Присъда по дело №13361/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 68
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 16 юни 2025 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20241110213361
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 68
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
и прокурора Г. О.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20241110213361 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Л. Г., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, не работи, с постоянен адрес **********, за ВИНОВЕН в това, че на
25.04.2022 г., около 10:20 ч. в гр. София, по бул. „***“, пред магазин „***“, с посока на
движение от ул. „***“ към бул. „***“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, след употреба на наркотични вещества по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, а именно метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II
„Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/ към ЗКНВП, установено по надлежния ред - с протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол и за химико-
токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози № И-6103/20.07.2022 г. на Военномедицинска академия, съгласно Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ. бр.61/28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г./ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Поради това на основание чл. 343б, ал. 3
вр. чл. 54 НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лв.
1
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия
М. Л. Г., ЕГН ********** наказание лишаване от свобода за срок от една година, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК НАЛАГА на
подсъдимия М. Л. Г., ЕГН ********** наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, от което на основание чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА времето,
през което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от
25.04.2022 г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. Л. Г., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 938, 84
/деветстотин тридесет и осем лв. и осемдесет и четири ст./ лв., от които 738, 84 /седемстотин
тридесет и осем лв. и осемдесет и четири ст./ лв. по сметка на СДВР, и 200 /двеста/ лв. по
сметка на СРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от днес по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 13361/2024 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт
против подсъдимия М. Л. Г., ЕГН ********** по обвинение в извършване на престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесета от
НПК. Подс. Г. депозира обяснения, съгласно които признава факта, че е управлявал МПС
след употреба на метадон, който му бил предписан в рамките на метадонова програма, която
посещава от 2013 г. Декларира, че лекуващият му лекар го бил предупредил, че може да има
проблеми, ако шофира, но същевременно му бил казал, че състоянието му позволява да го
прави. По отношение конкретния случай твърди, че бил в добро здравословно състояние и
адекватен.
В дадения ход по същество прокурор Обидимски поддържа обвинението и пледира
подс. Г. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Обръща внимание, че предвид дългия период от време, в рамките на който бил включен в
метадоновата програма, е бил наясно с действието на веществото и със забраната да шофира
след употребата му. Предлага да му бъдат наложени наказание лишаване от свобода за срок
от девет месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, глоба в размер на 400 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца, от което да бъде приспаднато времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред. Като смекчаващи отговорността на Г.
обстоятелства изтъква чистото съдебно минало и изминалия продължителен период от
време от извършване на деянието.
Адв. Т., упълномощен защитник на подсъдимия, пледира подзащитният му да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, застъпвайки тезата, че от
медицинска гледна точка Г. не е бил повлиян от приема на метадон до степен да не е в
състояние да управлява МПС, което се установявало от приобщените по делото
доказателства. С оглед целта, за която подсъдимият приемал предписания му метадонов
хидрохлорид, адв. Т. поддържа, че поведението му не било обективно противоправно, а
правомерно. Освен това изтъква, че Г. не е имал съзнанието, че ще носи наказателна
отговорност.
Подс. Г. поддържа изложеното от защитника си и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Като обсъди и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. Л. Г., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, работи без регистриран трудов договор, с постоянен адрес *********.
Поради съществуваща зависимост към опиоди през 2013 г. подс. М. Г. постъпил на
лечение в медицински център „****“ - АИСМП, ООД, като бил включен в програма за
лечение с метадон. Към месец април 2022 г. предписаната му дневна доза метадон била 70
мг. Посещавал медицинския център веднъж седмично, където приемал една доза метадон
под медицински контрол, а останалите шест дози /за всеки от оставащите дни от седмицата/
му били предоставяни за прием в домашни условия. Лекуващ лекар на Г. към посочения
момент бил д-р Г. В., който във връзка с работата на подсъдимия като автомонтьор го бил
1
предупреждавал, че управлението на МПС след употребата на метадон не е позволено от
закона.
На 25.04.2022 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. свидетелите Б. М. и А. А. -
полицейски служители при отдел „Пътна полиция“ - СДВР, изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. София. На същата дата - 25.04.2022 г., сутринта, те се
намирали в гр. София, бул. „***“, пред магазин „***“. Около 10:20 ч. на 25.04.2022 г.
забелязали движещо се по пътното платно моторно превозно средство - лек автомобил марка
„***”, модел „***”, с ДК № ***, движещ се от ул. „****“ към бул. „***“. Решили да го спрат
за проверка. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия М. Г..
Полицейските служители забелязали, че Г. е пребледнял, с болнав вид и се държал
нервно, при което свид. М. му разяснил, че следва да му бъде направена проверка за
употреба на наркотични вещества с полеви тест „Дръг тест 5000“, фабричен № ARPK 0016.
Подсъдимият отказал, поради което свид. М. му съставил АУАН серия АД №
027295/25.04.2022 г., а свид. А. А. му издал талон за медицинско изследване №
0009293/25.04.2022 г. за явяване във Военномедицинска академия за вземане на кръвна
проба и урина.
Подс. Г. се явил във ВМА, където предоставил кръвна проба и урина за изследване, за
които действия бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Изготвен бил протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози № И-6103/20.07.2022 г. на Военномедицинска академия, от
чието заключение се установило, че в представените проби кръв и урина на подс. М. Г. се
доказало наличието на наркотично вещество - метадон.
По смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, метадонът е включен в Приложение № 2 - Списък II
„Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/ към ЗКНВП.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства и способите за доказване поотделно и в
съвкупност, както следва: гласни - обясненията на подс. Г. и показанията на свидетелите Б.
М., А. А. и Г. В., в това число съответните части от показанията им, депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитане;
писмени - АУАН № АД № 027295/25.04.2022 г.; талон за изследване № 0009293/25.04.2022 г.;
справка-картон на водач; ЗППАМ № 1064/25.04.2022 г.; справка за собственост на МПС;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози; медицинско удостоверение от д-р Даниела
А.а, управител на медицински център „****“-АИСМП, ООД; листовка, съдържаща
информация за пациента относно медицинския препарат Метадон Софарма 10 mg/ml
перорален разтвор метадонов хидрохлорид; справка за съдимост; справка от ТД на НАП
София изх. № 10-00-3543/19.12.2024 г., и способите за доказване - химическа експертиза
протокол рег. № И-6103/20.07.2022 г. и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза.
Времето, мястото на извършване на деянието и неговото авторство съдебният състав
прие за безспорно установени въз основа приобщената доказателствена съвкупност.
Гласните и писмени доказателствени източници са безпротиворечиви и еднопосочно
2
навеждат на извода, че на посоченото в обвинителния акт време и място Г. е управлявал
МПС след употребата на метадон, включен в Приложение № 2 - Списък II „Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/ към ЗКНВП.
Последното обстоятелство се потвърждава и от подсъдимия, който в депозираните
обяснения признава, че въпреки предупреждението на лекуващия му лекар - свид. В.,
управлявал МПС, независимо от редовния прием на метадон, предписан му с оглед
провежданата в МЦ „****“ терапия. Преценявайки изложеното от Г. в тази част като
обективно и достоверно, доколкото кореспондира с останалите приобщени доказателствени
източници, съдебният състав го кредитира. Същевременно съдът не взе предвид при
формиране на фактическите си и правни изводи обясненията му в останалата част, касаеща
здравословното му състояние и липсата на чувство за повлияност от приема на метадон,
доколкото съответните обстоятелства са неотносими към обективната и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние.
Показанията на полицейските служители, спрели подсъдимия за проверка -
свидетелите М. и А., също са обстоятелствени, детайли и конкретни, и наред с писмените
доказателства - съставените АУАН, ЗППАМ и талон за медицинско изследване,
безпротиворечиво изясняват времето, мястото и обстоятелствата по извършената проверка,
особеностите в поведението на Г. и отказа му да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Липсата на спомен у свидетелите М.
и А. относно подробности по конкретния случай съдебният състав прецени като житейски
логична последица от отдалечеността на процесния момент от провеждането на разпитите
им пред съда, и с оглед многобройността на случаите в ежедневната им практика, поради
което се довери и кредитира показанията им от ДП в прочетените части, преценявайки, че
предвид момента на депозирането им /непосредствено след деянието/, отразяват
възприятията им по достоверен и обективен начин.
Съдебният състав се довери и на показанията на свид. В., лекуващ лекар на подс. Г.,
като посредством тях прие за установени продължителността на провежданото лечение и
предписаната му дневна доза метадон, както и че към процесния момент подсъдимият е бил
наясно със забраната да управлява МПС след употребата му, независимо, че лекарственият
препарат метадинов хидрохлорид му бил предписан с медицинска цел.
Наличието на метадон в кръвта и урината на Г. се установява посредством
заключението на изготвената химическа експертиза протокол рег. № И-6103/20.07.2022 г.,
което съдебният състав прецени като обективно и даващо обосновани отговори на
поставените задачи.
Аналогична е оценката на съда по отношение заключението на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, която изяснява факта на вменяемостта
на подсъдимия, възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, да
ръководи постъпките си и да участва във всички фази от развитието на воденото
наказателно производство.
За изясняване на фактическата обстановка допринасят и останалите приобщени
писмени доказателства. Конкретно, посредством справка-картон, издадена от СДВР, се
изяснява, че подс. Г. е правоспособен водач на МПС. Фактът на провежданото лечение в МЦ
„****“, в това число към процесната дата, освен от гласните доказателствени източници, е
изводимо и от удостоверението, издадено от управителя на медицинската практика.
Собствеността върху управляваното МПС се установява от справката от ОПП-СДВР. От
справката за съдимост на подс. Г. са видни предходните му осъждания, като същевременно,
посредством справка от ТД на НАП София изх. № 10-00-3543/19.12.2024 г. се изяснява, че по
отношение на осъждането по НОХД № 2734/2011 г. по описа на СГС е настъпила
3
реабилитация по право преди момента на извършване на деянието по настоящето дело.
Реабилитацията по НОХД № 488/2004 г. по описа на СГС е настъпила с изтичането на
определения четиригодишен изпитателен срок, от момента на влизане на присъдата в сила, а
реабилитация по НОХД № 2734/2011 г. по описа на СРС е настъпила към 20.12.2019 г., с
изтичането на три години от последните предприети във връзка с образуваното
изпълнително дело действия /на основание чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 НК, по аргумент от т. 4
на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК/.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, въз основа приобщената по делото
доказателствена съвкупност, съдът призна подс. М. Л. Г. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна се доказа, че на инкриминираните време и място - на 25.04.2022
г., около 10:20 ч., в гр. София, по бул. „***“, пред магазин „***“, с посока на движение от ул.
„****“ към бул. „***“, Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***“,
модел „320 И“ с ДК № СВ3552АК, след употреба на наркотично вещество - метадон.
Метадонът е наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включен в Приложение № 2
- Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 2 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/ към ЗКНВП. Употребата му е
установена по надлежния ред съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, обн. ДВ, бр. 63/17.07.2001 г. - с протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол и за химико-токсикологично изследване за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози № И-6103/20.07.2022 г. на
Военномедицинска академия.
За съставомерността на деянието по ал. 3 на чл. 343б НК е достатъчно деецът да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква
доказване на неспособност за управление на МПС. Съставът не включва такъв обективен
признак и установяването му не е част от предмета на доказване. Законодателят освен това
не е ограничил времево употребата на веществото и не е предвидил като съставомерен
елемент повлияването на извършителя. Не е фиксирана и гранична стойност на
концентрацията на наркотично вещество в кръвта, над която да се приема, че се влошава
психофизическото състояние на лицето, съответно способността за безопасно управление на
МПС. Предвид това законодателят очевидно е приел, че всяка наркотична злоупотреба е
свързана с нарушаване годността на сетивата и психиката на човека и изключва
способността за извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност,
каквато е управлението на МПС. Следователно е достатъчно доказването на употреба на
наркотично вещество или на аналог на такова, без да е нужно да се доказва повлияност на
дееца и неспособност за управление на МПС, доколкото с факта на самата употреба се
презумира и неблагоприятното повлияване върху способността на водача да управлява
МПС. Доводите на защитата в обратен смисъл са неоснователни, почиват на неправилна
интерпретация на закона и не следва да бъдат споделени.
В аналогична насока е и приетото от касационната инстанция в Решение № 79 от
08.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, съгласно което: „за
съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на
наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на
МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофира. Без правно
значение и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС или в по-
4
ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо
момента на управлението на МПС не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за
общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след употребата на
наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена
опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези
случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на
останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото
престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на
наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие“.
По отношение субективната съставомерност на деянието следва да се отбележи, че е
достатъчно подсъдимият да е съзнавал, че е употребил наркотичното вещество преди да
предприеме действия по управление на МПС. Извършителят на престъплението го
осъществява от субективна страна, когато между употребата на наркотично вещество и
управлението на МПС е изминал период, който е по-малък от този, необходим за
разграждането и изхвърлянето на веществото от тялото му.
В случая от субективна страна се доказа, че подс. Г. е действал виновно, при форма
на вината пряк умисъл, обективиран в действията му. Той е съзнавал всички обстоятелства
от обективната страна на деянието и общественоопасния му характер, а именно, че
управлява МПС след употребата на наркотично вещество - метадон, съдържащо се в
лекарствения продукт метадонов хидрохлорид, който съзнателно е употребил. Предвид
правната характеристика на инкриминираното деяние - такова на просто извършване, не е
необходимо умисълът да обхваща предвиждането, респективно искането или допускането на
общественоопасни последици. Достатъчно е било деецът да съзнава, че с действията си
изменя неблагоприятно обективната действителност - застрашава с увреждане обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспортната дейност.
Възражението, че Г. не е имал съзнанието, че ще носи наказателна отговорност, не е
от естество да дерогира субективната съставомерност на извършеното, доколкото общ
принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява. Приемът на веществото по
лекарско предписание също не е факт, изключващ отговорността на подсъдимия, доколкото
в хода на проведеното съдебно следствие се доказа еднозначно, че е бил предупреден и е бил
наясно, че управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни
аналози, метадон включително, е забранено.
Предвид горните доводи в съвкупност съдът прецени, че обективната и субективна
съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК са изпълнени, при което подс. Г.
беше признат за виновен в извършването му.
По вида и размера на наказанието:
Предвидената към процесния момент наказуемост за осъщественото от подс. Г.
деяние с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК е наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от 500 до 1 500 лв.
При определяне на наказанието, което наложи на подсъдимия, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало /с оглед настъпилата по
отношение на предходните му осъждания реабилитация/ и оказаното на разследващите
органи съдействие. Отегчаващи отговорността обстоятелства от друга страна не се
констатираха. При това, като прецени, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са
изключителни или многобройни, за да обосноват извод за приложението на чл. 55 НК,
съдебният състав индивидуализира наказанието на подс. Г. при условията на чл. 54 НК, като
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 800
/осемстотин/ лв. Наред с това, на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
НК, му наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, от
което на основание чл. 59, ал. 4 НК приспадна времето, през което е бил лишен от правото
5
да управлява МПС по административен ред, считано от 25.04.2022 г.
Така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, в
съответствие с целите на индивидуалната и генералната превенция, в състояние да
произведе търсеното поправително и превъзпитателно въздействие, и да изпълни
предупредителната си функция спрямо останалите членове на обществото.
При извършване на преценката дали Г. да изтърпи ефективно наложеното наказание
лишаване от свобода, настоящият съдебен състав прие, че целите на чл. 36 НК могат да
бъдат постигнати и с прилагане института на условното осъждане. Условията на чл. 66, ал. 1
НК за отлагане на изпълнението му са налице, предвид факта, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер /предвид настъпилата реабилитация по право/ и наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок от една година. По отношение третата кумулативно
изискуема предпоставка - решаващият съд да прецени, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното наказание, настоящият съдебен състав прие, че също е изпълнена, с оглед
трудовата му ангажираност и ниската степен на обществена опасност на личността му. При
това отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66,
ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, от момента на влизане на присъдата в сила.
По разноските:
Предвид изхода на делото и постановената спрямо подсъдимия Г. осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в негова тежест да заплати в полза
на държавата направените по делото разноски в размер на 938, 84 /деветстотин тридесет и
осем лв. и осемдесет и четири ст./ лв., от които 738, 84 /седемстотин тридесет и осем лв. и
осемдесет и четири ст./ лв. по сметка на СДВР, и 200 /двеста/ лв. - по сметка на Софийски
районен съд.
По изложените съображения от фактическо и право естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни