№ 90
гр. К., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20245510200399 по описа за 2024 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 09.08.2023г.
на ВПД Началник група в ОДМВР-С. З., РУ-К., с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. М. Б. К., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че административнонаказващият
орган при констатиране на административното нарушение и налагане на
административното наказание е допуснал съществени нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа
жалбата и моли съдът да отнеми обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендират за юрисконсултстко възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства по реда на НПК - писмени и след
преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
1
59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административнонаказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на
23.07.2022г. около 15.15 ч. в с. Е. на ул."Д. А." до дом № ** в посока
запад- изток нар. М. К. е управлявал собственото си МПС лек автомобил
марка „Ф. п.“ с рег.№ ** **** ** който не е регистриран по надлежния ред-
със служебно прекратена регистрация от 30.06.2022г. по реда на чл.143 ал.10
от ЗДП.
На основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН администраитивнонаказателното
производство е било прекратено и е изпратено на РП-С. З., ТО-К. за
образуване по реда на чл. 36 от ЗАНН за образуване на досъдебно
производство.
С постановление за отказ да се образува наказателно производство от
****2022 г. на наблюдаващия делото прокурор е отказал образуване на ДП.
При така установеното административно-наказващия орган е приел,че жалб. е
нарушил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП и на основание чл. 175 ал. 3 , пр.
1 от ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 200
лв. и е постановил лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от , постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от ****2022г., министерска заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. и справка за нарушител/водач.
Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка, поради
което и въз основа на събраните доказателствени средства съдът я приема за
установена по несъмнен и безспорен начин.
В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
прокурорът е обсъдил че извършването на престъпление по чл. 345 ал. 2 от
НК, е от категорията на формалните престъпления, и е възможно само при
наличието на пряк умисъл. Обстоятелството, че жалб. К. не бил уведомен, че
МПС е със служебно прекратена регистрация, респ. липсата на знание у него
за това, мотивирали извода, че извършеното от него не било съставомерно по
цитирания законов текст от субективна страна, което представлявало пречка
за ангажиране на наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че неправилно
АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината
непредпазливост.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗАНН , административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Следователно, за да е налице административно
нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие), трябва
да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или
поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши
2
установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на
поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено
действие). В случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС
(моторно превозно средство) се основава на служебно прекратена
регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство
обаче (жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с
прекратена регистрация) не се събраха доказателства, за което обстоятелство
и прокурора е изложил изрични мотиви в постановлението за отказ да се
образува ДП. Нарушението е на формално „на просто“ извършване поради
което е лишено от обществено-опасни последици затова и формата на вина е
само умисъл. Превозното средство, което жалб. е управлявал е негова
собственост, и именно той е следвало да бъде уведомен за това, че служебно
е прекратена регистрацията на МПС . Липсват доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
В съдебното заседание пълномощника на жалб. направи искане за
присъждане на разноски.
Жалб. е доказал плащане от 300 лв. по приложен договор за правна защита и
съдействие 08.04.2024г.. поради което на основание сега чл.63д ал.2 от
ЗАНН вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .
Размера на адвокатското възнаграждение, е съобразен със разпоредбата на
чл. 8, ал. 1, т. 1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в случая материалния интерес по
делото е в размер до 1000 лева, поради което и минималното адвокатско
възнаграждение от 400 лв..
Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и
правна сложност, протече в едно съдебно заседание съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера който е
3
направен а именно – 300 лева което е съобразено с разпоредбата на чл.63д
от ЗАНН.
В горния смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 09.08.2023г. на
ВПД Началник група в ОДМВР-С. З., РУ-К. с което на основание чл.175 ал.3
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца на М. Б. К. жив. в гр. К. ул. "С." № * вх. * ет. * ап. * с ЕГН
********** като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на М. Б. К. с ЕГН ********** сумата от
300 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4