№ 14811
гр. София, 17.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110105107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ХР. М. Н., ЕГН **********, за парични суми по договор за паричен заем
№ **** г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът
намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 177.38 лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка (договор за предоставяне на поръчителство) от
23.06.2020 г., както и за сумата от 18 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
23.06.2020 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от
това следва да се посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът
за поръчителство съществува само при действително задължение. Поръчителството е
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично
договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая,
след служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на капитала
на поръчителя *** е *** – кредитор по договора за паричен заем № 3856354, въз основа на
1
което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора.
Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора ***
също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за поръчителство се
преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи за длъжника и
оскъпяване на кредита за него.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен 22.06.2020 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на такси и комисиони за
допълнителни услуги /разходи и такси за извънсъдебно събиране/ е нищожна, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е
така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта
на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на
разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е
в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на
просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване
на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът
приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ХР. М. Н., ЕГН **********, в частта за сумата от 177.38 лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка (договор за предоставяне на поръчителство) от
23.06.2020 г., както и за сумата от 18 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3