РЕШЕНИЕ
№ 3753
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110100754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. А. Г., гр. Варна, с която срещу *,
гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
В исковата си молба ищцата Г. А. Г. твърди, че се е намирала в трудово
правоотношение с ответника *“, гр. *, където е заемала длъжност „заместник-директор по
учебната дейност“, като със Заповед № РД-09-1349 от 21.07.2023 г. взаимоотношенията
между страните са прекратени, поради придобиването от ищцата право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Посочено е, че в ДВ, бр.
75 от 01.09.2023 г., е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017
г. за нормиране и заплащане на труда, съгласно § 2 от която са налице промени в
Приложение № 3, уреждащо минималните размери на основаните месечни работни заплати
на педагогическите специалисти, като с обратна сила, считано от 01.01.2023 г. е налице
увеличение от 15 % на трудовото им възнаграждение. Изложено, че със заявление от
07.11.2023 г. ищцата претендирала от ответника заплащането на посоченото увеличение,
дължимо за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването на трудовото й правоотношение на
31.07.2023 г. С писмо от 22.11.2023 г. директорът на учебното заведение уведомил ищцовата
страна, че е отправено допитване до Министерство на образованието и науката за
конкретното тълкуване на посочените изменения, като дотогава приложение следвало да
намери посоченото от Министерството в писмо от 29.09.2023 г., а именно, че предвиденият
нов минимален размер на основното трудово възнаграждение касае единствено лицата,
притежаващи качеството педагогически специалисти към датата на увеличението.
Съобразно изложеното ищцата намира, че в нейна полза се следва заплащането на
процесното увеличение, заедно с обезщетение за забава. Моли се за уважаване на така
заявените претенции и присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*“ е депозиран отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за допустимост, но по същество неоснователност на заявените
1
искове. Оспорват се изложените от насрещната страна твърдения. Твърди се, че са налице
произнасяния на Министерството по други идентични казуси, съобразно което и на
директора на учебното заведение са дадени указания във връзка с отправеното запитване до
МОН за невъзможността за заплащане на процесното увеличение. Последното било
относимо само за лицата, работещи в системата на образованието към момента на
договарянето му, независимо, че се дължи, считано от 01.01.2023 г. Страната допълва и, че в
колективния трудов договор не е предвидено заплащане на увеличението на лицата, които са
прекратили трудовите си правоотношения към датата на утвърждаването му. Моли се за
отхвърляне на така заявените претенции.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Допуснато е изменение на исковете.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, които са квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. З КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което
същата е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед от
21.07.2023 г., считан от 01.08.2023 г.; че съгласно публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово възнаграждение на
педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., както и че посоченото увеличение е
приложимо и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията
не са били част от образователната система; че се дължи заплащане на трудово
възнаграждение в претендирания размер от ответника; че е налице основание за заплащане
на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
претендирания размер; че е налице основание за заплащане на обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в претендирания размер; че е налице
основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в посочения
размер; че ответникът е изпаднал в забава и е налице основание за заплащане на
обезщетения за забава в посочения размер.
В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил надлежно задълженията си
да заплати дължимите трудови възнаграждения в уговорените срокове; че е изпълнил
задължението си да заплати обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и за неизползван платен годишен отпуск; че е изпълнил задължението си да
заплати претендираните обезщетения за забава или че не е дал повод за образуване на
делото.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е
работила на длъжност „заместник директор по учебната дейност“, преди трудовото й
правоотношение с ответника да бъде прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със
заповед на директора на училището от 21.07.2023 г. /л. 6/, считано от 01.08.2023 г. На
07.11.2023 г. ищцата е подала заявление /л. 7/ до ответника да й бъдат изплатени
допълнителни възнаграждения и обезщетения съобразно измененията в Наредба № 4/2017 г.
за нормиране и заплащане на труда /л. 12, л. 58/. Молбата на ищцата е оставена без
уважение, като в подкрепа на това произнасяне е представено становище на МОН /л. 8-11, л.
25-27/. Преди прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на
Синдиката на КНСБ, като по делото са представени Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и Анекс към него от
2
10.08.2023 г. /л. 43-57/. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /л. 66-69/, която е
изчислила полагащите се на ищцата суми в случай, че съдът приеме, че измененията в
Наредбата касаят нейното трудово правоотношение. В тази връзка е допуснато и изменение
на предявените искове /л. 73, гръб/, след като ищцата е съобразила претендираните размери
със заключението на вещото лице и е отправила молба по чл. 214 ГПК /л. 71/.
По същество спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото
изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода
от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед от 21.07.2023 г., както и че основанието за
прекратяване на трудово правоотношение е поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл.
222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за пенсионирането и за неизползвания платен годишен
отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от
него обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията в
Наредбата.
Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово
възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по
отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от
образователната система.
В случай, че тази Наредба е приложима и следва основното трудово възнаграждение
да бъде увеличено, то и съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения
по чл. 222 и чл. 224 КТ, доколкото техните размери зависят от него. В тази хипотеза, ако
увеличената стойност на обезщетенията не е била заплатена при прекратяване на трудовото
правоотношение или в предвидените за това срокове, на работника би се дължало и
обезщетение за забава.
По основния правен въпрос в производството е налице противоречива практика на
окръжните съдилища, като преобладаващата такава е в насока, че изменението в процесната
наредба следва да се прилага и за тези лица, които са работили в образователната система
след 01.01.2023 г., но трудовото им правоотношение е било прекратено преди 01.09.2023 г.
Настоящият състав споделя това становище. Задължителна практика за съдилищата все още
не е формирана.
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на
работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование на Република България, като работодатели и Синдиката на
българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България,
Синдиката "Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски
синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е
сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищно
образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и
на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са
минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите,
членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на
работодателите-страни по договора.На 10.08.2023 г. между същите страни, като
работодатели и синдикати, е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното
и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните
основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В ал. 2 от анекса е посочено,
че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано
от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2
3
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В
случая макар че видно от титулната част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от
преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в
сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за срок една
година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В
разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което съотнесено със
законодателното разрешение в такива случаи, то той е със срок от една година. Законът
обаче предвижда възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни
негови клаузи. В теорията се сочи, че "Такива по-кратки срокове могат да се предвиждат
например относно договорените размери на трудовите възнаграждения." (Мръчков, В.
Трудово право, девето преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Съгласно чл.
56 от КТ КТД може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда
за неговото сключване. Така, изрично в следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в
тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджетна Република България
за 2023 г. страните предприемат действия за изменения на така сключения КТД. В
доктрината е мотивирана и необходимостта от такава възможност, а именно"... при
условията на инфлация и липсата на механизми за "автоматичното" им или редовно
периодично осъвременяване според официалния индекс на инфлацията. С изтичането на
тези по-кратки срокове-обикновено тримесечия, страните пристъпват към ново колективно
договаряне и сключването на допълнителни споразумения, наричани "анекси", които
представляват част от колективния трудов договор." (Мръчков, В. Трудово право, девето
преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Именно такъв анекс е сключен
впоследствие на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. е следвало да
бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за държавния
бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г., но му е придадено обратно
действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г. След запознаване със съдържанието на анекса
съдът констатира, че с него е изменен чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023 г.
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти са увеличени.
Предвидено е минималната основна работна заплата за заеманата от ищцата длъжност да
бъде увеличена, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства
от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата-в размер на
465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в
системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин:
гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.
1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно действие относимите
разпоредби и спрямо кои лица. Обратното действие на закон, наредба или на конкретна
разпоредба от тях означава "... действие назад във времето, но единствено ако изрично е
упоменато в правния източник и само в обществен интерес." (Ладжев, Б. Основни на
правото, Нов български университет, с. 50). Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните
4
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба. В § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г. (с
изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.)
е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) наредбата влиза в сила от деня на обнародването й
в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните
основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни по
вид нормативни актове и това, че те се намират във взаимна връзка съдът стига до извода, че
на тези разпоредби е придадено обратно действие във времето, като с тях са предвидени по-
благоприятни последици за адресатите им. Чрез обратното действие законодателят
преурежда възникналите вече в предходен момент правоотношения между правните
субекти. От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса какво е действието на
всички тези разпоредби спрямо лицата.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ КТД произвежда правно действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя. Ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г. е била синдикален член на една от сключилите го синдикални организации, а
наред с това е полагала труд в процесния период. Със забавеното приемане на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. е разчетено от 01.01.2023 г. увеличение на минималните
основни възнаграждения на всички работещи в системата на образованието към тази дата, т.
е. за всеки, който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства
предвидени за увеличение на индивидуалните работни заплати е съобразено именно с броя
на заетите към 01.01.2023 г. в системата за училищното образование. Никъде в анекса не е
посочено, че увеличението се отнася само за заетите в системата на образованието към
датата на подписване на анекса. Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023 г.
Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до неравно третиране на служителите
полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г., но
чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса към КТД
10.08.2023 г. Без значение е фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-късно.
Така прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди подписването на
анекса не представлява правопогасяващ юридически факт, който да я лиши от правото й да
получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно
действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона-да са страни,
полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. Именно в тази хипотеза попада и ищцата и същата е в
кръга от лицата, които имат право на увеличение на заплатите, предвидено с анекса, със
задна дата от 01.01.2023 г.
С приетото изменение на КТД, обективирано в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022 г., се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за
държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на 01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД,
5
сключен на 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и
на подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане
на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието, относно размера на
работните заплати, е придадено обратно действие. При тълкуване разпоредбите на КТД и
сключения към него на 10.08.2023 г., Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., в сила
от 01.09.2023 г., в § 3 на която е записано, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като в
§ 2 се предвиждат нови увеличени минимални размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти. В този смисъл и след като страните по КТД
изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага,
считано от 01.01.2023 г., това е моментът, към който следва да се преценява наличието на
съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените
разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента към който нормите
влизат в сила и имат правно действие - 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона
- да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение, и да са обхванати от
действието на КТД по силата на членството си правоотношение.
В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по трудово
правоотношение в системата на образованието, като е заемала длъжността заместник-
директор по учебната дейност в * и е била член на Синдиката на българските учители, като
независимо от пенсионирането си, считано от 01.08.2023 г. е продължила членството си в
професионалната организация на българските учители, както и към датата на приемане на
Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на подписване на Анекса към КТД.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни актове се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе разпоредби,
което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 14 от Закона за нормативните актове,
съгласно която разпоредба обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение, и то с изрична разпоредба. Ищцата, която е полагала труд през периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2
от КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата
е полагала за посочения по-горе период. Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал.
3, т. 2 от КТД, съобразно изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е
предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на
всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от
служителя възнаграждение към момента на увеличението, а моментът на увеличението и
съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1, е от 01.01.2023 г. В този смисъл е и нормата на §
3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане
на труда, издадена от министъра на образованието и науката обн. В ДВ бр. 75 от 01.09.2023
г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й
в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. С анекса от
10.08.2023 г. изрично е определен момента, считано от 01.01.2023 г., от която дата следва да
бъдат увеличени минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, от което следва и извода, че преуреждането със задна дата е
само по отношение размера основното трудово възнаграждение на заетите в системата на
образованието. Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023 г. е
предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към
момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Такова
изключение, според съда, би било дискриминационно.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя. Приетото изменение
6
на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на
образованието, съответно в случая следва да бъде преизчислено вече начисленото и
изплатено трудово възнаграждение на ищцата
Ищцата е полагала труд в периода от увеличението на минимални размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти - 01.01.2023 г. и
независимо от прекратяване на трудовото й правоотношение преди сключване на анекса, с
който се изменя чл. 27, ал. 1 от КТД и се определят минимални основни работни заплати,
считано от 01.01.2023 г., основното й трудово възнаграждение следва да се увеличи, тъй като
ищцата попада в кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата на образованието, и
доколкото с разпоредбите на КТД и на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД изрично не е
предвидено изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата
подписване на анекса - 10.08.2023 г. и нейното основно трудово възнаграждение следва да
бъде коригирано съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД.
В горния смисъл са Решение № 397 от 17.10.2024 г. по в гр.д. № 525/2024 г. на
Окръжен съд – Хасково, Решение № 242 от 14.10.2024 г. по в.гр.д. № 361/2024 г. на Окръжен
съд – Монтана, Решение № 283 от 07.10.2024 г. по в.гр.д. № 416/2024 г. на Окръжен съд –
Сливен и др., каквото е и официалното становище на КНСБ.
Новият размер на трудовото възнаграждение съгласно Анекса от 10.08.2023 г. следва
да послужи като основа за изчисляване на дължимите към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 от
КТ. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
разликата между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и увеличението с 15% съгласно Анекса към КТД, възлиза на
сума в размер на 2 345,41 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и увеличението с 15% възлиза на
сума в размер на 2 347,65 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ и увеличението с 15 % възлиза на сума в размер на 4 885,65 лв.
Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата горните суми при
прекратяване на трудовото правоотношение (или най-късно до края на съответната година),
а той не е сторил това, то е изпаднал в забава и дължи обезщетение върху главниците за
претендирания период 01.10.2023 г. – 21.01.2024 г. в общ размер от 155,69 лв.
В заключение предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат в
посочените размери.
Съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да възложат сторените от
ищцата разноски, доколкото чрез неизпълнението на задължението си да заплати
претендираните суми при настъпването на техните падежи ответникът е станал причина за
образуване на делото. Ищцата не е представила доказателства за сторени разноски, но е
отправено искане от процесуалния й представител за заплащане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, което съдът определя в
размер от 1 200 лв. Следва да бъде осъден ответника да заплати тази сума в полза на адв. Д.
Й..
Съдът определя обща държавна такса по всички предявени искове в размер на 433,15
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ
размер от 833,15 лв., доколкото се дължат и 400 лв. за заплатено от бюджета възнаграждение
на вещото лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *, гр. *, ул. *, ДА ЗАПЛАТИ на от Г. А. Г., ЕГН **********, с
7
адрес; гр. *, по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове сумите в
общ размер от 9 734,40 лв. /девет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, както следва:
1/ сумата от 2 345,41 лв. /две хиляди триста четиридесет и пет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща сбор от неплатените месечни възнаграждение за положен
труд, за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., изчислено на база увеличението от 15 % на
минималната основна работна заплата, считано от 01.01.2023 г., на основание чл. 128, т. 2
КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.01.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 4 885,65 лв. /четири хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни месечни трудови възнаграждения, на
основание чл. 222, ал. З КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /22.01.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението;
3/ сумата от 2 347,65 лв. /две хиляди триста четиридесет и седем лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 111 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /22.01.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението;
4/ сумата от 155,69 лв. /сто петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща сборът на обезщетенията за забава върху главниците за периода 01.10.2023
г. – 21.01.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /22.01.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА * БУЛСТАТ *, гр. *, ул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. П. Й. - ВАК,
сумата в размер от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща определено от съда
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ изразяваща се в процесуално
представителство на ищцата в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *“, БУЛСТАТ *, гр. *, ул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 833,15 лв. /осемстотин
тридесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща държавни такси и
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата
банкова сметка в * с IBAN: *.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8