Решение по дело №7378/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.09.2020 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на  трети септември  две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА                                                                                                      ИРИНА СТОЕВА

       

            като разгледа докладваното от  съдия Орешарова  ч. гр. д. №7378 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

   Образувано е по жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по изпълнително дело №20207850400068 на ЧСИ Л.М., с рег.№ 785 на КЧСИ,  срещу  отказ, обективиран в разпореждане от 02.07.2020год. на ЧСИ да разгледа и да намали разноските за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК  до минималния размер от 100лв.  Жалбоподателят излага, че независимо, че в срок е подадено възражение от 04.06.2020год. за прекомерност на посочения адвокатски хонорар в поканата за доброволно изпълнение, като е поискано да бъде намалено, като прекомерно ЧСИ го е оставил без разглеждане, като депозирано след предвидения срок, като също така е изложил и мотиви, че такова възражение може да се прави само в исковия, не и в изпълнителния процес. Моли да се отмени  като незаконосъобразно разпореждането на ЧСИ, с което е отказал да разгледа възражението и намали адвокатското възнаграждение по изп.дело  на 100лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.  

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Л.М., рег.№785 на КЧСИ, в които е посочено, че подадената жалба се явява безпредметна и за разлика от изпълнителния процес в исковия процес може да се иска намаляване на разноските от съда.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2,  т.7  ГПК,  след като независимо, че ЧСИ е постановил, че оставя без разглеждане възражението е изложил  мотиви за неговата неоснователност, поради което обжалвания акт има характер на отказ да се уважи възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което е жалбата е  процесуално допустима, а по същество- частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя  П.Б.Д.-К.от 17.03.2020г., подадена чрез адв.Л.въз основа на издаден по гр.дело №1140/2019г. на СРС, 118-ти състав влязло в сила решение на съда за сумата от 50лв.-разноски по делото в полза на взискателката. В молбата за образуване на изп.дело се претендира заплащане на сумата от 230лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за адвокатско възнаграждение по делото.

Към молбата са приложени копие от договор за адвокатско възнаграждение от 10.03.2020год. и пълномощно, от които се установява, че между взискателя   и  адвокат Билева и адв. Л.е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД,  заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 230лв., което възнаграждение не се оспорва, че е заплатено с оглед и на приложено платежно нареждане.

На 10.04.2020год.. на длъжника „Т.С.“ЕАД   е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 230лв., сума по изпълнителния лист от 50лв., както и такси в размер на 34,67лв. по   Тарифата към ЗЧСИ. На  28.05.2020год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена  от длъжника.

На 04.06.2020год.  и в едноседмичен срок от поканата,  длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 100лв. в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към този момент, както и да се ревизират посочените такси  по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. Върху възражението е поставен вх.№768/01.07.2020год. на ЧСИ М., но към възражението на длъжника е приложено освен пълномощно за юрк. Д., подписала възражението и товарителница за куриерска пратка  с дата на подаване 04.06.2020год. и дата на връчване чрез обратна разписка на 06.06.2020год. и дата за вх.№ при ЧСИ 01.07.2020год.

С разпореждане от 01.07.2020год. на ЧСИ М., съобщено на 02.07.2020год. на длъжника е  оставено без разглеждане възражението, тъй като възражението за разноски според ЧСИ се подава в исковия процес, а в изпълнителния не е предвидено, а жалбата срещу разноските се подава в едноседмичен срок от съобщението, а то е връчено на 28.05.2010год. и което по същество е отказ на ЧСИ да уважи възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по изп.дело

 Актът на ЧСИ по разноските от 01.07.2020год., с което е отказано посъщество намаляване на разноските за одвокатско възнаграждение на взискателя, съобщен на длъжника на 02.07.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и  при преценка на  представените доказателства по изп.дело е частично неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това  подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7  ГПК.

С оглед  разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ в редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело, упълномощаването от 10.03.2020год. и  договора за адвокатско възнаграждение от същата дата минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и  съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В случая  единственото което е осъществено от процесуалния представител на взискателя адв.Л.е, че е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден  изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело.  По делото има данни, че сумата по изп. лист е преведена и в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изп.дело, още повече, че  в молбата за образуване не е посочен ясно конкретен изпълнителния способ, а общо е посочено да се наложи запор на движими вещи на длъжника, да се възбранят недвижими имоти, негова собственост и запор върху притежавани дружествени дялове и същата се явява нередовна. Поради което след като от представителят на взискателя не са извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява  основателно  след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът  разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, по които се заплащат задълженията на потребителите, необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело  размер от 230лв. Не следва да се уважи искането на длъжника за намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до 100лв. в предвид редакцията на чл.10, ал.1, т.1 от НМРАВ, ДВ бр.45/14.05.2020год., която предвижда възнаграждение от 100лв., която не е била действаща и съответно не е  приложима към датата на образуване на изпълнителното дело, упълномощаването  и договора за  адвокатско възнаграждение с взискателя и с оглед на които са направени разноските.    

          Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като  частично основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 230лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., в редакцията към  упълномощането, договора за адвокатско възнаграждение и образуване на изп.дело а именно до размер на сумата 200 лв. В останалата част  жалба, с искане да се намалят до 100лв. разноските е неоснователна.

Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ по т.26 с оглед сумата, която се събира и която  такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е  в размер на 30лв. с ДДС с оглед на чл.26, б.б от ТТР към ЗЧСИ.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

Р    Е    Ш    И : 

            ОТМЕНЯ по жалба с вх.№786/09.07.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД, разпореждане изх.№973/01.07.2020год.  на ЧСИ по изп. дело №20207850400068   на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с което е отказано на длъжника  намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение  на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника  и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя по изп. дело №20207850400068   на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от  230лева на 200 лева и  таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника  на 30лв., с включено ДДС, като оставя без уважение жалбата на длъжника „Т.С.“ЕАД в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.