№ 831
гр. Русе, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520100704 по описа за 2022 година
Д. П. Ц. твърди, че на 11.05.2017г. сключила договор за потребителски кредит №
********** с „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата 2000 лева при годишен лихвен
процент- 41,17%, годишен процент на разходите- 49,89%, срок на погасяване- 36 месеца и
размер на вноската 97,59 лева. Договорено било също така, че ищцата закупува
допълнителни услуги с цена 1558,80 лева и вноска по това задължение в размер на 43,30
лева. Така общият дълг на ищцата към ответника „Профи Кредит България“ ЕООД станал
5072,04 лева, а общия размер на месечната вноска- 140,89 лева.
Ищцата заплатила по договора сума в размер на 3101,35 лева, като освен нея
ответникът претендирал заплащане на още 2414,70 лева във връзка с което било образувано
гр. дело № 672/2021г. на Русенски районен съд. Искът на „Профи Кредит България“ ЕООД е
отхвърлен, като в мотивите си съдът е приел, че договора за кредит е недействителен.
Решението е влязло в сила.
Ищцата счита, че в договора не е разписана методиката по която се определя
годишния процент на разходите, което е в нарушение на закона. Уговорените
„допълнителни услуги“ не са допълнителни, а са свързани с договора за кредит и целят
заобикаляна на законовото ограничение на годишния процент на разходите. За някои от
услугите се сочи, че не представляват услуги, доколкото кредитора не поема никакво
конкретно задължение и не дават на клиента реално право, което да е противопоставимо на
кредитора. Възнаграждението за допълнителните услуги следва да бъде включено в
годишния процент на разходите, но това не е направено. Ищцата иска да бъде признат за
недействителен договора за кредит и ответника да бъде осъден да й възстанови
надплатените 1101,35 лева.
1
„Профи Кредит България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба с който
оспорва предявените искове. Навежда правни доводи, в подкрепа на тезата, че договора за
потребителски кредит и всички негови клаузи са валидни и не са неравноправни. Прави
възражение, че не е доказано, че сумата по кредита е платена от ищеца.
Предявеният иск е за нищожност на договора и негови клаузи е с правно основание
чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.10а и чл.11 от ЗПК. Иска за
възстановяване на сумата 1101,35 лева е с правно основание чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД-
за връщане на получено без основание.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 11.05.2017г. Д. П. Ц. сключила договор за потребителски кредит № ********** с
„Профи Кредит България“ ЕООД за сумата 2000 лева при годишен лихвен процент- 41,17%,
годишен процент на разходите- 49,89%, срок на погасяване- 36 месеца, размер на вноската
97,59 лева (л.34-43). Договорено било също така, че ищцата закупува допълнителни услуги с
цена 1558,80 лева и вноска по това задължение в размер на 43,30 лева. Така общият дълг на
ищцата към ответника „Профи Кредит България“ ЕООД станал 5072,04 лева и общия размер
на месечната вноска- 140,89 лева.
В отговора на исковата молба се признава, че по договора за кредит е погасена сума в
размер на 3101,35 лева, като това обстоятелство е установено и по гр. дело № 672/2021г. на
РРС. Ответникът обаче не признава, че сумата е погасена именно от ищцата.
Със сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
(л.36) страните са договорили, че при поискване от клиента кредиторът предоставя следните
допълнителни услуги:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Споразумението за предоставяне на „допълнителни услуги“ всъщност е част от
договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколят определени
забрани от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК:
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ е
свързана именно с усвояването на кредита и за нея законът съдържа изрична забрана да се
събират такси за това. Тази услуга е описана в т.15.1 от ОУ към договора, като е посочено,
че клиентът ще получи „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди ДПК без закупен пакет от
2
допълнителни услуги“. Така описаната „услуга“ няма икономическа стойност, кредиторът
не е поел конкретен ангажимент за измерим във време срок, в който ще предостави кредита,
нито е посочил алтернативно измерим срок в който се предоставя кредит без закупен пакет
от допълнителни услуги. В каква последователност ще разглежда кредиторът исканията за
кредит е нещо, което зависи изцяло от него и клиента по никакъв начин не може да
установи дали е получил реално „услугата“ и дали кредиторът е спазил реда за разглеждане
на исканията, както се е задължил. Така тази „допълнителна услуга“ е лишена от основание
по смисъла на ЗЗД, тъй като срещу заплатената такса клиентът не получава никакво
установимо и реално право. На следващо място тази посочената клауза води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите. Това неравновесие произтича от факта, че
потребителят безусловно плаща за нещо, което въобще не е сигурно, че ще получи и няма
никакъв начин да се убеди, дали е получил, и съответно да предяви претенция ако не е
получил услугата за която е заплатил. По изложените съображения клаузата за платената
допълнителна услуга „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ се
явява нищожна на три различни основания: Нарушава чл. 10а ал.2 от ЗПК, липсва основание
(чл. 26 ал.2 от ЗЗД) и създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).
Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена
процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става „по
съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи
негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази
„услуга“ клиентът не получава, никакви права, които да са противопоставими на кредитора.
За това тази клауза е нищожна както поради липса на основание, така и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като неравноправна по
смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията
на страните- клиентът плаща цена срещу която не получава нищо.
Допълнителните услуги свързани с отлагане/намаляване на вноски и смяна на падеж
също са лишени от основание, тъй като не дават на клиента никакво реално право, което да
е противопоставимо безусловно на кредитора. Съгласно т. 15.2.3 от ОУ „Отлагането на
вноски влиза в сила от момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора“. Т.е.
за да се отложи вноска е необходимо съгласие на кредитора и ако такова съгласие не бъде
получено клиентът няма противопоставими насрещни права независимо, че е платил такса за
тази „услуга“. В случая липсва основание и има значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което са две различни основания за нищожност
на посочената клауза.
Не на последно място възнагражденията допълнителните услуги са възнаграждения
свързани с договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР.
3
Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона.
Ако посочените разходи бяха включени при пресмятането на ГПР то същият би надхвърлил
значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите, които
предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на основание чл. 19
ал.5 от ЗПК. По изложените до тук съображения договорът за допълнителни услуги се явява
недействителен и всички вземания по него не съществуват.
При изплащането на кредит от 2000 лева на 36 месечни вноски по 140,89 лева всяка
(каквито са параметрите на кредита, като се включи и възнаграждението за допълнителни
услуги) реалният годишен процент на разходите е над 73 процента годишно (изчисленията
са на съда), което е значително повече от обявения в договора ГПР от 49,89% и надхвърля
максималния размер на ГПР определен в чл. 19 ал.4 от ЗПК. Това от своя страна води до
нищожност на целия договор на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК- тъй
като в договора не е посочен реалния ГПР. По изложените съображения предявеният иск за
недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11 от ЗПК е основателен и следва
да се уважи изцяло, като договор за потребителски кредит № ********** бъде обявен за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищцата е получила чиста стойност на кредита от 2000 лева и дължи връщането на
сума в този размер. Тя е заплатила 3101,35 лева, следователно 1101,35 лева са платени без
основание и следва да й бъдат върнати от „Профи Кредит България“ ЕООД. Неоснователен
е доводът на ответника, че част от вноските са платени след падежните дати и ищцата
дължи лихва за забава, поради което не следва да възстановява претендираната сума. В
настоящото производство не се установяват конкретните дати на плащане, размерът на
забавата и съответно размерът на лихвата за забава. На следващо място съдът счита, че
ищцата не е изпадала в забава и не дължи лихви за забава. След като договорът за кредит се
приема за нищожен, то той не поражда правно действие в неговата цялост, включително
нямат правно действие и погасителния план и съответните падежни дати. При липса на
валиден договор полученото от ищцата в размер на 2000 лева подлежи на връщане, но не по
силата на договора, а по силата на изрични законови разпоредби- чл. 55 ал.1 предл. първо от
ЗЗД и чл.23 от ЗПК. Срок за връщане няма определен, поради което ищцата би изпаднала в
забава след покана (чл.84 ал.2 от ЗЗД). Такава покана не се установи да е отправяна, поради
което ищцата не е в забава и не дължи лихва за забава.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е доказано, че именно ищцата е
заплатила сумите по кредита в общ размер 3101,35 лева. В съдебно заседание са
представени разписките, с които ищцата е заплащала задълженията си по кредита, като това
обстоятелство се установява и от разпита на св. Пламена Ц..
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат, а на ищцата да се
присъди сумата 682 лева разноски по делото. Мотивиран така съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. П. Ц. с ЕГН ********** с
адрес гр. ********** от една страна и от друга страна „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В, че договор за
потребителски кредит № **********/11.05.2017г. е недействителен на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит поради нарушаване на чл.10а, ал.2 и чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
“България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати на Д. П. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
********** сумата 1101,35 лева получена от „Профи Кредит България“ ЕООД във връзка с
договор за кредит № **********/11.05.2017г. без основание.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
“България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати на Д. П. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
********** сумата 682 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5