№ 437
гр. Пазарджик, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220201505 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Л. Г. от гр. Пазарджик, ЕГН **********, чрез
адв. Л. Л., против Наказателно постановление № 24-1818-000704/21.10.2024 г.
на началник сектор при РУ на МВР - Пазарджик, с което на жалбоподателката
е наложена на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект на
постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата, вкл. на база
събрани в заседанието доказателства.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище своя процесуален
представител - л. 73-74, настоява да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
И двете страни претендират разноски .
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 17.09.2024 г. жалбоподателката откарвала своя син на тренировка ,
1
ползвайки несобствения й лек автомобил БМВ , с ДКН ******.
Около в 18. 20 часа, движейки се по ул."Найчо Цанов" в гр. Пазарджик,
стигнала до кръстовище с бул."Ал. Стамболийски", където следвало да
изпълни завой наляво .
Изчакала зеления сигнал на регулиращата движението в кръстовището
светофарна уредба и при наличието му, навлязла в зоната на кръстовището,
изчаквайки насрещно движещите се направо автомобили. Жалбоподателката
позиционирала автомобила навътре в кръстовището, така че да се изтегли
възможно най-бързо при липса на насрещно движещ се автомобил.
Продължителността на зеления сигнал не била достатъчна за преминаването
им, тъй като пристигали още автомобили в насрещната лента .
Уредбата подала жълт, а след това - червен сигнал и жалбоподателката
преминала кръстовището. След секунди видяла в огледалото за обратно
виждане светлинен и звуков сигнал от движеща се зад нея полицейска кола и
отбила вдясно .
След това била информирана от св. пол. М., че е извършила нарушение ,
преминавайки на червен светофар за което той й съставил и предявил АУАН
за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП , който тя подписала и получила препис от
него.
Въз основа на акта е издадено процесното НП.
Двата акта са издадени от териториално и материално компетентни
органи, предвид представената по делото упълномощителна заповед - л. 28-29
.
Те съдържат, в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН, всички нормативно-установени реквизити, вкл. достатъчно по обем и
яснота факти за извършване на нарушението. Последното е получило непълна
квалификация, т.к. като такава е посочена само общата норма на чл. 6, т.1 от
ЗДвП без конкретната такава по чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, но пък против
тази липса няма възражения от защитата и не може, предвид описанието на
нарушението (което е основно от значение - ТР 3/2015г. на ВСК, според което
защитата е по фактите) да се приеме наличие на съществено процесуално
нарушение.
Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване, връчване на
2
акта и на НП.
Фактите, възприети от контролния и от наказващия орган са частично
спорни. Не е спорно, че жалбоподетелката е преминала част от пътя си през
кръстовището, изпълнявайки завой наляво. И това се сочи от всички
доказателствени източници.
Най-ясно ситуацията е илюстрирана от приетия видеозапис, на който е
видно, че жалбоподателката навлиза в кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, позиционирайки се така, че да изчака преминаващите
направо насрещно движещи се автомобили, които са с предимство. Времето
за преминаване, обявено с таймера на уредбата, е било напълно съобразено от
нея с наличните такива, каквото нормативно изискване има чл. 31, ал.7, т.3 от
ППЗДвП (когато зелен сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на
водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат
да го напуснат до следващата смяна на сигнала).
Това, което обективно не е могло и не може да бъде съобразено е колко
още автомобили, че пристигнат в насрещната лента след навлизането й в
зоната на кръстовището и изчакването на движещите се насрещно и направо.
. При по-внимателен преглед на записа ( от заснетата позиция , респ. от
патрулния автомобил) се вижда, че продължителността на зеления сигнал на
светофара е 9 секунди , а в насрещната за жалбоподателката лента се виждат
два автомобила и трети, маневриращ така, че да заеме позиция за преминаване
през кръстовището . Житейски логично, предвид факта, че пикапът изпълнява
маневра на заден ход и то на двулентово платно ( по което тръгват и в
насрещната за него лента) е да се предположи, че тя ще му отнеме повече
време от това да преминат първите два автомобила , които жалбоподателката
следва да пропусне. И затова оправданите й очаквания са след първите два
автомобила да премине кръстовището.Абсолютно невъзможно е обаче да се
предвиди колко точно време ще е необходимо за преминаването на всеки
автомобил - колко бързо след разрешителния сигнал ще тръгне, колко бързо
ще премине и т.н.
В процесната ситуация жалбоподателката е навлязла правомерно, на
разрешен сигнал, в зоната на кръстовището и правомерно е изчаквала
преминаването на насрещно-движещите се автомобили. Зоната на
кръстовището ( Т-зона) е малка и позиционирането на жалбоподателката е
3
единствено възможното и такова, че, ако не „освободи“ кръстовището, прави
невъзможно преминаването на идващите в посока от бул. „Ал. Стамболийски“
и завиващи наляво ( вече по ул. „Хан Крум“, на чиито номер 3 и метри по-
надолу е и Съдебната палата).
„Освобождаването на кръстовището“, тоест преминаването на останалата
част от него, на червен сигнал, е било също толкова правомерно, колкото
навлизането на разрешен - зелен. Зелената светлина на светофарната уредба
означава "Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на
кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището,
ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата
смяна на сигнала( чл. 3, ал.7, т.3 от ППЗДвП ). Забраната, въведена с второто
изречение се отнася само до един случай за навлизане на разрешения сигнал -
когато още преди навлизането е ясно от конкретната пътна ситуация, че
кръстовището не може да се премине.Следователно, ако навлизането е
съобразено с възможността за напускане при действието на разрешения
сигнал, но инцидентни обстоятелства осуетят това напускане, водачът следва
да освободи кръстовището , като не допусне и конфликт между МПС. В
случая жалбоподателката е навлязла в Т-образното кръстовище, така че да
позволи преминаването на насрещно-движещите се направо ( и надясно)
автомобили. За тези автомобили важи същият сигнал на светофарната уредба
като за нея, но те се ползват в предимство поради посоката си на движение
през кръстовището - направо ( и евентуално - надясно ) и поради това при
излизането й от кръстовището на червен сигнал ( който ще е такъв и за тях), не
би следвало да се предполага конфронтация с тези автомобили. Такава може
да има при нейното излизане от кръстовището на червен сигнал само с
автомобилите, които идват от бул. “Ал. Стамболийски“ и ще предприемат
завой наляво. Тази маневра обаче, предвид заетата в кръстовището позиция от
жалбоподателката, е невъзможна и това предпоставя необходимостта и
възможността за нейното изтегляне към бул. „Стамболийски“ .
В житейски аспект, подобни ситуации са ежедневие, особено на подобни
кръстовища и обективната възможност за преминаване е именно по
коментирания горе начин. Разрешението на тези ситуации е да се преосмисли
от компетентните органи диференциране на сигнала за преминаващите в
посоката на жалбоподателката ( ляв завой) от сигнала на насрещно движещите
4
се, само така може да се отвори в интензивно натоварените кръстовища
възможност за лесно и правилно преминаване .
Горното обсъждане води до решение за отмяна на НП, което прави
неоснователна претенцията за юрисконсултско възнаграждение и
основателност на тази за заплащане на адвокатския хонорар ( л. 36,37 и 38)
против размера на които ( 500 лева) обосновано се прави възражение за
прекомерност. Така е, тъй като, предвид проведените заседания за събиране на
доказателства, респ. предвид последните и фактическата и правна сложност
на делото, следва да се уважи претенцията до минималния размер на
предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното
представителство – 450 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1818- 000704/21.10.2024 г.
на началник сектор при РУ на МВР - Пазарджик, с което на К. Л. Г., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на К. Л. Г., ЕГН **********
сума в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5