № 84/2021 г. на Районен съд - Брезник, с което е отменено
Наказателно постановление № ПК15-ДНСК-96/02.11.2021 г. на началника на Дирекция
„Национален строителен контрол“ - София, с което за извършено административно
нарушение по чл.158, ал.2, изр.1 от ЗУТ, на основание чл.237, ал.1, т.22 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ на „****“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
представлявано от Е.С.С., управляващо и представляващо ****.
Касаторът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на
процесуалните правила и е постановено в нарушение на материалния закон. изтъква
доводи за недопустимост на решението, защото е постановено от съд, който не е
компетентен да разгледа правния спор. По същество твърди, че решението на
районният съд е неправилно, защото същият е приложил неправилно разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, регламентираща хипотезата на маловажен случай.
Касационният жалбоподател - редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от главен
юрисконсулт К.И., която поддържа жалбата и направените с нея искания, и моли за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
Ответникът
по касационната жалба - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки, счита жалбата за основателна,
тъй като констатираното нарушение не е маловажно и предлага на съда да отмени
процесното решение на Районен съд – Брезник, както и потвърденото с него
наказателно постановление.
Настоящият
касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Наказателно
постановление № ПК-15-ДНСК-96/02.11.2021 г., началникът на Дирекция за
национален и строителен контрол, на основание чл.237, ал.1, т.22 от ЗУТ, във
вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложил имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ на „****“ ЕООД за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.158, ал.2, изр.1 от ЗУТ за това, че
дружеството, в качеството му на осъществяващ строителен надзор на строеж: „Реконструкция
на довеждащ водопровод от облекчителна шахта ****до резервоар ****с дължина на
трасето 3867 м.“ не е изпълнило задължението си в 7- дневен срок да уведоми
писмено РДНСК - Перник за заверена от него на 21.04.2021 г. Заповедна книга №
224 на строежа.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд - Брезник, който с решението си, предмет на
настоящия съдебен контрол го е отменил, приемайки че в случая се касае за
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, а именно: че извършеното нарушение разкрива
признаците на маловажно такова.
За да постанови атакувания съдебен
акт първоинстанционният съдебен състав е достигнал
до извода, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна
на оспорения акт на процесуално основание.
След анализ
на събраните по делото доказателства и при извършена проверка относно
правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаното деяние е
извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти
покриват всички обективни и субективни елементи от състава на вмененото му
административното нарушение по чл.158, ал.2, изр.1 от ЗУТ, на основание
чл.237, ал.1, т.22 от ЗУТ, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, но също така че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, доколкото в случая се касае за хипотезата на чл.28
от ЗАНН. Счел е, че наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН води до
необходимост от отмяна на наказателното постановление.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и
въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя направените от районния съд правни изводи относно
необходимостта да бъде приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В случая, както
се посочи и по–горе административнонаказателната отговорност на ответника е
била ангажирана поради неизпълнение на задължението, предвидено в разпоредбата
на чл.158, ал.2, изр.1 от ЗУТ, тъй като в 7-дневен срок от заверяване на
заповедната книга, дружеството, което осъществява функциите на строителен
надзор, не е уведомило за това обстоятелство съответната РДНСК. В настоящият
случай става въпрос за едно формално нарушение, за реализиране на което не е
необходимо да са настъпили определени вредни последици, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя. Въпреки това обаче, първоинстанционният съд
правилно е приел, че са налице всички изискуеми се за това предпоставки, като е
дал обосновка за всяка от тях, а именно: че на първо място ответникът по
касационната жалба е предприел действия, с цел своевременно да отстрани
нарушението, като това е станало по негова собствена подбуда и на второ място,
макар както се посочи по-горе да се касае за формално нарушение, то това по
никакъв начин не поставя в опасност обществените отношения, които в случая се
защитават с тази разпоредба, т.е. не се налага извод, че следва да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност.
Второто възражение на касатора касае
липсата на местна компетентност на Районен съд - Брезник да разгледа
оспорването на процесното наказателно постановление, на което основание, според
касатора, постановеното от първата инстанция съдебно решение е недопустимо.
Съгласно действащата към момента разпоредба на чл.63в от ЗАНН /Нов- ДВ, бр. 109
от 2020 г./, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административен съд на основанията, които са предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс. С доводите на касатора относно нарушената
местна подсъдност е обосновано касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
- допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая настоящият
касационен състав счита, че това твърдение е неоснователно.
От данните по делото безспорно се
установяват твърденията в касационната жалба, а именно: че нарушението е
извършено чрез бездействие, като то е довършено в района на Районен съд -
Перник, тъй като в този район е седалището на РДНСК - Перник, а не в района на
Районен съд - Брезник, въпреки че се касае за строеж, чието местонахождение е
на територията на Община Брезник и е направена проверка на мястото на строежа.
Изрично в наказателното постановление е посочено, че нарушението е било
установено вследствие на проверка на място и по документи, а последната се
осъществява именно в сградата на РДНСК - Перник. Според разпоредбата на чл.59
от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на обжалване или протестиране пред
районен съд, в района на която е извършено или довършено нарушението. Съобразно
това правило производството по оспорване на процесното наказателно
постановление е било в компетентността на Районен съд - Перник. Въпросът, който
се поставя обаче при касационната проверка, е дали нарушаването на правилото за
местна подсъдност има за последица порочност на постановения от Районен съд -
Брезник съдебен акт, респ. дали се явява основание за обезсилване на съдебното
решение по смисъла на АПК. Отговорът на касационната инстанция в случая е
отрицателен. Съдебната практика по прилагане на НПК е последователна за това,
че неспазването на правилата за местна подсъдност представлява съществено
процесуално нарушение само, когато съдът е разгледал териториално неподсъдното
му дело след изрично противопоставяне на заинтересованата страна и това е
рефлектирало върху правилното упражняване на нейните процесуални правила /в този
смисъл и Решение № 115 от 17.04.2013 година по н.д. № 50/2013 г. на ВКС II н.о./. Към тези мотиви следва да бъде
добавено още, че нарушението е съществено винаги, когато не са спазени
правилата на родовата и функционалната подсъдност. В останалите случаи, когато
нарушението по никакъв начин не е засегнало правата на участниците страни в
процеса и те не са възразили при разглеждане на делото от съда, както е и в
разглеждания случай, то нарушението не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3,
т.1 от НПК и не прави постановеното съдебно решение порочно, респективно
недопустимо по смисъла на АПК. Нещо повече, доколкото настоящото производство е
било образувано по касационна жалба от страна на ДНСК и този довод се излага от
нея, а в същото време началникът на ДНСК е издал процесното наказателно
постановление, в което е посочено, че същото подлежи на оспорване пред Районен
съд - Брезник, то се стига до извод, че ако би се приела обратната теза, то
значи съдебният контрол да бъде използван като път за поправяне на грешка от
страна на административнонаказващия орган. Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира, че доводът на касаторът относно недопустимост на
атакуваното решение е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното наведените
касационни основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав
след извършена проверка по реда на чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително
материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата не е поискал
присъждане на разноски, поради което и с оглед изхода на делото, такива не се
дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 14
от 18.04.2022 година, постановено по АНД № 84
по описа за 2021 година на Районен съд- Брезник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/