Р Е
Ш Е Н
И Е № 405
гр. Стара Загора,
11.11.2019г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА
ТАБАКОВА административно дело № 592 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ТЕ-МИ 13“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ж.к. „Три
чучура” бл.64, вх.0, ет.6, ап.18, подадена чрез пълномощника му адв.А.М.,
против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-510-0408925/ 14.08.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
постановяването й при несъобразяване с материалния закон и неговата цел, както
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са доводи, че заповедта е издадена
въз основа на протокол за извършена проверка, в който е отразено, че за
извършена покупка не е издаден фискален бон от конкретно посочени фискални
устройства, каквито в търговския обект не съществуват и не се притежават от
търговеца. Оспорва се осъществяването на твърдяното в заповедта
закононарушение. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за грешка при изписване на фискалното устройство. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
10.08.2019г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Богомилово, общ.Стара Загора,
ул.“Победа“ № 12, стопанисван от „ТЕ-МИ 13“ ЕООД гр.Стара Загора. В хода на
проверката, в 16:25ч., е извършена контролна покупка от единия от проверяващите
на един брой минерална вода стойност 0.90лв., платена в брой на Р.T.-П. -
продавач, като не е бил издаден фискален бон от въведените в експлоатация и
работещи 2 броя фискални устройства в обекта ФУ модел DATEXC DP-150KL с ИН на ФУ DT757724 и ИН на ФП 02757724 и
ФУ модел DATEXC DP-150
с ИН на
ФУ DT732022и ИН на ФП 0273022,
нито от кочан с ръчни касови бележки. На проверяващия екип са изведени дневни
отчети от ФУ в обекта, от който се установява, че е следвало да бъдат издадени
фискални бонове с № 0007558/ 10.08.2019г или № 0005479/ 10.08.2019г. Установено
е и наличие на касова разлика в размер на 331.01лв между наличните парични
средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Констатациите от проверката са
обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0408925 от 10.08.2019г.,
съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-510-0408925/ 14.08.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - магазин за хранителни
стоки, находящ се в с.Богомилово, общ.Стара Загора, ул.“Победа“ № 12,
стопанисван от „ТЕ-МИ 13“ ЕООД гр.Стара Загора и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани
наличните в обекта стоки, материали и инструменти в срок до определената дата
на запечатване.
Заповедта
е връчена на представляващия „ТЕ-МИ 13“ ЕООД гр.Стара Загора Й.Й. на
20.08.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на 21.08.2019г в съда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 55 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на
проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 10.08.2019г. на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в с.Богомилово, общ.Стара Загора, ул.“Победа“ №
12, стопанисван от „ТЕ-МИ 13“ ЕООД гр.Стара Загора, в 16:25ч., е извършена
контролна покупка на един брой минерална вода стойност 0.90лв., платена в брой
на R.T.-П. - продавач, като не е бил издаден фискален бон от въведените в
експлоатация и работещи 2 броя фискални устройства в обекта ФУ модел DATEXC DP-150KL с ИН на ФУ DT757724 и ИН на ФП 02757724 и
ФУ модел DATEXC DP-150
с ИН на
ФУ DT732022и ИН на ФП 0273022,
нито от кочан с ръчни касови бележки. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Обстоятелството, че
е посочен модел на фискално устройство, различен от този на въведените в
експлоатация в обекта фискални устройства, не опорочава заповедта. С оглед
пълното съвпадение на идентификационните номера на устройствата очевидно се
касае за техническа грешка, която предвид същността на вмененото нарушение
/неиздаване на касова бележка от фискално устройство или от кочан с ръчни
касови бележки / не е от естество да се отрази върху крайния правен извод за
извършването на това нарушение, нито върху правото на защита на адресата на
мярката. А установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите
да наложи ПАМ.
При тези факти са налице предвидените в
закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не
/в този смисъл са Решение № 10323 от
5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г., Решение № 11983 от 9.10.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г., Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 2540/2014 г/. Единствената преценка, която административният орган трябва
да направи е по отношение на срока на принудителната административна мярка,
каквато преценка е била направена в случая. С
процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 10
дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс
срок от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на
констатираното нарушение в изрично изложените мотиви. Правилно са
отчетени голямата търговска площ и характерът на дейността, свързана с продажба
на разнообразен асортимент от хранителни стоки и стоки от първа необходимост. В
тази връзка следва да се посочи още, че освен липса
на издадена фискална бележка за контролна покупка на стойност 0.90 лева, е
установена и разлика в касовата наличност, многократно надвишаваща стойността
на покупката, което указва неиздаване на фискални бележки при приети други
плащания за извършени продажби. Видно от изложените мотиви, мярката цели
да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски
обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано
с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът
счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срока на
административната мярка, а и такива оплаквания не са направени от жалбоподателя.
Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи
данъчното облагане.
По изложените
съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „ТЕ-МИ 13“ ЕООД гр.Стара
Загора и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ТЕ-МИ 13“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ж.к. „Три чучура” бл.64, вх.0, ет.6, ап.18, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-510-0408925/ 14.08.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„ТЕ-МИ 13“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ж.к. „Три чучура” бл.64, вх.0, ет.6, ап.18 да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№
52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: