О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Варна, .06.2018
г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 9453/2018г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.Д. срещу М.К. и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, ЕИК *********, гр. София иск с правно осн.
чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че недвижим
имот с идентификатор № 10135.2562.4.1.73, представляващ апартамент № 73, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Чайка“, бл. 2, вх. Г, ет. 5 с
площ от 60 кв.м., състоящ се от хол, кухня, дневна, коридор, килер, баня,
тоалет, ведно с избено помещение № 73, както и 0, 9504 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж, не принадлежи на М.К.,
явяваща се длъжник по изпълнението по образуваното изпълнително производство по
изп. дело № 20117180401798 по описа на ЧСИ Станимира
Костова - Данова.
В
исковата молба ищецът твърди, че с договор за дарение от 22.08.1991г., съставен в изискуемата от закона форма нотариален акт
№ 41, том XVIII,
дело № 5706, е подарил на М.К. процесния недвижим
имот, запазвайки си правото на ползване върху него до смъртта си.
В
влязло на 21.03.2018г. в сила решение
№ 330/27.02.2018г., постановено по гр.д. № 2199/2017г. на Окръжен съд – Варна,
е отменено извършено дарение, за което е съставен НА № 41, том XVIII,
дело № 5706, поради отказ на дарената М.К. да даде на дарителя издръжка, от
която се нуждае, на осн. чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД.
Междувременно
ищецът установил, че по изп. дело № 20117180401798 по
описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, образувано по молба на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД е наложена възбрана върху имота, собствен на М.К., вписана в
Служба по вписвания – Варна на 07.01.2013г.
Твърди
се, че отмяната на дарението има обратно действие и легитимира И.Д. като
собственик на апартамент № 73, находящ се в гр.
Варна, ж.к.“Чайка“, бл. 2, вх. Г, ет. 5 и доколкото е налице започнало и
неприключило изпълнително производство, то предявеният иск се явява процесуално
допустим.
Въз
основа на изложените фактически твърдения и ангажирани доказателства, съдът
приема, че производството по делото е процесуално недопустимо, поради липса на
правен интерес по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 453, т. 2 ГПК предвижда, че на взискателя и на
присъединени кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите
молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.
Ангажираните
писмени доказателства – справка за имот от СВ - Варна сочат, че на 07.01.2013г.
е наложена възбрана върху апартамент № 73, находящ се
в гр. Варна, ж.к.“Чайка“, бл. 2, вх. Г, ет. 5 по молба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД, собствен на длъжника М.К..*** вписана исковата молба по гр.д. №
2199/2017г. на ВОС с правно осн. чл. 227, ал. 1,
б.“в“ ЗЗД, а на 05.04.2018г. и влязлото на 21.03.2018г. в сила съдебно решение,
с което е отменено извършеното на 22.08.1991г. дарение.
Като
съобрази, че възбраната е вписана на 07.01.2013г., т.е. преди вписване на
исковата молба по гр.д. № 2199/2017г. на ВОС – 26.10.2017г. намира, че
разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК изключва правния интерес от предявяване на
иск по чл. 440 ГПК. Този иск е предназначен да осуети принудителното изпълнение
върху имота на третото лице, като уважаването му би имало за последица
прекратяване на производството по делото, на осн. чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК.
В
случая, дори и да се приеме със сила на пресъдено
нещо, че имотът не е собствен на длъжника то с оглед разпоредбата на чл. 453 ГПК взискателят има право да иска продължаване на
изпълнението върху него за удовлетворяване на вземанията си.
Вписаната
по – рано възбрана е непротивопоставима на взискателя и му дава право да се удовлетвори, независимо в
чии патримониум се намира имота, т.е. правото на взискателя да събере вземането си от продажба на процесния имот не следва от правото на собственост на
длъжника върху него, а следва от вписаната върху имота възбрана преди влизане в
сила на решението по чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД.
Само
в хипотеза, в която бъде отречено съществуването на наложената възбрана,
уважаването на иска би имало за последица прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на имота.
Предвид
изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено, поради липса на
правен интерес от предявяване на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, на осн. чл. 130 ГПК.
Водим
от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9453/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Варна от връчването на препис
от акта на ищеца И.Д., чрез адв. Гергана Върбанова.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: