№ 7439
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110111121 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 18.06.2024 г. и молба от 02.12.2024 г. срещу ответника С. Л. А. за
осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ***, аб. № 361289,
както следва: 204.80лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020г. до м.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба /65949/28.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите; 93.00лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
06.02.2024г., както и 1.15лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
06.02.2024г., начислена върху платена главница в размер на 4.64 лева за цена
на услуга дялово разпределение, дължима за периода м.02.2021 г. - м.03.2021 г.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него, от една
страна, и Е. Я. Г. /явяващ се наследодател на ответника/ - от друга страна, е
съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнал по силата на
закона – в резултат на притежаваното от Г. вещно правно на ползване върху
имота.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия Е. Г..
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на Е. Г., искът се предявява срещу
нейния наследник по закон – дъщеря й С. Л. А..
Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Л. Аред депозира отговор на
1
исковата молба, с който сочи, че искът е недопустим като предявен срещу
лице, което няма качеството на потребител на топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Въпреки това сочи, че е
заплатила изцяло задълженията по предявените искове в общ размер на
сумата от 331.40 лева, като моли същите да бъдат отхвърлени, а в полза на
ищеца да не се присъждат разноски.
С писмена молба от 05.03.2025 г. ищецът сочи, че признава полученото
плащане, с което са погасени всички искови претенции. Сочи, че претендира
единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, взема становище по предявените искове с доводи за тяхната
основателност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
главни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 ЗЕ и акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с Е. Г. /наследодател на ответника/, съществувало към процесния
период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/, като за ответника, в качеството й на наследник на
починалия клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от
нея наследствена квота.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителният факт на погасяване на дълга.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да установи наличието на основания за спиране или прекъсване на
давността, за които обстоятелства не сочи доказателства.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото /л. 10 / Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 2001 г., процесният
недвижим имот е прехвърлен от Е. Г. на Евгени Гергински, като видно от
договора, продавачът Е. Г. е запазила за себе си вещното право на ползване
върху жилището.
От представения по делото акт за смърт /л. 12/, се установява, че
вещния ползвател Е. Г. е починала на 22.03.2021 г. – т.е. в месеца, когато
приключва исковия период по делото. С датата на нейната смърт, на
2
основание чл. 59, ал. 1 ЗС, вещното право на ползване е погасено.
Доколкото, при наличие на учредено право на ползване върху
недвижим имот, вещният ползвател /а не „голият“ собственик/ отговаря за
потребената в имота топлинна енергия, съдът намира, че по делото се
установява, че в рамките на исковия период /м.05.2020 г. – м.03.2021 г./
отговорност за задълженията към ищеца е носела Е. Г..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, Е. Г. - като вещен ползвател
на топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия, независимо дали реално обитава жилището.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява Г. да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното /л. 37/
удостоверение за наследници, че след смъртта си Е. Г. е оставила двама
наследници – сина си К.Л.Г. и дъщеря си /ответник по спора/ С. Л. А..
Доколкото по делото не са представени доказателства за направен отказ
от наследство от страна на сина на починалия вещен ползвател, съдът намира,
че двете деца на Е. Г. са нейни наследници, поради което отговарят за пасива
на наследството /от който са част и процесните задължения/ по равно, при
квота ½ от дълга – извод, водещ на самостоятелно основание до частична
неоснователност на претенцията на ищеца, заявил вземанията си в пълен
размер само по отношение на единия наследник.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от топлопреносното дружество или от лице,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,
съгласно методика по наредбата.
Не е спорно между страните /с оглед изричното изявление на
процесуалния представител на ответника в проведеното по делото открито
съдебно заседание/, че процесният апартамент е бил топлоснабден, както и че
количеството доставена топлинна енергия в имота и нейната стойност
3
отговарят на претендираното от ищеца.
С оглед на това, намира, че предявеният иск за заплащане на главницата
за топлинна енергия се явява частично основателен до размера на ½ от
претенцията – т.е. за сумата от 102.40 лева.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 28.02.2024г.,
погасени по давност са всички вземания на ищеца, падежирали 3 години
преди нейното подаване – т.е. погасени по давност се явяват вземания от
м.05.2020 г. до м.12.2021 г. вкл.
С оглед на това, предвид частичната основателност на направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че
ищецът се легитимира като кредитор на непогасените по давност вземания за
периода от 01.2021 г. до м.03.2021 г.
Видното от събраните по делото писмени документи обаче,
потребената в имота топлинна енергия в рамките на непогасения по давност
период, възлиза именно на претендираната от ищеца стойност, поради което,
исковата претенция следва да бъде уважена за ½ от посочената сумата /т.е.
102.40 лева/, макар и за по-краткия период от време.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
4
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до
размера на сумата от 46.50 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
5
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и
така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
На последно място, съдът взе предвид, че на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, следва да съобрази настъпилите след подаването на исковата молба
факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответника
цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на висящия
исков процес.
С оглед на това, съдът намира, че предявените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е претендирал единствено присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева. С оглед на това, съразмерно на уважената част от исковете,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Страната е претендирала и доказала
извършването на разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 400 лева, с оглед на това, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 200
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу С. Л. А., ЕГН **********, осъдителни искове, както следва:
Иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ за сумата от 204.80лв.
- стойност на незаплатена топлинна енергия суми за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ***, аб. №
361289, за периода м.05.2020г. до м.03.2021г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба /28.02.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите – като неоснователен за горницата
над сумата от 102.40 лева, като погасен по давност за периода от
м.05.2020 г.-м.12.2021 г., а в останалата му част – като погасен чрез
плащане в хода на процеса;
6
Иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 93.00лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 06.02.2024г. - като неоснователен за горницата над 46.50
лева и за периода от 15.09.2021 г. – 31.12.2021 г. и погасен чрез плащане в
хода на процеса в останалата му част;
Иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1.15лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 06.02.2024г., начислена върху платена главница в размер
на 4.64 лева за цена на услуга дялово разпределение, дължима за периода
м.02.2021 г. - м.03.2021 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. А., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лв.
– сторени от ищеца разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на С. Л. А., ЕГН **********, сумата от 200
лв. – сторени от ответника разноски в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7