№ 109
гр. Разград, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500118 по описа за 2022 година
С Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по гражданско дело №
20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради противоречие със
закона до размера на ½ идеална част от прехвърлените идеални части или
до размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за покупко-
продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди седемстотин
и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и
едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год.,
партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н.
дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан
в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том
16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
1
предложение второ от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради накърняване на
добрите нрави до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените идеални
части или до размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за
покупко-продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста
петдесет и едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело №
547 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том
15, дело № 2854/2019 год., партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20,
том 5, рег. № 13944, н. дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с
peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от
17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 2,
предложение второ от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради липса на съгласие
до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените идеални части или до
размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за покупко-
продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди седемстотин
и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и
едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год.,
партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н.
дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан
в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том
16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД недействителността
на договор за покупко-продажба на недвижим имот до размера на 1/2
идеална част от прехвърлените идеални части или до размера на 1/3 идеална
част от целия недвижим имот, с който е прехвърлено правото на
собственост на 4/6 идеални части от следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.502.5251.1.12
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две,
точка, пет хиляди двеста петдесет и едно, точка, едно, точка, дванадесет)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград,
одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, изменена и допълнена със Заповед № КД-14-17-297/02.11.2010 г. на
2
началника на СГКК-Разград, попадащ в сграда с идентификатор
61710.502.5251.1 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и едно, точка, едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.5251 )шестдесет
и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, пет
хиляди двеста петдесет и едно), с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива: 1 (едно), площ по документ: 88.22 кв. м.
(осемдесет и осем квадратни метра и двадесет и два квадратни
сантиметра), състоящ се от: дневна с кухненска ниша, две спални и сервизно
помещение, с административен адрес: гр. Разград, п. к. 7200, бул. „Априлско
въстание“ № 21 (двадесет и едно), вход Б, етаж 1 (едно), ап. 2 (две), община
Разград, област Разград, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
61710.502.5251.1.11, под обекта: няма, над обекта: 61710.502.5251.1.14,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 7 (седем) с полезна площ
10.84 (десет цяло и осемдесет и четири стотни) квадратни метра, при
съседи: ляво - стена, дясно - избено помещение на жилище № 6 и горе -
жилище № 2, заедно с 4.87 % (четири цяло, осемдесет и седем стотни от
процента) идеални части от общите части на сградата и съответни
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело №
547 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том
15, дело № 2854/2019 год., партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20,
том 5, рег. № 13944, н. дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с
peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от
17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело № 3027/2019 год., партида 103632, като
сключен при липса на представителна власт.
Осъжда В. А.Л.. с ЕГН-********** от гр. Разград, ул. “Р.” № 4, вх. Б,
ет. 2, ап. 4 да заплати на ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** от гр. Разград, ж.к.
“О.”, бл. 26, вх. Ж, ет. 4, ап. 15, сумата от 1462,86 лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и два лева и 86 стотинки), представляваща
направени деловодни разноски.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, с която исковете са
ОТХВЪРЛЕНИ, останал ищецът ЯВ. А.Л.., които го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат Ж.Ч. от АК - Разград. Намира решението в
обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано. Моли същото да
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите
претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, с която е УВАЖЕН иска по
3
чл. 42, ал.2 ЗЗД, останал ответникът В. А.Л.., която го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат К.К. от АК - Р.. Намира решението в обжалваната
част за незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено и
вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат
отхвърлени. Сочи, че съгласно заключението на СМЕ и приобщените
медицински документи е налице само вероятност за психичното и общо
състояние на упълномощителката. Пълномощното е заверено с нотариална
заверка на подписа, поради и което следва да се приеме, че към датата на
заверката упълномощителката е била в състояние адекватно състояние.
Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът -
жалбоподател не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Ж.Ч. от АК -
Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
ответникът - жалбоподател не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът, изцяло възприема установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите
на обжалваното решение относно отхвърлените искове и частично относно
уважения иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД и препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК. Относно уважения иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД съдът намира решението за
частично неправилно, по съображения които ще изложи по-долу.
4
В отговор на въззивните жалби и за пълнота на изложението, следва да
се вземе предвид следното:
По иска за нищожност поради противоречие със закона, по чл. 26, ал.
1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата на ищеца липсват конретни доводи за незаконосъобразност
на решението в тази му част. Настоящия съдебен състав изцяло споделя
извода на първоинстанционния съд, че в случаите при които пълномощникът
не е имал пълномощно по см. на чл. 38 ЗЗД, то сключения от пълномощника
договор не е нищожен като противоречащ на закона - чл. 38 ЗЗД.
Ето защо, в частта, с която иска по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлен,
решението следва да се потвърди.
По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави, по чл.
26, ал. 1, пр.3 ЗЗД.
Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първата
инстанция, че този иск също е неоснователен и недоказан. Предвид близките
отношения между страните по договора за покупко продажба /родител-дете/,
наличие на нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се
стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Не може да се приеме, че представлява нарушение на добрите и
обстоятелството, че сделката е сключена при тежко здравословно състояния
на продавача и наличието у същия на достатъчни финансови средства.
Ето защо, в частта, с която иска по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен,
решението следва да се потвърди.
По иска за нищожност поради липса на съгласие, по чл. 26, ал. 2,
изр.1, пр.2 ЗЗД.
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни
договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/. Както
е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК: „Липсва съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са
направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
„съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато договорът е
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като
е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/.
Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен
критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ -
съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава
„зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и
състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по
естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За разлика от
5
това, в мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №
5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.
подобни/.“
В случа липсват доказателства, за такава "съзнавана липса на
съгласие".
Ето защо, в частта, с която иска по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е отхвърлен,
решението следва да се потвърди.
По иска за недействителност на договора за покупко- продажба
поради липса на представителна власт - чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Както е изяснено с решение № 338 от 11.10.2012 г по гр. д. №
1383/2011 г, ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 223 от 19.06.2013 г по гр. д. №
1006/2012 г, ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 107 от 02.04.2015 г по гр. д. №
6551/2014 г, ГК, ІV ГО на ВКС и решение № 110 от 11.04.2014 г по гр. д. №
1237/13 г на ВКС, IV ГО при евентуално унищожаване на
упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД, съответният договор ще
е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника
/без последният да има опорочена воля/. Договорът е висящо недействителен
и няма да породи целените с него правни последици. Същите ще настъпят
само ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД – т. 2 Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г по
тълк. дело № 5/2014 г, ОСГТК НА ВКС.
За да уважи иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД, първоинстанционния съд е приел,
че авторът на пълномощното не е бил способен да разбира действията си, сам
да следи за интересите си и да се грижи за работите си, съгл. чл. 31, ал. 2 ЗЗД.
Настоящия състав не споделя този извод.
Видно от заключението на СМЕ, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно, е че към процесния период е ВЪЗМОЖНО
упълномощителя да е бил с нарушени годности да разбира пълноценно
ситуацията и да оценява смисъла на своите действия, съответно да се грижи
за своите работи, да разбира своите на близките си интереси и да ги защитава.
Що се касае дали годностите са били само количествено /и в каква степен/
или и качествено нарушени, вещите лица сочат че не могат да бъдат
категорични /л. 315-335 РС/. Следва да се изтъкне, че самата ищцова страна,
при изслушването на СМЕ пред първоинстационния съд, изрично е заявила,
че оспорва че упълномощителката е била с диагноза Деменция. Липсата на
посочено основание за плащането в приетите две разписки също не
установява, че към датата на заверяването на процесното пълномощно
упълномощителя К. не е могла да разбира или да ръководи действията си по
см. на чл. 31 ЗЗД.
6
Относно преценката дали К. е могла да разбира или да ръководи
действията си следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че процесното
пълномощно е с нотариална заверка на подписа. Вж. и Решение № 117 от
12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015 г., IV г. о., ГК.
Следва да се изтъкне, че начина на изпълнение на подписа при
едностранната сделка-чрез полагане на пръстов отпечатък не представлява
част от съдържанието на сделката, подлежаща на преценка от съда при
проверка на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при предявен
иск/възражение на това правно основание положен от лицето, вместо подпис,
пръстов отпечатък не може да се счита за доказателство за недееспособността
на лицето, произтичащо от сделката по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Така и Решение № 305 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 660/2019 г., IV г. о.,
ГК.
Поради гореизложеното, настоящия състав не споделя изводите на
първата инстанция, че упълномощителят не е могъл да разбира или да
ръководи действията си по см. на чл. 31, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо, настоящия състав следва да се произнесе по възражението на
ищеца - жалбоподател, че ответната страна е действала без да има
представителна власт относно продажбата на идеалните части имота, които на
К. е получила след прекратената СИО, тъй като пълномощното е съдържало
право за разпореждане само с „наследствените идеални части“ от имота.
По делото не се спори, че имота е закупен през 2018г. от К. /л. 9-10 РС/
по време на брака й с А.Л.К., поради което е придобит от двамата в режим на
СИО. След като А.К. починал на 09.09.2019г., К. придобила ½ ид.ч. от
процесния имот от прекратена СИО, както и е придобила 1/6 ид.ч. от имота
въз основа на наследство от починалия си съпруг, на осн. чл. 9, ал.1 ЗН, а
двете им деца – страните по делото придобили по 1/6 ид. ч. по наследство от
баща им, на осн. чл. 5, ал.1 ЗН /л.14 РС/.
Така към момента на упълномощаването и на процесната продажба, К.
е притежавала ½ ид.ч. от процесния имот въз основа на прекратена СИО и
още 1/6 ид.ч. от процесния имот въз основа на наследство от починалия й
съпруг, т.е. общо 4/6 ид.ч. от имота.
В процесното пълномощно обаче, е посочено че К. е упълномощила
ответницата да продаде само „наследствените ми идеални части“ /л. 58-59
РС/. Ето защо, съдът приема, че ответницата, която е продала на себе си
всичките притежавани от К. 4/6 ид.ч. от имота, е имала представителна власт
да продаде само 1/6 ид.ч от процесния имот, докато за другите идеални части
/1/2 ид.ч. от имота притежавани от К. от прекратената СИО/, ответницата
е действувала като представител на К., без да има представителна власт по
см. на чл. 42 ЗЗД.
Договорът, сключен от лице без представителна власт, е в състояние
на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
7
потвърди съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД. Тъй като смъртта на упълномощителя
води до невъзможност за саниране на порока, на недействителността може да
се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници, какъвто е настоящият случай.
Ето защо, досежно ½ ид.ч. от процесния имот собственост на К. от
прекратената СИО, крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни
като краен резултат, макар и по различни съображения. Тъй като относно така
прехвърлената 1/2 ид.ч. от имота /останала след прекратяването на СИО/
иска е предявен за ½, с оглед наследствените права на ищеца, то решението
по иска с право основание чл. 42, ал.2 ЗЗД следва се потвърди до размера
на 1/4 ид.ч. от имота / ½ от ½/, а за разликата над 1/4 ид.ч. от имота до
размера на 1/3 ид.ч. от имота, решението следва да се отмени и иска следва да
се отхвърли като неоснователен.
Частичното отхвърляне на иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД, води до
необходимост настоящия състав да се произнесе по евентуалния иск с
правно основание чл. 40 ЗЗД, по който първата инстанция не се е
произнесла, предвид уважаването от първата инстанция изцяло на иска по
чл. 42, ал.2 ЗЗД. Предмет на евентуалния иска по чл. 40 ЗЗД се явява 1/12
ид.ч. от имота /исковите претенции са за 1/3 ид.ч. от имота, а след
уважаването на иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД за ¼ ид.ч. остават 1/12 ид.ч./. Вж. и
Решение № 175 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2019 г., IV г. о., ГК.
Иск основан на чл. 40 ЗЗД, следва да бъде разгледан, само ако бъде
установена надлежна представителна власт. Предпоставките на чл. 40 ЗЗД
изискват тя да съществува (така и ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г. ОСГТК на ВКС). Вж и Решение № 95 от 28.08.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3543/2018 г., III г. о., ГК.
Увреждането на интереса на представлявания може да има различни
проявни форми, в т.ч., като в съдебната практика, вкл. в мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, са обобщени най-често срещаните се случаи: договор, сключен при
неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или
когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено с
уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или
условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори;
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя
се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Не е необходимо
вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното
настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във
всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на
8
увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи -
към момента на сключването на договора. Вж. Решение № 117 от 12.07.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 60208 от
4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 126/2021 г., III г. о., ГК.
Както вече се посочи, предвид близките родствени връзки между
продавача и купувача /родител-дете/, съдът намира, че ниската уговорена
цена не следва да се приема за вреда на представлявания по см. на чл. 40 ЗЗД.
Тежкото здравословно състояние на продавача – представляван също не може
да доведе до основателност на иска по чл. 40 ЗЗД. Съдът намира, че по делото
не е установено наличието на елемента на недействителността по чл. 40 от
ЗЗД по отношение на процесния договор за продажба - увреждане на
интересите на упълномощителя-продавач.
Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради гореизложеното, въззивния съд следва да се произнесе и по
иска за разваляне на договора за покупко продажба, на осн. чл. 87, ал. 3 във
вр. ал. 1 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената.
Предмет и на този евентуален иска отново се явява 1/12 ид.ч. от имота,
както вече по-горе се посочи.
В случай на спор доказателствената тежест за установяване на
извършеното плащане се носи от купувача (чл. 154, ал. 1 от ГПК), като това
може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени
средства. По съгласие между страните за може да бъде издаден нарочен
документ за извършеното плащане-разписка (чл. 77, ал. 1 от ЗЗД). Разписката
е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира
извънсъдебно признание на автора си, че той е получил нещо от посоченото в
разписката лице. Когато частен свидетелстващ документ съдържа
удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този
документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим
относно тези факти срещу своя издател. Частният свидетелстващ документ
няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при
оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл.
193 от ГПК, а съдът преценява истинността на съдържанието му по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото. Касае
се до установено от закона (чл. 178 от ГПК) задължение на съда, което той
трябва да изпълни независимо от това дали документът се оспорва или не.
Самата разписка може да бъде съставена както като отделен документ, така и
да бъде включена като съдържание и в друг документ касаещ отношения
между страните (пълномощно). В частта, в която удостоверява извършеното
плащане, този документ ще има значението на разписка. В зависимост от това
дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв
факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на
правнО.евантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното
9
се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с
релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на
доказване в производството правно релевантен факт е основанието
последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са
нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като
връзката им с подлежащия на доказване правнО.евантен факт се определя във
всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава
връзка с подлежащия на доказване правнО.евантен факт, че да може да
послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или
несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на
всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното
доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да
бъде установена такава система от доказателствени факти, която като
изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнО.евантния
факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на
доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнО.евантен
факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко,
така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение
за вида на доказването. Така и Решение № 60221 от 19.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., ГК.
В процесното пълномощно изрично е посочено, че: „Сумата от
продажната цена съм получила предварително от упълномощената“
/л.58 гръб РС/. Ищецът е оспорил съдържанието на пълномощното, в тази му
част, но оспорването не е доказано.
Поради гореизложеното съдът приема, че плащане на цената е
извършено, за идеалните части предмет на пълномощното – наследствените
на К. идеални части в размер на 1/6 ид.ч. от имота.
Ето защо, съдът намира за безпредметно да обсъжда представените по
делото две разписки за сумите 9 700 лв. и 26 947.70 лв. /л. 38 и 39 РС/. В
същите не само липсва основание за предаването на сумите от ответницата в
полза на К., но видно от заключенията на СТЕ, както на единичната, така /л.
244-247 РС/ и на тройната /л. 350-351 РС/, които съдът приема като пълни,
ясни, обосновани и правилни, е че: „отсъствието в пръстовите отпечатъци
на отчетлив папиаларен образ с особени идентификационни признаци не
позволява да се идентифицира лицето, което ги е предоставило“.
При така установените факти по делото следва, че купувачът по
сделката е доказал плащането на цената относно закупуването за 1/6 ид.ч. от
имота /размера на посочените в пълномощното „наследсвени идеални части/.
Поради плащане на цената за 1/6 ид.ч. от имота, искът за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 87, ал. 1 33Д е неоснователен и следва да
се отхвърли за предявения размер от 1/12 ид.ч. от целия имот (ищецът
наследил е 1/2 от правото на разваляне от горепосочената продадена 1/6 ид.ч.
10
от имота).
Само за пълнота на изложението, по възражението на ищеца -
жалбоподател, че разписките са издадени в нарушение на чл. 189 ГПК, тъй
като е следвало да бъдат приподписани от двама свидетели, следва да се
посочи следното:
Изискването на чл. 189 ГПК е приложимо само за частни документи,
издавани от неграмотни и от слепи лица, какъвто настоящият случай не е - в
случая упълномощителят е бил във физическа невъзможност да изпълни
подписа си под пълномощното. Така и Решение № 101 от 3.07.2017 г. на
ВнАС по в. гр. д. № 220/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 202 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2017 г., III г. о.,
ГК.
По разноските.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК.
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските. Същото следва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 1 097.14
лв. до присъдения размер от 1462.86 лв. До размера на 1 097.14 лв. решението
следва се потвърди, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Вж. и Определение № 29 от
21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 691/2021 г., II т. о., ТК.
Тъй като пред първоинстанционния съд ответникът е направил искане
за разноски, като е представил и доказателства за това, то ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 425 лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, за разликата до пълния
претендират размер от 2 600 лв. искането за разноски следва да се отхвърли
като неоснователно.
Пред въззивната инстанция искане за разноски е направил само
ищецът - жалбоподател, като е представил доказателства само за заплатена
държавна такса вразмер на 131.43 лв. При този изход на спора искането на
ищеца за присъждане на разноски пред въззивната инстанция се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено, на осн. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 81, вр.
чл. 273 ГПК.
Водим от горното съдът, на осн чл. 271 ал.1 ГПК,
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по
гражданско дело № 20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград
в ЧАСТТА, с която съдът е постановил следното:
„Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради противоречие със
закона до размера на ½ идеална част от прехвърлените идеални части или
до размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за покупко-
продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди седемстотин
и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и
едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год.,
партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н.
дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан
в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том
16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради накърняване на
добрите нрави до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените идеални
части или до размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за
покупко-продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста
петдесет и едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело №
547 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в
Служба по вписванията с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том
15, дело № 2854/2019 год., партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20,
том 5, рег. № 13944, н. дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с
peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от
17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 2,
предложение второ от ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** срещу В.
А.Л.. с ЕГН-**********, за обявяване на нищожен поради липса на съгласие
до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените идеални части или до
12
размера на 1/3 идеална от целия недвижим имот на договор за покупко-
продажба на 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди седемстотин
и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и
едно, точка, едно, точка, дванадесет), обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год.,
партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н.
дело № 575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан
в Служба по вписванията с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том
16, дело № 3027/2019 год., партида 103632.“
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по гражданско
дело № 20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград в ЧАСТТА,
с която съдът е ПРОГЛАСИЛ на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
недействителността на договора за покупко-продажба на недвижим имот за
разликата над 1/4 ид.ч. до размера на 1/3 ид.ч. от имота, вместо което
постановява ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1/4 ид.ч. до размера на 1/3
ид.ч. от имота като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по
гражданско дело № 20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград
в ЧАСТТА с която съдът е ПРОГЛАСИЛ на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот до
размера на 1/4 идеална част от целия недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 61710.502.5251.1.12
(шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка,
пет хиляди двеста петдесет и едно, точка, едно, точка, дванадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със
Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изменена и допълнена със Заповед № КД-14-17-297/02.11.2010 г. на
началника на СГКК-Разград, попадащ в сграда с идентификатор
61710.502.5251.1 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и едно, точка, едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.5251 )шестдесет и
една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, пет хиляди
двеста петдесет и едно), с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива: 1 (едно), площ по документ: 88.22 кв. м.
(осемдесет и осем квадратни метра и двадесет и два квадратни сантиметра),
състоящ се от: дневна с кухненска ниша, две спални и сервизно помещение, с
административен адрес: гр. Разград, п. к. 7200, бул. „Априлско въстание“ №
21 (двадесет и едно), вход Б, етаж 1 (едно), ап. 2 (две), община Разград, област
Разград, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 61710.502.5251.1.11,
под обекта: няма, над обекта: 61710.502.5251.1.14, заедно с принадлежащото
13
му избено помещение № 7 (седем) с полезна площ 10.84 (десет цяло и
осемдесет и четири стотни) квадратни метра, при съседи: ляво - стена, дясно -
избено помещение на жилище № 6 и горе - жилище № 2, заедно с 4.87 %
(четири цяло, осемдесет и седем стотни от процента) идеални части от
общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
№ 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с
peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 5198 от
04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год., партида: том стр.
103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н. дело № 575 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело № 3027/2019 год.,
партида 103632, като сключен при липса на представителна власт.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от ЯВ. А.Л.. с
ЕГН********** срещу В. А.Л.. с ЕГН-**********, на основание чл. 40 ЗЗД,
да се обяви за недействителен договора за покупко-продажба сключен между
продавача Цветанка Георгиева К., ЕГН **********, чрез пълномощника В.
А.Л.., и купувача В. А.Л.. с ЕГН-**********, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба № 163, том 4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по
описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г., Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год.,
партида: том стр. 103632 и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н. дело №
575 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба
по вписванията с вх. peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело №
3027/2019 год., партида 103632, за 1/12 идеална част от описаните в
договора имоти, поради споразумяване на пълномощника с купувача във
вреда на представлявания.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 87, ал. 1 вр. ал. 3 ЗЗД, предявен от ЯВ. А.Л.. с
ЕГН********** срещу В. А.Л.. с ЕГН-********** договор за покупко-
продажба на недвижим имот до размера на 1/12 идеална част от целия
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
61710.502.5251.1.12 (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка,
петстотин и две, точка, пет хиляди двеста петдесет и едно, точка, едно, точка,
дванадесет), обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том
4, peг. № 13474, дело № 547 от 2019 г. по описа на нотариус Н.С. с peг. № 291
на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 5198 от 04.12.2019 г.,
Акт № 21, том 15, дело № 2854/2019 год., партида: том стр. 103632 и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 20, том 5, рег. № 13944, н. дело № 575 от 2019 г. по описа
на нотариус Н.С. с peг. № 291 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.
peг. № 5477 от 17.12.2019 г., Акт № 3, том 16, дело № 3027/2019 год., партида
103632.
14
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по гражданско
дело № 20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград в ЧАСТТА
за разноските, с която съдът е осъдил В. А.Л.. с ЕГН-********** от гр.
Разград, ул. “Р.” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на ЯВ. А.Л.. с
ЕГН********** от гр. Разград, ж.к. “О.”, бл. 26, вх. Ж, ет. 4, ап. 15, за
разликата над 1 097.14 лв. до присъдения размер от 1462.86 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** за
присъждане на разноски пред първата инстанция за разликата над 1 097.14 лв.
до претендирания размер от 1462.86 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 07.02.2022г. постановено по
гражданско дело № 20203330101453 по описа за 2020 година на РС – Разград
в ЧАСТТА за разноските, с която съдът е осъдил В. А.Л.. с ЕГН-**********
от гр. Разград, ул. “Р.” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на ЯВ. А.Л.. с
ЕГН********** от гр. Разград, ж.к. “О.”, бл. 26, вх. Ж, ет. 4, ап. 15 сумата до
размера на 1 097.14 лв. /хиляда деветдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** от гр. Разград, ж.к. “О.”, бл. 26,
вх. Ж, ет. 4, ап. 15 да заплати на В. А.Л.. с ЕГН-********** от гр. Разград, ул.
“Р.” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 4 , сумата от 425.00 лв. /четиристони двадесет и пет
лева/ представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, като
отхвърля искането за разноски за разликата до пълния претендират размер от
2 600 лв., като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЯВ. А.Л.. с ЕГН********** от гр. Разград,
ж.к. “О.”, бл. 26, вх. Ж, ет. 4, ап. 15 за присъждане на разноски във
въззивното производство в размер на 131.43 лв., като неоснователно, осн. чл.
78, ал. 1 вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
Дава на ищеца шестмесечен срок от влизане на решението в сила, за
отбелязването на решението по представен препис от решението в
съответната службата по вписванията, на осн. чл. 115, ал. 2, изр.1 във вр. с
ал.1 ЗС. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си, на осн. чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16