МОТИВИ ПО НЧД
№ 2505/2019г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 15 С-В
Производството
е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС, наричан за краткост Закона).
Образувано е
въз основа на искане за признаване и изпълнение на РЕШЕНИЕ №2062 5422 2105 2087
от 08.11.2018г., влязло в сила на 20.12.2018г., издадено от несъдебен
орган-Parket Centrale Verwerking O.M., Кралство Нидерландия, с което на
българският гражданин Н.Н.Л., с ЕГН:**********,
с постоянен адрес ***, настоящ
адрес-***, е наложена финансова санкция от 230 евро.
Решението е
придружено от удостоверение от
29.05.2019г. по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно
заседание представителят на СГП излага
становище за основателност на искането за признаване на чуждестранното
решение, тъй като е придружено с всички изискуеми книжа и следва да се приеме
за изпълнение.
Засегнатото
лице Н.Н.Л., редовно призован за съдебно заседание, се явява. В пледоарията си
и в последната си дума моли съда да признае решението на чуждата държава, като
заявява, че ще си заплати глобата.
Съдът, като обсъди представеното
удостоверение от страна на Република Словения, както и становищата на страните
с оглед разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
С РЕШЕНИЕ
№2062 5422 2105 2087 от 08.11.2018г., влязло в сила на 20.12.2018г., издадено
от несъдебен орган-Parket Centrale Verwerking O.M., Кралство Нидерландия, на
българския гражданин Н.Н.Л., роден на ***
***, българин, с българско гражданство, с
ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, настоящ адрес-***, е наложена
финансова санкция от 230 евро, за това, че на 22.09.2018г. в гр. Амстердам не е
спрял с управлявано от него моторно превозно средство на червен светофар.
Във
връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 29.05.2019г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции.
Видно от
съдържанието на приложеното удостоверение (съставено по образец) - налице е информация относно постановеното
решение от несъдебен орган – дата на издаване, влизане в сила и наложената с
него санкция за описаното наказуемо деяние, относно възможността за обжалване
на решението пред съд с наказателна юрисдикция, както и относно санкционираното
лице - данни за самоличността му (имената, рождена дата и местоживеене).
Отразена е правната квалификация на извършеното деяние и накратко фактите.
Отразено е, че
решението е влязло в сила в изпълняващата държава, като не е постановено
решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в
изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и
изпълняващата държава.
Засегнатото
лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си
да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
По делото
липсват данни за каквото и да е плащане на финансовата санкция.
При преценка
на изложените в удостоверението обстоятелства, съдът счете, че са налице
предпоставките за признаване на процесното решение, като отсъстват пречки,
препятстващи произнасянето в тази насока.
Решението за
налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за
деяние, съставляващо нарушение според законодателството на издаващата държава-
чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, изразяващо се
в това, че засегнатото лице не е спряло, с управлявано от него МПС, на червен
сигнал на светофара.
Фактическото
описание на деятелността в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 29.05.2019г. представлява
административно нарушение по българското законодателство – чл.183, ал.5,т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. с чл.6, т.1 пред. 2 от ЗДвП във вр.
с чл.7 т.1 б.”б” от Наредба № 17/2001г., което отговаря на изискванията на чл.
30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС за двойната наказуемост на деянията по
законодателството на издаващата държава и на изпълняващата държава.
Следва да се
посочи, че в конкретният случай не се изисква двойна наказуемост съгласно
разпоредбата на чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо
място, според удостоверението, местоживеенето на лицето, срещу което е издадено решението, е
на територията на Република България, поради което е изпълнено условието по
чл.30, ал.3 от специалния закон за признаване на решението.
Съдът прие, че
не е налице някое от факултативните основания по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за
постановяване на отказ за признаване на решението, доколкото се установи, че
представеното удостоверение е пълно и в съответствие с постановеното решение,
срещу санкционираното лице за същото деяние не е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция в друга държава (РБ или трета
държава), не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не е
налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на решението и
деянието е извършено на територията на издаващата държава, наложената финансова
санкция е над 70 евро, решението е постановено срещу физическо лице, което и по
българското законодателство поради възрастта си носи административнонаказателна
отговорност и подлежи на административнонаказателно преследване за деянието,
което обосновава решението.
Производството
пред издаващата държава е било писмено, поради което не се налага изследване на
въпроса относно уведомяването за лично явяване.
Не е налице
изключението по чл. 3 ал. 2 за неприложимост на Закона, поради това, че
исканият за признаване акт няма гражданскоправен характер и не произтича от право на иск за вреди и
възстановяване на предишното положение, когато е приложим Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
По силата на
чл. 16 ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, към който препраща чл. 32 ал. 1 от Закона, тъй
като решението се отнася до парична сума определена в евро, съдът следва да
определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската
народна банка за деня на постановяване на решението в издаващата държава– 08.11.2018г.
Видно от официална информация на БНБ от електронна страница, курсът за едно
евро е 1,95583 лв. или равностойността на сумата от 230 евро, представляваща глоба наложена на
българския гражданин Н.Н.Л. за нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия, възлиза на 449.83 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/.
Съдът
постанови признатото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция по
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция по приходите
и ДОПК.
Съдът
постанови да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава,
както и Министерството на правосъдието на Република България, за признаване и
изпращане на решението на компетентния орган по чл. 6 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС - Националната агенция по приходите, както и
за приключване изпълнение на решението, на основание чл. 38 от Закона.
Воден от изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.