Решение по дело №106/2019 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33,   том 1,   стр.33  

Гр. Кула 18.06.2019г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

         Районен съд Кула, втори състав в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  Председател: Дияна Дамянова - Ц.

 

със секретаря               Лозана Петкова                и  с  участието

на прокурора           ............................            като разгледа докладваното

от съдия Дияна Дамянова - Ц., гражданско дело № 106 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А.Х., роден на *** в гр. Казабланка, Кралство Мароко, притежаващ документ за самоличност № JI 8359027, издаден на 19.01.2018г. от властите в Кралство Мароко чрез адвокат Е. И. Г. ***, съдебен адрес ***, кантора 7 против К.Б.Ц., ЕГН ********** *** за прекратяване на брака между страните, сключен на 18.07.2011г. в гр. Казабланка, Кралство Мароко, чрез развод без произнасяне за вината, поради дълбоко и непоправимо разстройство

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който е изложила становището си по основателността на иска, като заявява, че така предявеният иск е основателен и бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В отговора твърди, че с ищеца са постигнали Споразумение по чл. 49, ал.4 от СК по всички въпроси, което прилага към отговора.

В съдебното заседание ищецът не се явява по уважителни причини, а се представлява от адв. Е.Г. ***, който поддържа иска си за развод и постигнатото между страните споразумение. Ответницата по делото се явява и поддържа отговора си на исковата молба и поддържа постигнатото между страните споразумение.

Видно от приобщеното по делото писмено споразумение, съпрузите са постигнали споразумение в следния смисъл: Страните се съгласяват бракът им да бъде прекратен, без Съдът да се произнася по въпроса за вината; страните нямат малолетни и непълнолетни деца, родени по време на брака си; след прекратяване на брака си съпрузите ще носят фамилните си имена преди брака; след прекратяването на брака, семейното жилище, находящо се в с. Ракитница, община Б., ул. А. К. №., с ЕГН ********** ще се ползва от К.Б.Ц.; след прекратяването на брака, страните няма да си дължат издръжки един на друг; страните нямат придобити по време на брака си недвижими имоти; страните са си поделили движимите вещи придобити по време на брака си;разходите по бракоразводното производство ще се поемат по равно от страните.

Съдът, като взе предвид направените волеизявления на страните по спора, за постигнато съгласие за развод чрез утвърждаване на споразумение по реда на  чл. 49, ал.4 СК, намира, че са налице визираните в разпоредбата на закона предпоставки за прекратяване на сключения между тях граждански брак. За да обоснове този правен извод съдът излага следните мотиви от фактическа и правна страна:

На първо място, съдът намира, че е компетентен да се произнесе по спора и е приложимо българското право, поради следните съображения:

Съгласно чл. 7 от КМЧП, брачните искове, вкл. искът за развод, са подсъдни на българските съдилища ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Ищецът и ответницата са с различно гражданство, като ответницата е с българско гражданство. Страните са с различно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод – ищецът в Италия, а ответницата в Република България. При тези факти разводът между страните се урежда от българското материално право – на основание чл. 82, ал. 2, пр. 2 от КМЧП, според която разпоредба ” Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.”

Безспорно е а и е установено въз основа на приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/, издадено на 13.10.2014г. в гр. Б.въз основа на Акт за граждански  №  ., съставен в гр. Б., че страните по делото А.Х. и К.Б.Ц. са сключили граждански брак в Казабланка, Мароко на 18.07.2011г. От същото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че съпругата след сключване на брака е останала с фамилното си име преди брака. От приетото по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 29 от 10.06.2019г., издадено в с. Р., съпрузите нямат родени от брака деца.

          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страните по делото не спорят, поради което на основание чл. 153, във вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че  бракът между страните е дълбоко и непоправима разстроен и съществува само формално, което се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка И. К.

Съгласно разпоредбата на  чл. 49, ал. 4 СК: „При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода”.

Страните заявяват, че не желаят съдът да се произнася за вината. С постигнатото споразумение страните по спора са уредили взаимоотношенията помежду си. Съдът намира, че постигнатото между страните споразумение отговаря на закона и морала, поради което споразумението подлежи на съдебно утвърждаване.

 

 

 

 

Съобразявайки характера на спора и императивните изискания на закона, съдът следва да определи окончателния размер на дължимите се от страните държавни такси.

 

 

 

 

На основание чл.6 т.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът следва да определи на страните окончателна държавна такса, която при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

          

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, сключения на 18.07.2011 година в гр. К., М. граждански брак между К.Б.Ц., ЕГН ********** *** и А.Х., роден на *** в гр. К., К.М., притежаващ документ за самоличност № …, издаден на 19.01.2018г. от властите в К. М., за който е съставен Акт за граждански  № ….., съставен в гр. Б., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 49, ал.5, вр. ал.4 СК постигнатото между К.Б.Ц., ЕГН ********** *** и А.Х., роден на *** в гр. К., К. М., притежаващ документ за самоличност № ., издаден на 19.01.2018г. от властите в К.М. СПОРАЗУМЕНИЕ което е:

Страните се съгласяват бракът им да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

1.Страните нямат малолетни и непълнолетни деца, родени по време на брака си.

2. След прекратяване на брака си съпрузите ще носят фамилните си имена преди брака.

3.След прекратяването на брака, семейното жилище, находящо се в с. Р., община Б., ул. А. К. №., с ЕГН ********** ще се ползва от К.Б.Ц..

4. След прекратяването на брака, страните няма да си дължат издръжки един на друг.

          5. Страните нямат придобити по време на брака си недвижими имоти.

6.Страните са си поделили движимите вещи, придобити по време на брака си.

7.Разходите по бракоразводното производство ще се поемат по равно от страните.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 50,00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК К.Б.Ц., ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата от 25.00 /Двадесет и пет/ лева окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК А.Х., роден на *** в гр. К., К. М., притежаващ документ за самоличност № .., издаден на 19.01.2018г. от властите в К. М.да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата от 25.00 /Двадесет и петдесет/ лева окончателна държавна такса.

Решението в частта му, с която се допуска развод, може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: