Решение по адм. дело №1296/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от А. Й. С., [ЕГН] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо разстройство, унижение, наказание и страдание, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „изолиране в наказателна килия“ въз основа на Заповед № 86 от 21.03.2025 г. на Началника на ЗООТ „Смолян“ гл. инсп. К. М. за срок от 5 денонощия в периода 21.03.2025 г. до 26.03.2025 г., както и в периода от 19.03.2025 г. до 20.03.2025 г., когато твърди, че е задържан в „Изолатор“, тъй като помещенията, в които е бил настанен, не са отговаряли на чл. 96, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 (погрешно посочени в исковата молба като т. 1, т. 2 и т. 3) от ППЗИНЗС – без слънчева светлина, без проветрение („няма въздух“), прозорец с вътрешна решетка, без отопление, без сапун, без четка за зъби и паста, прогнил дюшек, пълен с хлебарки и дървеници, гнусни порутени мазилки в стените, тоалетна дупка, без вода, течащи фекалии по тръбите от горните етажи, миризма на урина и фекалии 24 часа, лампа, светеща 24 часа направо срещу леглото, с което твърди, че са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба и недоказаност на исковата претенция.

II. За фактите:

5. От данните по делото (Доклад рег. № 529/22.08.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив – л. 37 – л. 39; Заповед рег. № 86/21.03.2025 г. на Началник ЗООТ „Смолян“ – л. 41; Докладна записка рег. № 111/19.03.2025 г. на ИСДВР ЗООТ „Смолян“ М. П., ведно с приложенията към нея – л. 42 и сл.; Справка рег. № 607/03.10.2025 г. на Началник ЗООТ „Смолян“ – л. 63; Докладна записка рег. № 659/03.11.2025 г. на Началник ЗООТ „Смолян“ – л. 80 и л. 83) се установява следното:

Ищецът С. е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ от 19.03.2025 г. до 26.03.2025 г., в т.ч. в периода от 14,25 часа на 19.03.2025 г. до 8,45 часа на 20.03.2025 г. е бил изолиран в изолаторна килия, а от 21.03.2025 г. до 26.03.2025 г. е бил изолиран в наказателна килия, както следва:

- от 14,25 часа на 19.03.2025 г. до 8,45 часа на 20.03.2025 г. е бил изолиран, поради физическа саморазправа с друг лишен от свобода, в изолаторна килия, която се намира на първия етаж в ЗООТ „Смолян“.

Килията се състои от едно помещение с площ от 12,74 кв.м., разполага със собствен санитарен възел с площ от 2,2 кв.м. - мивка и тоалетна, които се намират в левия ъгъл на помещението (от входната врата на килията вляво), като към посочения период, тоалетната не е била преградена от останалата част от помещението. Лишените от свобода имат постоянен достъп до течаща студена вода. Самата стая, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с един прозорец с размери 150 х 170 см., който има възможност да се отваря и да осигурява нужното проветряване в помещението. В изолаторната килия ищецът е бил сам.

Спрямо л.св. С. не са прилагани засилени предпазни мерки, не е употребявана сила или помощни средства и оръжие от служители на НОС при изолирането.

- от 21.03.2025 г. до 26.03.2025 г. ищецът е изтърпявал наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, наложено му със Заповед № 86/21.03.2025 г., като е бил настанен последователно, както следва:

- на 21.03.2025 г. - в наказателна килия № 1, която се намира на първи етаж и се състои от едно помещение с площ от 14,85 кв.м. В помещението има тоалетна и мивка с течаща вода, които се намират в десния ъгъл на помещението (от входната врата на килията в дясно), като към посочения период тоалетната не е била преградена от останалата част от помещението. Стаята е снабдена с осветително тяло тип „пура“, разполага с един прозорец с размери 60 х 70 см., ограден с решетка, като има възможност да се отваря и да се осигурява нужното проветряване. Наказателната килия е предназначена за настаняване до 2 л.св., като в посочения период ищецът е бил сам. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 х 190 см. с височина 40 см. и дюшеци. Наказателната килия е оборудвана с маса 60 х 60 см. с височина 65 см. с един стол. Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) и при желание се къпят в общо помещение (баня на първи етаж) за задоволяване на хигиенни нужди;

- от 22.03.2025 г. до 26.03.2025 г. – в наказателна килия № 2, която се намира на първи етаж и се състои от едно помещение с площ от 13,03 кв.м. В стаята има тоалетна и мивка с течаща вода, които се намират в десния ъгъл на помещението (от входната врата на килията в дясно), като към посочения период тоалетната не е била преградена от останалата част от помещението. Стаята е снабдена с осветително тяло тип „пура“, разполага с един прозорец с размери 60 х 70 см., ограден с решетка, като има възможност да се отваря и да се осигурява нужното проветряване в помещението. Наказателната килия е предназначена за настаняване до 2 л.св., като в посочения период ищецът е бил сам в килията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 х 190 см. с височина 40 см. и дюшеци. Наказателната килия е оборудвана с маса 60 х 60 см. с височина 65 см. и един стол. Отоплението се извършва с парно и монтирани радиатори във всяка стая.

По време на изолирането и изтърпяване на наказанието в наказателна килия не са настанявани лишени от свобода извън капацитета на помещенията.

Основен ремонт на помещенията е правен през м. януари 2025 г., в потвърждение на което е представена справка за изразходваните строителни материали (л. 70 – л. 71).

Дезинфекция и дезинсекция се извършва във всички помещения на ЗООТ „Смолян“, включително и в наказателните килии, по график. Приложени са протоколи за извършените такива за м. януари, м. февруари и м. март 2025 г., както и картосхема на ЗООТ „Смолян“ (л. 48 и л. 64 – л. 69), в които е описан размер на обработената площ – 4 177,10 кв.м. – дезинсекция и дезакаризация и/или 756 кв.м. - дератизация, посочени са видът на обработените площи – общи помещения и спални стаи за дезинсекция и дезакаризация и складови и котелни помещения за дератизация, посочени са също така и препаратите, с които е третирано и тяхното количество, вид на обработката, време на действие на биоцида и др. под., както и имената и подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и подпис на лицето, приемащо извършената работа. По време на престоя в изолационна и наказателните килии л.св. С. не е подавал устни или писмени сигнали/молби до Началника на ЗООТ „Смолян“ чрез ИСДВР, за наличието на дървеници и хлебарки и за необходимостта от извършване на допълнителна ДДД обработка на помещението, каквато практика е изградена в ЗООТ „Смолян“.

Дневният режим на изтърпяващите наказание в изолационна и наказателни килии, е идентичен с този на другите л.св., като престоят на открито е съобразен с оперативната обстановка в ЗООТ „Смолян“, съгласно изискванията по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за един час на открито.

Храненето на л.св. по време на настаняване в изолаторна или наказателна килия се извършва в стаята (килията) във времето на хранене на другите лишени от свобода, като храната се донася от назначения л.св. на длъжност „социален асистент“.

Отоплението в ЗООТ „Смолян“ се осъществява чрез изградена обща парна инсталация, като са монтирани радиатори във всяко помещение в ЗООТ „Смолян“ включително в изолационните и наказателните килии. Поради високопланинското разположение на местност „Герзовица“, където се намира ЗООТ „Смолян“, отоплителният сезон ежегодно продължава до края на месец май. Към месец март, когато л.св. С. е изтърпявал наказанието си в наказателна килия, отоплението е осъществявано редовно и по график.

Достъп до течаща топла вода л.св. имат два пъти в седмицата (по график) и при желание се къпят в общо помещение (баня на първи етаж) за задоволяване на хигиенни нужди в изпълнение на чл. 96, ал. 7 от ППЗИНЗС.

Дюшеците в ЗООТ „Смолян“ са нови, дунапренени, доставени по договор на ГДИН през 2024 г. В наказателните килии се ползват останалите от старите дюшеци, които са преминали термична обработка в специално съоръжение – изпарител, функциониращо в ЗООТ „Смолян“ също от 2024 г.

Личните вещи, които се допускат в изолационната килия, са съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като вещите за лична хигиена се допускат по желание на л.св. и съобразно неговите хигиенни навици.

Според информацията, предоставена от Началника на Затвора Пловдив, физическото състояние на л.св. С. към момента на представяне на доклада (22.08.2025 г.) е видимо добро, няма данни за разстройство на здравето. Относно психическото състояние, са налице данни за разстройства на мисленето, но не е диагностициран в България. Рискът от зависимости към момента на изготвянето на експресно психологическо заключение в Приемно отделение, не е отчетен като завишен, омаловажава вредите от употребата на алкохол, но съществуват индикации за потенциален риск в живота на свобода (по негови данни в Канада се включвал в терапевтични програми за зависими от алкохол, след допуснато нарушение шофиране след употреба на алкохол). Рискът от разстройство на мисленето и тежка психопатология също не е отчетен като завишен. Споделя за проблеми със съня, поради което над 20 години приема медикаменти, споделя, че в случаите, когато не може да си набави медикаментите, пие алкохол, докато заспи. Нивото на суициден риск е отчетено като ниско. Наказанието „изолиране в наказателна килия“ се посочва, че е изтърпяно през месец март 2025 г., като насочването на л.св. С. към психиатър към онзи момент е било по негова молба, предшествана от редица други молби за пълни изследвания и извеждане за прегледи в МБАЛ Смолян, породени от страхове за въображаеми, потенциални заболявания. Л.св. С. се сочи, че има декларирани няколко отказа за прегледи от специалиста към ЗООТ „Смолян“ д-р С., с претенции да бъде извеждан във външно болнично заведение. Във връзка с преодоляване на декларираната тревожност и депресивност, на л.св. С. е предлагана консултация с психолога на ЗООТ „Смолян“, която той е отказал с писмена декларация. След депозирана жалба от негова страна до Министерството на здравеопазването, по повод психичните последствия от неговия престой в наказателна килия, е била проведена беседа с л.св. С. от ИСДВР за психологическото състояние към момента и е била изготвена заявка за консултация с психолог, съгласно установените правила за психологическа подкрепа и помощ при възникнала нужда. Л.св. е депозирал декларация за отказ от консултация с психолога, като е заявил, че се чувства добре в момента и декларира желание да посещава само д-р Х., когото смята за свой личен лекар. Посочва се, че л.св. си позволява за пореден път обидни квалификации към служител в ЗООТ „Смолян“ в цитираната декларация. Към момента на изготвяне на становището, л.св. С. приема ежедневно изписаните от психиатъра д-р Х. медикаменти Setinin 200 mg и Conulex Chrono 500 mg, извеждан е за преглед при психиатър при декларирана нужда, след подадена молба се планира неговото извеждане. Към момента няма данни за суицидни рискове или саморазрушително поведение от страна на л.св. С.. Твърденията за опити за убийство и психическо разстройство, следствие на престоя в изолационната и наказателната килия, се сочи, че не кореспондират с истината, л.св. С. сам декларира, че се чувства добре към момента в декларацията за отказ от психологическа консултация.

ІІІ. За правото:

6. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

7. Каза се, исковата претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗООТ „Смолян“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

8. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Условията за настаняване в наказателна килия и правата на лишените от свобода, настанени в такава, са уредени в чл. 96 от ППЗИНЗС.

Според чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС лишени от свобода могат да държат при себе си следните вещи от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т. 1 (постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал, материали за четене) още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня (така чл. 96, ал. 4, т. 2 от ППЗИНЗС).

Съгласно ал. 5 на чл. 96 от ППЗИНЗС, на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта необходимото съобразно конкретния случай време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел.

Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия (ал. 6 на чл. 96 от ППЗИНЗС).

Според ал. 7 на чл. 96 от ППЗИНЗС, на наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС се осигуряват условия за къпане най-малко два пъти седмично и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо най-малко веднъж седмично.

Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода (ал. 8 на чл. 96 от ППЗИНЗС).

Наказаните по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС се настаняват по възможност отделно от тези по чл. 101, т. 8 от ЗИНЗС (ал. 10 на чл. 96 от ППЗИНЗС).

На наказаните на основание чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените (ал. 11 на чл. 96 от ППЗИНЗС).

Според чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС, за помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители, като леглата, шкафчетата за лични вещи, масата, столовете, осветителните и отоплителните тела се монтират неподвижни.

10. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

10.1. Изолаторната килия (в която ищецът е бил настанен от 14,25 часа на 19.03.2025 г. до 8,45 часа на 20.03.2025 г.), разполага с един прозорец с размери 150 х 170 см., който има възможност да се отваря и да осигурява нужното проветряване в помещението, наказателна килия № 1 (в която ищецът е бил настанен на 21.03.2025 г.) разполага с един прозорец с размери 60 х 70 см., ограден с решетка, като има възможност да се отваря и да се осигурява нужното проветряване, а наказателна килия № 2 (в която ищецът е бил настанен в периода от 22.03.2025 г. до 26.03.2025 г.) разполага с един прозорец с размери 60 х 70 см., ограден с решетка, като има възможност да се отваря и да се осигурява нужното проветряване в помещението. Т.е. във всички помещения, в които е бил настанен ищецът, е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци. Това, че прозорците имат решетки, по никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна решетките са поставени поради спецификата на помещенията, които са за изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, съответно за изолирано настаняване на лишени от свобода.

Следователно възраженията на ищеца в тази насока са явяват неоснователни.

10.2. Няма данни и осветителните тела, които се установи да са налични във всяко едно от коментираните тук помещения, да са светили 24 часа направо срещу леглото, както се твърди от ищеца.

10.3. Отоплението се установи, че в ЗООТ „Смолян“ се осъществява чрез изградена обща парна инсталация, като са монтирани радиатори във всяко помещение в ЗООТ „Смолян“, включително в изолационните и наказателните килии. Поради високопланинското разположение на местност „Герзовица“, където се намира ЗООТ „Смолян“, отоплителният сезон ежегодно продължава до края на месец май, като към месец март, когато л.св. С. е изтърпявал наказанието си в наказателна килия и е бил изолиран в изолаторна килия, отоплението е осъществявано редовно и по график. Следователно, не е налице нарушение на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС.

10.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от липсата на предоставени сапун, четка и паста за зъби, доколкото ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, а от страна на ответника е налице изрично становище, че вещите за лична хигиена се допускат по желание на лишения от свобода и съобразно неговите хигиенни навици. В този смисъл и тъй като по делото няма данни за постъпвали молби от С. да му бъдат предоставени конкретни вещи за лична хигиена, на които да е получил отказ, тези му твърдения останаха недоказани.

10.5. Недоказани останаха и твърденията за наличие на прогнил дюшек, пълен с хлебарки и дървеници, както и за гнусни порутени мазилки, тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД, като се констатира и че непосредствено преди настаняването на ищеца в посочените помещения, а именно на 05.03.2025 г. са извършени такива дейности, които протоколи съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, приело обработката.

Установява се също така и че дюшеците, макар да не са нови, са преминали термична обработка в специално съоръжение – изпарител, функциониращо в ЗООТ „Смолян“ от 2024 г., както и че през месец януари 2025 г. е правен основен ремонт на всички помещения в ЗООТ „Смолян“.

10.6. Безспорно се установява и че във всяко едно от коментираните помещения, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 96, ал. 7 от ППЗИНЗС.

10.7. Основателно, обаче, се явява твърдението на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „изолиране в наказателна килия“ в периода 21.03.2025 г. до 26.03.2025 г., както и в периода от 19.03.2025 г. до 20.03.2025 г., когато е бил изолиран в изолаторна килия в ЗООТ „Смолян“, изразяващи се в лоши хигиенни условия в килиите, обусловени от обстоятелството, че тоалетната в килиите е била открита – без стени и врата. Този факт не само не се оспорва от страна на ответника, но изрично се потвърждава в Докладна записка на Началник ЗООТ „Смолян“ (л. 80), според която тоалетните не са били преградени от останалата част от помещението.

Действително, нормативната уредба допуска ползването на санитарен възел и течаща вода от лишените от свобода да се осъществява в спалните помещения, но изрично изключва това да става в нарушаване на хигиенните и здравни изисквания. Според настоящия съдебен състав те са нарушени, когато в спално помещение за повече от един човек тоалетната е без каквато и да било преграда. Поставянето на лишените от свобода в такива неблагоприятни условия, независимо, че е пребивавал сам в това помещение, е от естество да застраши тяхното здраве и е сред фактите, визирани в хипотезата на чл. 3 от ЗИНЗС, доколкото се е налагало да спи, да се храни и да удовлетворява естествени физиологични нужди в едно помещение.

В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че същият е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на ЗООТ „Смолян“ на нормативно установените й задължения по чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС да осигури на С. помещенията, отговарящи на всички хигиенни и здравни изисквания.

Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

11. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода от 19.03.2025 г. до 26.03.2025 г. вкл., следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки, посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, именно в размер на 150 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 200 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място] да заплати на А. Й. С., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Смолян“, обезщетение в размер на 150 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето от 19.03.2025 г. до 26.03.2025 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Смолян“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 150 лв. до пълния му размер от 200 000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.