РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. ХАСКОВО, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500800 по описа за 2025 година
С решение №609/23.07.2025г., постановено по гр.д.№2073/2024г. Районен съд-
Хасково : ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД, иск с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, главен иск с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК за прогласяване
нищожността на сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит № ***г. като
неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД евентуален иск с
правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1 вр. чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
предвидена в сключения между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит №***г.,като
неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД, иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , за присъждане на сумата от 299,22лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за кредит №***г. сключен между Е. С. М. и
„Вивус.Бг“ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-07.08.2024г. до окончателното й изплащане, като неоснователен;
ОСЪЖДА Е. С. М. да заплати на „Вувус“ЕООД сумата от 100лв., представляваща
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. С. М., който
чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Твърди, че неправилно и в противоречие с установените факти и
обстоятелства по делото първоинстанционният съд приема, че заплащането на такса за
удължаване на срока за погасяване на кредита не е относимо към предмета на спора.
Поддържа, че посочената такса е предвидена в Общите условия и начинът й на договаряне
цели да създаде допълнително задължение за потребителя за допълнително плащане в полза
1
на кредитора, което е разход пряко свързан с кредита-допълнително възнаграждение. Счита,
че така посоченото в Общите условия на кредита води до извод, че не е ясно как е
определен ГПР и посоченият такъв в договора не съдържа реалния процент на тези разходи.
В тази връзка развива своите доводи като счита, че процесният договор за кредит е
недействителен /нищожен / на основание чл.22 от ЗПК, като в тази връзка се позовава и на
практика на СЕС. Поддържа също, че при сключването на процесния договор за кредит и
чрез предвиждане на такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срок, което от
своя страна е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, е
заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща минималния
размер на ГПР. Ето защо счита, е посоченият в договора ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорената такава, налице е неяснота на
ГПР, което води до недействителност на договора. Тъй като договорът за кредит е
недействителен основателна е претенцията по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за присъждане на
исковата сума.Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да изцяло предявените
обективно съединени искове. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Вивус.БГ“ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за
нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС-Хасково, както и разноски за юристконсултско възнаграждение.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
РС-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове съответно : главен иск с
правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК за прогласяване
нищожността на сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит №***г. ;
евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1 вр. чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в сключения между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит
№***г. и иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сумата от 299,22лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №***г. сключен между Е. С.
М. и „Вивус.Бг“ЕООД , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От представения Договор за кредит №***г., сключен между "Вивус. БГ" ЕООД в
качеството му на кредитор и Е. С. М. в качеството на кредитополучател, се установява, че
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 300лв. със
срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -03.10.2021г., с годишен лихвен
процент 40. 99% и ГПР е 49. 70%. От заключението на съдебно икономическата експертиза
се установява, че на 03.10.2021г е сключен Анекс към договора за кредит, съгласно който
срока на договора се удължава със седем дни при такса за удължаване в размер на 96,10лв., а
на 10.10.2021г. е сключен нов анекс според експертизата, съгласно който срока на договора
за кредит се удължава с четиринадесет дни при такса за удължаване 159,12лв. Според
заключението ищецът е заплатил сума в общ размер на 255, 22лв., представляваща такси за
удължаване срока на кредита , 1300лв.-главница и 43,80лв. договорна лихва по кредита.
Съгласно т. 4. 1 и т. 4. 2 от Общи условия на договора за кредит, кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, като посочена услуга е допълнителна и
незадължителна, която се предоставя от кредитора по искане на кредитополучателя и
гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането
2
му. Съгласно т.4. 4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на договора. Дължимата сума за тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит в
началната страница. Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно
тарифа на кредитора.
Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски
договор, като страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗПК (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е
потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона
за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Не е спорно и обстоятелството, че уговорената дължима сума по договора е изцяло
заплатена от кредитополучателя, в каквато връзка е и заключението на съдебно
икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно
дадено.
Спорен между страните е въпросът касаещ наличието на нищожност на договора за
кредит и в условията на евентуалност нищожност на клаузата по договора за потребителски
кредит предвиждаща заплащането от потребителя на „такса за удължаване на срок“.
Според представените ОУ при сключване на договора кредитополучателят има
възможност да избере от две опции: незадължителна допълнителна услуга "бързо
разглеждане" на искането, за което плаща такса и получаване на становище от 15 минути до
2 часа след подаване на заявката за сключването на договор или обикновена заявка без такса,
при която кредитодателят да вземе становище в срок от 7 дни, т. е при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок, кредитополучателят винаги ще е принуден да
избере опция бързо разглеждане. Такса в случая не е начислена и данни по делото по
отношение на такава заплатена такса липсват.
Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за
връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора
.Такава такса от кредитополучателя е събрана и същата е в размер на 255,22лв., както се
установява от доказателствата по делото, а твърдения за наличието на такава такса се
съдържат и в молбата на ищеца вх.№1726/ 30.01.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Според дефиницията, дадена в т. 4. 2 от Общите условия, които са неразделна част от
договора за кредит таксата за удължаване срока на кредита по смисъла на т.13 от Общите
условия представлява такса за извършена от кредитора допълнителна незадължителна
услуга. От така заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен
извод, че тази такса не представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се
подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за
която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни
такси. Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да
бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора,
които са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради
противоречие със закона. От друга страна, таксата за удължаване срока на кредита по
съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
3
кредита –чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в§1, т.1 от ЗР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от 21.03.2024г. по
дело С-714/2022г. е прието, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и в понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и,
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
Настоящият случай е именно такъв. Независимо, че в договора изрично е посочено,
че ГПР не включва разходите на кредитополучателя за таксите за допълнителни
незадължителни услуги, каквато е таксата за удължаване срока на договора, то съгласно
даденото тълкуване на Директива 2008/48/ЕО с посоченото по-горе решение на СЕС тези
такси се включват в ГПР и в случая се цели именно да прикрият действителните разходи по
кредита, за да бъде формално спазено изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно тази
разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент,
който към момента на сключване на договора е бил 0. 0 %, плюс 10 пункта), което означава,
че общите разходи по кредита не могат да надхвърлят 50 %. Клаузи в договор, надвишаващи
определените предели по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл.19, ал.5 от ЗПК. В подкрепа
на този извод на съда е и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
от което се установява, че размерът на ГПР в хипотезата на платените такси за удължаване
срока на кредита се определя на 327,66%.
В договора за кредит е посочено, че размерът на ГПР е 49, 70 %, а съгласно
дефиницията на ГПР в т. 7. 1 от Общите условия към договора в него не се включват
разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и таксата за бързо
разглеждане на кредита и таксата за удължаване на срока на кредита. Ако таксата за
процесните допълнителни услуги бъдат включени в общите разходи по кредита, то това
несъмнено води до превишаване на ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. След като в
договора не е посочен действителния размер на ГПР, то договорът за кредит не отговаря на
изискването на чл.11,т.10 от ЗПК, поради което целият договор е недействителен.
След като съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а въведената
такса за бързо разглеждане по т. 4. 2 и т. 4. 4 и въведената такса за удължаване срока на
договора по т.13 за допълнителни незадължителни услуги са свързани с усвояването на
кредита и по същество представляват скрито оскъпяване на същия и до промяна на ГПР
многократно над допустимите размери, то клаузите са нищожни като противоречащи на
закона на основание чл.26, ал.1,предл.1-во от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.26,
4
ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор, когато те са заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито една от посочените хипотези.
Нищожната клауза на процесният договор за кредит относно определянето на ГПР не може
да бъде заместена по право от повелителна норма на закона, нито договорът за
потребителски кредит би бил сключен дори и ако в него не е включена клаузата определяща
ГПР, тъй като за ГПР е въведено изричното изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този ред
на мисли следва да се приложи разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която съдът намира за
приложима за цялото договорно правоотношение. Посочената правна норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При наличието на изцяло недействителен договор за потребителски кредит поради
неясно посочен ГПР и какво включват посочените 49,70% , кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита, т.е. предоставената му главница, но не и лихви,такси,разноски
и пр.
В този ред на мисли въззивната инстанция счита, че кредитополучателят освен
фиксираната в договора такса за бързо разглеждане на кредита /която не е събрана, но е
предвидена/ и такса за удължаване срока на договора не дължи и посочената в същия този
недействителен договор лихва в размер на 43,80лв. за срока на кредита от 03.09.2021г.-
03.10.2021г., тъй като при наличието на недействителен договор не би могло да се приеме, че
лихвата за срока на кредита е индивидуално договорена. Наличието на недействителен
договор за потребителски кредит е основание за заплащане само на усвоената главница по
този кредит, поради което изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на
главния иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК за
прогласяване нищожността на сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит
№***г. са неправилни.
Основателността на иска за прогласяването на нищожността на процесния договор за
кредит води до извод за основателност и на иска по чл.55 ал.1 предл.1во от ЗЗД, поради
което този иск за заплащане на недължимо платената сума от 299,02лв. ще следва да се
уважи в посочения размер. В тази връзка от заключението на съдебно икономическата
експертиза се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата от
общо 1 599,02лв. Предвид недействителността на договора ищецът дължи чистата сума,
която е получил по кредита в размер на 1300лв., като разликата от 299,02лв. е недължимо
платена и следва да му бъде върната. Връщането на посочената сума, заплатена от ищеца на
основание недействителен договор е основателно, поради което иска по чл.55 ал.1 предл.1-
во от ЗЗД и за тази сума се явява основателен и доказан до сумата от 299,02лв., в останалата
част до пълния предявен размер от 299,22лв. ще следва да се отхвърли.
Като е направил изводи различни от горепосочените РС-Хасково е постановил
неправилно решение, в противоречие с изискванията на материалния закон, което ще следва
да бъде отменено и вместо него да се да се постанови ново по съществото на спора, с което
да се прогласи нищожността на договор за кредит №***г. и на основание чл.55 ал.1
предл.1-во от ЗЗД ответното дружество да се осъди да заплати на ищеца сумата от 299,02лв.,
като платена без основание. На въззивникът следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 150лв. платени държавни такси за двете инстанции.
На пълномощника на ищеца ще следва да се определи адвокатското възнаграждение
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, като се отчете фактическата и правна сложност на делото,
установените факти и обстоятелства и извършената от него адвокатска работа. Следва да се
отчете обстоятелството, че пълномощникът на ищеца, осъществил безплатна правна помощ
по делото, не се е явявал в нито едно съдебно заседание, включително и пред настоящата
инстанция, депозираните писмени становища, както и факта, че по спорните въпроси има
установена еднопосочна съдебна практика, поради което възнаграждението му следва да се
5
определи като сума в общ размер на 400лв., която да му се заплати от ответното дружество.
За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от
принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане
на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по
дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е
определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са
изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след
отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на
разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на
исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира
и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното
право, съдът взема под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от
процесуалния представител документи и книжа по делото, като отчита и обстоятелството, че
в исковото производство развило се пред РС-Хасково е подадена искова молба и молби със
становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и неговия адвокат, както и
обстоятелството, че нито един от двамата не се е явил лично в насрочените открити съдебни
заседания. Аналогично е и положението пред въззивната инстанция. Пълномощникът на
въззивника не е участвал в проведеното едно единствено съдебно заседание по делото,
извършената пред въззивната инстанция адвокатска работа е свързана само с подаването на
въззивна жалба и писмено становище
При определяне на адвокатското възнаграждение съдът е спазен и критерия
пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само
признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от
разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и
след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.
Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено
възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В
този смисъл размерът на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя
индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото
намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени
процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали
възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В
случая дори да са налице множество дела между същите страни, със същия предмет, това
само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били
заведени в едно производство. От друга страна нито ищецът, нито неговият пълномощник-
адвокат следва да доказват основанието на което се предоставя безплатна правна помощ
съгласно чл.38 от ЗА. Въпрос на договорна свобода е между адвоката и неговият клиент да
се договори безплатна защита и съдействие по делото и не съдът, а адвокатът преценява
дали конкретно лице е материално затруднено или не, дали ще го представлява безплатно
или не.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №609/23.07.2025г., постановено по гр.д.№2073/2024г. Районен
съд-Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА да договор за кредит №***г., сключен между на
Е. С. М., ЕГН ********** от гр.*** и „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК и чл.19 ЗПК.
6
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Е. С. М., ЕГН ********** от гр.***,на основание чл.55 ал.1 предл.1-во
от ЗЗД сумата в размер на 299,02лв.,представляваща недължимо платени суми по
недействителен договор за кредит №№***г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-07.08.2024г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 299,22лв. като неоснователен и недоказан-
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Е. С. М., ЕГН ********** от гр.***направените по делото разноски в
общ размер на 150лв.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ ********* , на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие на Е. С. М. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. с ДДС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7