№ 131
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100502586 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 75070/01.11.2022г., подадена от З. М. А., чрез назначения по
делото особен представител адв. М. Д., против Решение № 3004/10.10.2022г.,
постановено по гр.д. № 10688/2021г. по описа на ВРС, с което е признато за
установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в отношенията между
страните по делото, че З. М. А., ЕГН **********, от
*************************, дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №90/05.03.2021
г. по ч.гр.д.№ 3249 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 1017.62 лева,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за
периода от 25.05.2015 г. до 22.06.2020 г. по партида с абонатен № *******, за
обект с адрес: **********************, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното
плащане; 340.65 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата от 1017.62 лева за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г.; 697.54
1
лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислени за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2020 г. по партида с абонатен
№ *******, за обект с адрес: **********************, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до
окончателното плащане; 162.19 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата от 697.54 лева за периода от 30.04.2017 г. до
25.02.2021 г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага, че ищецът не е представил доказателства, че на името на ответника е
открита партида по реда на член 59 от Общите Условия, не е представено
заявление за откриване на партида на негово име. В хода на процеса останало
неизяснено нелогичното обстоятелство, че в посочения недвижим имот
апартамент се намират два отделни водомера с два отделни абонатни номера.
Дори и да се приеме, че ответницата е потребител на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ищецът не е доказал, че на нея са
предоставяни ВиК услуги на посочените в исковата молба обем и стойност.
На следващо място, ВРС не е уважил направеното с отговора възражение за
изтекла давност на вземанията на ищеца по исковата молба. Мотивите на съда
за това са, че ответницата е признала вземанията на ищеца със
споразумителен протокол от 25.04.2019 г., който е прекъснало давността за
тях. Този споразумителен протокол обаче не е подписан от ответницата. От
неговия текст и подписи е видно, че същият е подписан от трето лице - А.П.,
която евентуално е сестра на ответницата. По делото не са представени
никакви доказателства, че тя е била упълномощена да подпише този
протокол. Отделно от това, протоколът е сключен единствено за задължения
по абонатен номер *******. Дори и той да има сила спрямо ответницата, с
подписването му се прекъсва давността само за тези задължения, но не за
задълженията по абонатен номер № *******.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД не е подала
отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът З. М. А., се представлява от назначения особен представител адв.
2
М. Д., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
********* се представляват от ю.к. С.С., който оспорва въззивната жалба.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявени искове
от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* срещу З.
М. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1017.62 лева, представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от
25.05.2015 г. до 22.06.2020 г. по партида с абонатен № *******, за обект с
адрес: **********************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното
плащане; 340.65 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
главницата от 1017.62 лева за периода от 15.05.2016 г. до 25.02.2021 г.; 697.54
лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислени за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2020 г. по партида с абонатен
№ *******, за обект с адрес: **********************, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до
окончателното плащане; 162.19 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата от 697.54 лева за периода от 30.04.2017 г. до
25.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №90/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 3249 по описа на
ВРС за 2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата като потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в
**********************, за който са разкрита партиди с клиентски №
******* и № *******, е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е
заплатила. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са
депозирали възражения.
Ответницата З. М. А., чрез назначения по делото особен представител
3
адв. М. Д., е подала отговор на исковата молба с идентично съдържание, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Излага, че е нелогично в един обект да се намират два отделни
водомера с два отделни абонатни номера. Оспорва да са потребявани ВиК
услуги на посочения адрес. Възразява, че вземанията са погасени по давност.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество
– въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже наличието на
валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество
на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната
установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото
производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват
вземането.
Ответницата е вписана като абонат в карнетите. Последният положен в
карнета за партида с абонатен № ******* подпис на потребител е на дата
30.03.2017г. с вписано показание на водомера 1580 куб.м. Последният
положен в карнета за партида с абонатен № ******* подпис на потребител е
на дата 30.03.2017г. с вписано показание на водомера 2111 куб.м.
4
Обстоятелството, че в апартамента има два водомера с различни абонатни
номера не се отразява на задълженията на ответницата към ответното
друежство. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и
канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от
ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават
част от договорните отношения между страните „ex lege” в едномесечен срок
от публикуването им. Общите условия са влезли в сила по отношение на
всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответницата.
С оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответницата се е
възползвала от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част
от договорните им отношения.
Съгласно Общите условия на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, чл.32 - 33, заплащането на услугите от абонатите се извършва въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, срещу издадена ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни
за платят в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При това положение
доставчикът, при условията на главно и положително доказване е носител на
доказателствената тежест, свързана с установяване на количеството доставена
и потребена от потребителя вода, нейното фактуриране и получаването на
фактурата за съответния период. При извършена на 19.07.2017г. смяна на
водомерите в присъствието на потребителя, за водомер 105705 (партида
*******) е отчетено показание 1678 куб.м., а за водомер 127682 (партида
*******) е отчетено показание 2145 куб.м. Талонът за пломбиране на
водомери, в който са отразени показанията им, е подписан лично от
ответницата, т.е. с подписа си тя е удостоверила консумираните ВиК услуги
до 19.07.2017г. вкл. Поради това въззивният съд намира, че се установи
ползването от ответницата на ВиК услуги до 19.07.2017г. вкл., които в
справките за недобора са отразени във фактурите издадени на 29.09.2017г. за
консумация до 30.08.2017г. Не се установи ответницата да е ползвала ВиК
услуги след 20.07.2017г. (начислени за периода след 30.08.2017г.). Такава
консумация не се установява от събраните по делото доказателства, вкл.
заключението на вещото лице по ССЕ. Следва да се отбележи в тази връзка,
че съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране
на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото
5
доказателства, а не е самостоятелно доказателствено средство за установяване
на твърденията на страните. Приетата по делото ССЕ е изготвена по данни от
счетоводството на ищеца, поради което въз основа не може да се приемат за
установени твърдените количества консумирана вода от ответницата. Поради
това въззивният съд намира, че ищецът не доказа ответницата да е ползвала
начислените В и К услуги за периода след 20.07.2017г. Исковете за
заплащането на консумирана вода след 20.07.2017г. са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Видно от справка за недобора на частен абонат № *******
задълженията за периода от 23.02.2017г. до 30.08.2017г. (до консумация 1678
куб.м.) са в общ размер от 295.72 лева, а обезщетението за забава върху тази
сума за периода до 25.02.2021г. възлиза на 94.97 лева.
Видно от справка за недобора на частен абонат № *******
задълженията за периода от 25.05.2015г. до 30.08.2017г. (до консумация 2145
куб.м.) са в общ размер от 652.22 лева, а обезщетението за забава върху тази
сума за периода до 25.02.2021г. възлиза на 265.32 лева.
От заключението на вещото лице по ССЕ, изготвено въз основа на
счетоводните записвания в ищцовото дружество, се установява, че по
счетоводни данни на ищеца задълженията от 23.02.2017г. до 30.08.2017г. (до
консумация 1678 куб.м.) за абонат № ******* са в размер от 295.72 лева, а
задълженията от 25.05.2015г. до 30.08.2017г. (до консумация 2145 куб.м.)
абонат № ******* са в размер от 652.22 лева.
Предвид частичната основателност на исковете – за абонатен №
******* в размер от 295.72 лева, а за абонатен № ******* в размер от 652.22
лева, ведно с лихви върху тях, следва да бъде разгледано възражението на
особения представител за погасяването им по давност. Вземанията на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД досежно главниците са за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е подадено на
04.03.2021г., а тригодишният срок по отношение на главниците е изтекъл през
м.09.2020г., т.е. към датата на подаване на заявлението са били погасени по
давност. Предвид погасяването по давност на главното задължение, не
съществува акцесорно задължение за заплащане на обезщетение за забава
6
върху него. Твърденията на ищеца, че давността е прекъсната с подписването
на споразумителен протокол на 25.04.2019г. са необосновани, доколкото
протоколът не е подписан от ответницата и не са ангажирани доказателства
лицето, което го е подписало, да е било пълномощник на ответницата.
Поради това искът за установяване на задължения за абонатен №
******* за периода от 23.02.2017г. до 30.08.2017г. (до консумация 1678
куб.м.) в общ размер от 295.72 лева, ведно с обезщетение за забава върху тази
сума за периода до 25.02.2021г. - 94.97 лева, както и искът за установяване на
задължения за абонатен №******* за периода от 25.05.2015г. до 30.08.2017г.
(до консумация 2145 куб.м.) в общ размер от 652.22 лева, ведно с
обезщетението за забава върху тази сума за периода до 25.02.2021г. - 265.32
лева, са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, т.к. не се установи ответницата да има други задължения към
ищеца, освен погасените по давност.
Изложеното обуславя извода, че решението на ВРС е неправилно.
Същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с
което исковете да бъдат изцяло отхвърлени – в едната част като погасени по
давност, а в другата поради липса на задължения на ответницата към ищеца.
Предвид основателността на въззивната жалба, решението на ВРС
следва да бъде ревизирано в частта относно разноските. Като краен резултат
установителният иск е изцяло отхвърлен, поради което ответницата не дължи
на ищеца разноски за исковото и за заповедното производство.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 59.31 лева, представляваща дължимата държавна
такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3004/10.10.2022г., постановено по гр.д.
7
№ 10688/2021г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, против З. М. А., ЕГН **********,
от *************************, искове по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните по делото, че З. М. А.
дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №90/05.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 3249 по описа на
ВРС за 2021 г., а именно:
за задълженията по партида с абонатен №******* за обект с адрес:
**********************, за периода от 25.05.2015г. до 30.08.2017г. (до
консумация 2145 куб.м.) в общ размер от 652.22 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до
окончателното плащане, ведно с обезщетението за забава върху тази сума за
периода от 15.05.2016г. до 25.02.2021г. в размер от 265.32 лева, за
задълженията по партида с абонатен № ******* за обект с адрес:
**********************, за периода от 23.02.2017г. до 30.08.2017г. (до
консумация 1678 куб.м.) в общ размер от 295.72 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до
окончателното плащане, ведно с обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 30.04.2017г. до 25.02.2021г. в размер от 94.97 лева, като погасени
по давност;
за сумата от 365.40 лева (разликата над 652.22 лева до 1017.62 лева),
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за
периода от 30.08.2017 г. до 22.06.2020 г. по партида с абонатен № *******, за
обект с адрес: **********************, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното
плащане; за сумата от 75.33 лева (разликата над 265.32 лева до 340.65 лева),
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 365.40 лева
за периода от 29.10.2017 г. до 25.02.2021 г.; за сумата от 401.82 лева
(разликата над 295.72 лева до 697.54 лева), представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени за периода от 30.08.2017 г. до
23.03.2020 г. по партида с абонатен № *******, за обект с адрес:
8
**********************, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.03.2021 г. до окончателното плащане; за
сумата от 67.22 лева (разликата над 94.97 лева до 162.19 лева),
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 401.82 лева
за периода от 29.10.2017 г. до 25.02.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“
№33 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 59.31 лева (петдесет и девет лева и 31
стотинки), представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9