Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2022 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 2459 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***-0819-001362/27.09.2022г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с която на основание
чл. 171, т. 1, б.“б“ временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността , но не повече от 18месеца. По подробно изложени съображения в
жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения
административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Ответният административен орган – Пол.инсп. в сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР Варна, чрез юр.к. Г. ,
оспорва жалбата.
Административен
съд –Варна, 23-ти състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата против ЗПАМ № 22-0819-001362/27.09.2022 г. на Полицейски инспектор
към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.
Видно е, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.10.22г., а жалбата е изпратена
по пощата на 18.10.22г.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало
със съставянето на АУАН № 650300 от 26.09.22г. затова, че на 26.09.22г. около 10,35ч.
в с. Каменар, до ул. “Мак“, Д. управлява собствения си лек автомобил Ауди 3 с
рег.№ ***, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с
техническо средство ДРЕГЕР Друг тест 5000, с фабричен номер ARAM 0004.
Издаден е талон за медицинско изследване № 121959.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалвания административен
акт, с който на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18мес, при възприемане
и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка като е прието, че
Д. отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози -нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
От фактическа страна не се установява, не се твърди, че жалбоподателят е
дал кръвна проба, а и не се оспорва така установената фактическа обстановка.
Към административната преписка са налични упълномощителни заповеди за
установяване компетентността на органа-издател на акта и справка за нарушител.
При така
установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6
и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
Относно компетентността на органа:
Представена е Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с която са определени, на основание чл.165 от ЗДвП и чл. 33,
т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, структурите на МВР,
които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР-Варна.
Отделно със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Варна
е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган, а оттук неоснователни се
явяват доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа-издател.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП в
хипотезата на отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения
акт за установяване на административно нарушение.
Съдът в настоящия си състав намира, че липсва несъответствие между сочената като нарушена
законова норма и описанието на нарушението в АУАН, както и разминаване между
нарушената законова норма и описанието на нарушението в АУАН.
Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на
оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал.
1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения
за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на
фактите, определящи го като административно по чл. 174, ал. 3, предл 2 от ЗДвП,
в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.
"б" ЗДвП- правно основание на разпореждането - отнемане на СУМПС за
срок до 18месеца. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването
й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК
При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът в настоящият състав, намира че
съгласно приложимата разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДП, водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните хипотези на
разпоредбата със съюзи "и/или" означава, че всеки отказ сам по себе
си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на отказ по
двете хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се
касае за едно нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание
(лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.). За
това нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е предвидено по реда на чл.
171, т. 1, б. Б от ЗДвП да се налага и ПАМ като процесната- отнемане на СУМПС за
срок до 18мес.: „който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.
171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, в конкретния случай е налице, като жалбоподателят Д.
е отказал да бъде тестват с техническо средство за установяване на употребата
на наркотични вещества и техни аналози като нарушението следва да бъде
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й
представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично
право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката,
са установени по категоричен начин в производството. Представените писмени
документи по административната преписка, удостоверяват, че жалбоподателят не се
е явил във ВМА Варна за проба, респ. потвърждават основанието за налагане на
ПАМ. Липсва основателна причина за неявяване, а и в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да представи доказателства, че се е явил за изследване в
съответния срок.
Фактите от състава на нарушението по чл. чл. 174, ал. 3, предл 2 ЗДвП са
установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № 650300
от 26.09.22г. с констативна функция, и доколкото са фактически основания за
налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, оспорената заповед
е законосъобразна.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т.
4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по
оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите
констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на
предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон,
предвиждащ налагане на принудителни административни мерки за осигуряване
безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения на
водач, който отказва проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, "временно
отнемане на СУМПС за срок до 18мес.“.
На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от
хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е съответна и на целта на
закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и
при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да
издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона
е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени
в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за
отмяната й по чл. 146 АПК, така както се поддържа в жалбата на Д..
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от
юрисконсулт в размер на 100лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Варна, 23-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д.
***-0819-001362/27.09.2022 г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“ – Варна
ОСЪЖДА Д.А.Д. с
ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР сумата от 100лв./сто/, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: