№ 2146
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А..Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110216499 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), на „ГАЗ ХАУС“ ЕООД, ЕИК ХХХ, за това, че:
На 26.04.2021 г., в 14:29 часа, било установено нарушение №
C1A8F370E31D0F53E053011F160A791C, с ППС товарен автомобил „МАН 26 364 ФНЛЛЦ“
с рег. № СА ХХХХ НА, с техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6 км
50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Собственик на горепосоченото ППС бил „ГАЗ ХАУС“ ЕООД.
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „ГАЗ ХАУС“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като
нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, намиращо се на
път А-6 км 50+427.
„ГАЗ ХАУС“ ЕООД, чрез процесуален представител, е обжалвал писмо с изх. № 53-
00-6810/28.08.2023 г. на АПИ, с което се отказва разглеждането на декларация по чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП за анулиране на ЕФ № **********, издаден на „ГАЗ ХАУС“ ЕООД. Жалбата е
адресирана до АССГ, който я препраща по компетентност на СРС, доколкото не приема, че
1
жалбата представлява административен акт, и счита, че по нея следва да се проведе
производство по ЗАНН. В последващи писмени бележки, депозирани за с. з., се изтъкват
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на правно предвидена
възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на ЕФ.
Такава възможност съществувала единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Подчертава се, че с последния проект на Закона за изменение и допълнение на ЗП се
предвиждало изрично добавяне на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП към хипотезите на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, в които можело да бъде издаван ЕФ. Последното било показателно, че
законодателят бил наясно със законодателната липса. Налице били основания за приложение
на по-благоприятния закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно чл. 10б, ал. 7 от ЗП,
в сила от 01.01.2024 г. Отделно ЕФ бил издаден след шестмесечния срок по ЗАНН, който в
случая бил приложим. Изразяват се също претенции за липса на ясно описание на
изпълнителното деяние. По същество се изтъква, че процесното ППС било оборудвано с
бордово устройство и генерираните от него данни следвало да се отчитат пред АПИ от
доставчика на услугата, в който смисъл била и Директива 2019/520. Алтернативно се
изтъкват аргументи за непропорционалност на наложената имуществена санкция, както и
за„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски в
размер на 600 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли
атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Същият съдържал
всички реквизити в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като се подчертава,че от текста на чл. 189е, ал. 8
и ал. 9 от ЗДвП следвало, че всички събрани от електронната система за събиране на пътни
такси доказателства се считали за верни до доказване на противното. Отхвърлят се
аргументите за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-
дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Видно от материалите по преписката и
приложените заверени копия от обратни известия за доставяне и куриерски пратки,
атакуваният ЕФ № ********** е бил връчен на представляващ „ГАЗ ХАУС“ ЕООД на
23.05.2023 г., като дружеството е подало декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП за анулиране
на посочения ЕФ. С писмо изх. № 53-00-6810/28.08.2023 г. на АПИ се отказва разглеждането
на декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП за анулиране на ЕФ № **********, тъй като същата
била подадена на 02.06.2023 г. след изтичане на седемдневния срок по чл. 187а, ал. 4 от
ЗДвП. Посоченото писмо изх. № 53-00-6810/28.08.2023 г. на АПИ е връчено на
представляващ „ГАЗ ХАУС“ ЕООД на 20.09.2023 г. В този смисъл за дружеството е
възникнало алтернативното задължение по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП да обжалва процесния ЕФ
в 14-дневния срок от отказа за анулирането му. Правото да се обжалва ЕФ е самостоятелно и
не зависи от спазване на срока по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП. В тази връзка дружеството е
подало по пощата жалба (с нечетимо пощенско клеймо) до АССГ срещу отказа на АПИ,
приемайки че същият е индивидуален административен акт, като жалбата е входирана в
АССГ на 05.10.2023 г. С определение от 27.11.2023 г. АССГ, 82 състав, я препраща по
2
компетентност на СРС, доколкото не приема, че жалбата представлява административен акт,
и счита, че по нея следва да се проведе производство по ЗАНН. С оглед горните факти,
както и доколкото отказът на АПИ да анулира ЕФ № ********** не подлежи на
самостоятелно обжалване, а на такова подлежи впоследствие самия ЕФ в 14-дневния
алтернативен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, считано от момента на съобщаването за отказа,
то подадената в АССГ и входирана на 05.10.2023 г. жалба срещу писмо с изх. № 53-00-
6810/28.08.2023 г. на АПИ, с което се отказва разглеждането на декларация по чл. 187а, ал. 4
от ЗДвП за анулиране на ЕФ № **********, не може да се разглежда по друг начин, освен
като жалба срещу самия ЕФ, доколкото писмото на АПИ е факт, потвърждаващ вече
издадения ЕФ. Предвид тези аргументи, жалбата срещу писмо с изх. № 53-00-
6810/28.08.2023 г. на АПИ следва да се счита за жалба срещу самия ЕФ № *********,
поради което е допустима. Доколкото не се установява противното (невъзможност да се
разчете пощенското клеймо на жалбата), Съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания ЕФ № **********, издаден от АПИ, Съдът намира, че
са налице съществени нарушения на процедурата и основанията по издаването му.
Аргументите на Съда са следните:
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. За да наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева,
АНО се е позовал на санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща
отговорност за юридическото лице, собственик на пътното превозно средство при
допускане движението му, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, и, по-точно, за нарушение на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП („Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв.“).
Същественият и основен въпрос в случая е дали АНО е имал право да издава ЕФ за
твърдяното нарушение или е следвало да предприеме общия ред по издаване на АУАН и НП
по съответните правила на ЗАНН. Следва да се има предвид, че издаването на ЕФ, като вид
специално улесняващо производство, е допустимо единствено в изрично предвидените
случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. Отговор на този
въпрос, който е релевантен въобще за възможността да се издава ЕФ дава чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП (в редакцията му към датата на твърдяното нарушение), съгласно който при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Видно е, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща
възможност за издаване на ЕФ, поради ненадлежно изпълнение на задължението за
заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се отнася единствено до нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което има коренно различни
субект (водача при нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не юридическото лице,
собственик) и изпълнително деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което е
издаден атакувания ЕФ. Този извод не се променя от текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
3
визиращ ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, доколкото същата единствено
препраща към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, но от това не могат да се правят изводи за
възможност от разширяване на приложното поле на ЕФ, при положение, че липсва изрична
законодателна воля в текста на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. Изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В тази връзка следва да се
добавят два допълнителни аргумента: На първо място, в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл.
167а, ал. 4 от ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за издаване на ЕФ за
нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ, както и на АУАН
и НП за нарушения на чл. 179 ал. 3 – 3б от ЗДвП. Освен това, видно от систематичното им
място, тези две разпоредби нямат административно-наказателен характер, а съдържат
задължения на АПИ по изграждане на информационна система. На второ място, едва с
измененията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е
посочено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган. Очевидно е, че законодателят е отчел евентуалната неяснота относно това за кои
нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН и НП. При всички случаи обаче разпоредбата на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към датата на твърдяното нарушение (26.04.2021 г.)
не е предвиждала възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а
всеки опит за разширително корективно тълкуване е недопустимо в санкционните
производства по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
С оглед горните аргументи и липсата на възможност за издаване на ЕФ за твърдяното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на осъществяването му (26.04.2021 г.),
обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява напълно
безпредметно.
Като допълнение следва да се посочи новата разпоредба на чл. 10б, ал. 7 от ЗП (ДВ,
бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. ), съгласно която в случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14
дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока
по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. Посочената
разпоредба действително се явява по-благоприятна по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото предвижда изпълнително деяние, съвсем различно от процесното, при наличие на
различни съставомерни обстоятелства, предвид и неоспореното обстоятелство, че
наказаното дружество има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване.
Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и списък с разноски и съдействие, с адв. А. наказаното дружество
е договорило хонорар в размер на 600 лева, който се явява справедлив на фона на правната
сложност на делото, факта, че е проведено повече от едно съдебно заседание и изготвените
солидни аргументи по същество. Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е в
4
унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, на „ГАЗ ХАУС“ ЕООД, ЕИК ХХХ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура”
да заплати на „ГАЗ ХАУС“ ЕООД сумата от 600 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5