Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 758 14.07.2023
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на дванадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 936 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Найден джи“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. „Васил
Коларов“ № 1А, вх. Б, ет. 3, представлявано от пълномощника адв. И.И., против
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-72-0096935 от 11.05.2023 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект- магазин за месо, находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ зона Б, срещу бл. 446, за срок от 14 дни.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и несъответствие
с целта на закона. В нея се сочи, че наложените санкции не съответстват на
тежестта на нарушението. Наред с това се сочи, че стоката в магазина е бързо
разваляща се и с кратък срок на годност, поради което, при изпълнение на
принудителната мярка, търговецът ще търпи значителни имуществени вреди. По
същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на
заповедта. Претендира разноски, като представя списък на разноските.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Не
сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 04.05.2023 г. в 14.10 часа е извършена проверка от служители
на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- магазин за месо, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“ зона Б, срещу бл. 446, стопанисван от жалбоподателя
„Найден джи“ ЕООД. В хода на проверката е извършена контролна покупка на 0.646
грама свински котлет на стойност 8.10 лева, заплатена в брой от Д.Н.Испирова-
инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето Р.М.Стоянова, продавач в
обекта. За извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Тези констатации са
отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0096935 от 04.05.2023 г.
За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F705057 от 10.05.2023 г., въз основа на който е
издадено наказателно постановление № 708629- F705057 от 26.06.2023 г. На основание чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № ФК-72-0096935 от
11.05.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА №
0096935 от 04.05.2023 г. (на л. 26 и сл. от делото), изготвен в хода на
проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на
посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена
в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в
кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен
документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за
извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното
съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален
ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в
него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически
констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас
в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Последният от своя
страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да издава заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един
месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е
издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката
се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по
делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 8.10 лева,
заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл.
118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това
обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС
принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая тази
хипотеза не е налице, доколкото не е заплатен пълният размер на глобата,
наложена с наказателно постановление № 708629- F705057 от 26.06.2023 г.-
жалбоподателят е заплатил по сметка на ТД на НАП Бургас сумата от 400 лева
(наложената глоба е в размер на 500 лева), а и в приложеното по делото платежно нареждане не е
посочено основание за извършеното плащане.
Независимо от изложеното, съдът счита, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. С нея е разпоредено
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, при липса на убедителни
мотиви относно продължителността на принудителната мярка. В заповедта е
отбелязано, че при определяне срока на мярката са взети предвид: тежестта на
извършеното нарушение; вида и характера на търговската дейност;
обстоятелството, че лицето е регистрирано по ЗДДС; средно-дневният оборот; наличието
на изискуеми публични задължения; размера на декларираните финансови резултати
по години; създадената организация на работа, позволяваща част от оборота да не
се отчита през фискално устройство и невъзможността за проследяване на
реализираните обороти. Тези съображения са твърде общи и в нарушение на изискването,
предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са изложени каквито и да
било обстоятелства относно тежестта на конкретното нарушение и наличието на
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на мярка с
продължителност в размер около средния. Липсата на конкретни мотиви относно
продължителността на срока не позволява на съда да извърши проверка относно
съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание
по чл. 146, т.2 от АПК.
Следва да се отбележи, че по делото не са
налице данни за извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за
отчитане на продажбите, поради което и налагането на ПАМ за срок от 14 дни не
може да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Запечатването
на търговския обект за този срок, наред с наложената за нарушението глоба в
размер на 500 лева, не представлява адекватна на нарушението мярка, с нея
правата и интересите на търговското дружество се засягат в по- голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, в противоречие с нормата на
чл. 6, ал. 2 от АПК. Ето защо, оспорената заповед следва да се отмени, като
незаконосъобразна.
С оглед формирания извод за основателност
на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер
на 650.00 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за производството и
600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се възложат върху
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото
последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в
съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен
характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска
правосубектност.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № ФК-72-0096935 от
11.05.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект- магазин за месо, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ зона Б,
срещу бл. 446, за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„Найден джи“ ЕООД с ЕИК ******* сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: