Присъда по дело №440/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 13
Дата: 12 юни 2025 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200440
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Свиленград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Д.ова
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200440 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
І.ПРИЗНАВА подсъдимият К. Г. Г. с ЕГН **********, роден на
**************г. в гр.Харманли, българин, български гражданин, постоянен
и настоящ адрес: гр. ***************, неженен, със средно образование,
охранител, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 01.11.2021 г., в гр. Любимец, обл.Хасково- в сградата на Специален
дом за временно насТ.ване на чужденци /СДВНЧ/ Любимец, към Дирекция
„Миграция" при МВР, като полицейски орган /държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР/ при изпълнение на службата, изразяваща се в
охрана на СДВНЧ Любимец, причинил /удряйки с длан в областта на дясното
ухо/ лека телесна повреда на Д. Х. К. от гр. Свиленград, обл.Хасково, на
длъжност „сътрудник-охрана в СДВНЧ Любимец, изразяваща се в
причиняване на болка, без разстройство на здравето, a именно: Контузия,
проявена с чувство на болка в областта на дясната ушна мида -престъпление
по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130, ал.2, пр.1 от НК
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130, ал.2,
1
пр.1 от НК вр с чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” в размер на 1 000 лева, платима в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лева в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,
веществените доказателства – 3 бр. CD, ДА ОСТАНАТ приложени по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. К. Г. Г. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 942.03 лева
- за направени експертизи по досъдебното производство, както и сумата в
размер на 454,22лева в полза на Държавата,по бюджета на ВСС, вносими по
сметка на РС Свиленград, представляващи разноски за експертиза и
възнаграждения на вещите лица,както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на от по 5 лева, при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. К. Г. Г. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. К. с
ЕГН ********** сумата в общ размер на 2600 лева разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15 дневен срок, считано от днес
пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА по НОХД № 440/2024година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство (ДП) № 7/2022 година по
описа на ОСлО в ОП Хасково, пр.преписка с вх.№ 4961/2021 година по описа
на РП Свиленград,/сега Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград/ , М.
С. – Прокурор при Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград повдига
обвинение на:
К. Г. Г. с ЕГН **********, роден на 07.02.1982г. в гр.Харманли, българин,
български гражданин, постоянен и настоящ адрес: гр. ************, неженен,
със средно образование, охранител, неосъждан, за това, че : На 01.11.2021
г., в гр. Любимец, обл.Хасково- в сградата на Специален дом за временно
насТ.ване на чужденци /СДВНЧ/ Любимец, към Дирекция „Миграция" при
МВР, като полицейски орган /държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1,
т.1 от ЗМВР/ при изпълнение на службата, изразяваща се в охрана на СДВНЧ
Любимец, причинил /удряйки с длан в областта на дясното ухо/ лека телесна
повреда на Д. Х. К. от гр. Свиленград, обл.Хасково, на длъжност „сътрудник-
охрана в СДВНЧ Любимец, изразяваща се в причиняване на болка, без
разстройство на здравето, a именно: Контузия, проявена с чувство на болка в
областта на дясната ушна мида -престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във
вр. чл.130, ал.2, пр.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание ,след изслушване на страните
по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и след конституирането на
пострадалият в качеството на ЧО ,съдът се е произнесъл по въпросите
предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и е насрочил делото за разглеждане по
общият ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата
обстановка, изложена в Обвинителния акт и пледира съдът да приеме, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин,но доколкото от
доказателствата по делото се установявало,че подсъдимият бил неосъждан,а за
престъплението към което бил привлечен се предвиждало наказание
Лишаване от свобода до 1година или пробация , моли съда подсъдимият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „Глоба” .Що се отнася до размера на
адм.наказание ,пледира съдът да наложи такова в справедлив размер
определен от съда .
Частният обвинител -Д. Х. К. чрез повереника си адв.И. Д. претендира
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание „Глоба”,който размер да бъде
определен от съда по справедливост.
Защитникът на подсъдимият К. Г. Г. – адв. Т. К. пледира за оправдаване
на подсъдимият,като по същество оспорва,че не било доказано от страна на
1
обвинението удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия с
длан,отделно от това самият удър бил нанесен в тилната област,а не в ухото на
пострадалия. Също така не било доказано по безспорен и категоричен
начин,че твърдяното деяние било на датата визирана в обвинителния акт,
доколкото от видеозаписите се установявали различни дати . Също така
счита,че така описаното от обвининето не било съставомерно, доколкото
прокуратурата не била посочила в какво се изразява престъплението
осъществено при изпълнение на службата на подсъдимия,още повече,че в
адм.производство подсъдимия бил ненаказан,а според защитника поведението
на подсъдимия било оправдано,доколкото пострадалия не изпълнил стриктно
неговите задължения през процесния ден . По изложените доводи моли съда
да оправдае подзащитният й.
Подсъдимият К. Г. Г., разбира обвинението,не се признава за
виновен.Дава обяснение по случая като не оспорва че на датата посочена в
обвинителния акт -01.11.2021г. е изпълнявал задължението си в СДВНЧ
Любимец на пост №6 и при режимния момен обяд, след потвърждение от пост
№8,че е разбрал,че следва да отвори на чужденците за да обядват, отивайки
към столовата с колегата му,установил,че вратата не била отворена. При
разговор с пострадалия К.,същият категорично отказал да отвори вратата или
да му даде ключовете,поради което тръгнал да се качва ,за да вземе ключовете
от пост №8 и сам да отключи,но пострадалия бил на стълбите и пушел цигара
,като се държал за парапетите. За да мине покрай него,ръката на подсъдимия
била около тилната област на главата на пострадалия,далеч от ушната му
мида,като отрича да го е удрял. Твърди,че се е качил взел ключовете
,отключил,като по това време пострадалия продължил да пуши цигарата си,а
ключовете предал на колегата си Г. Д.,за да ги върне на К. .
По същество се придържа се към становището на защитника си. В
правото си на последна дума, същият моли съда да го оправдае.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Подс.К. Г. Г. през 2021г. бил служител на МВР, назначен на длъжност
Старши полицай в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени
чужденци в дом –Любимец към отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция
„Миграция“ –МВР,а пострадалия Д. Х. К. по същото време изпълнявал
трудовите си задължения като сътрудник по охрана в СДВНЧ Любимец.
Съгласно Ежедневна ведомост рег.№10545р-23950/02.11.2021г. за
разстановката на силите и средствата за времето от 08:00 ч. на 01.11.2021г. до
08:30 ч. на 02.11.2021 г., утвърдена от Началник на Сектор ОПКНЧ Дом -
Любимец, в състава на нарядите за изпълнение на ППД били включени 17
служители, като под № 5 в ежедневната ведомост бил отразен подс.К. Г. Г..
В състава на наряда за времето от 08:00 ч. на 01.11.2021 г. до 08:30ч. на
02.11.2021г. като командир на отделение бил и Младши инспектор Д. Г., като
2
старши на пост №12 бил назначен младши инспектор Д. К., на пост № 8 бил
назначен младши инспектор Г. З., на пост № 4 била назначена Младши
инспектор Й. Г., като старши на пост № 6/4 бил назначен старши полицай Г.
Ч.. На същата дата за времето от 08.30ч. до 20.30ч. като полицейски
инспектор бил определен К. Д..
Съгласно Ежедневна ведомост рег.№ 10545р-23953/02.11.2021г. за
разстановката на силите и средствата на служители „Сътрудник охрана" -
СДВНЧ Любимец за времето от 08:00 ч. до 22:00 ч. на 01.11.2021 г., утвърдена
от Началник на Сектор ОПКНЧ Дом - Любимец в състава на нарядите за
изпълнение на ППД били включени 9 служителя, като под №1 в ежедневната
ведомост фигурирал и пострадалия Д. Х. К..
Същият бил назначен наряд на пост № 12. Освен него за същото време
като сътрудникът по охраната бил и Г. Д., който бил назначен в наряд на пост
№ 4.
Пост № 6 отговарял за осигуряване на достъпа на храна на настанените в
дома чужденци- закуска, обяд и вечеря.
Закуската започвала в 09.00ч.,обяда в 12.30ч, а вечерята в 18.00ч., като
първи се хранели пост №12 /фургонното селище/, след това пост №4 и пост
№5. След приключване на режимните моменти- закуска, обяд и вечеря, и в
промеждутъците между тях, наряда на пост №6, ставал пост №4.
При режимните моменти закуска, обяд и вечеря наряда на пост №6 имал
следните задължения: след като бъде отворена вратата на пост №8, наряда на
пост №6, уведомявал старшия на пост №12, който пускал чужденците
дежурния на пост №6, които от своя страна ги пропускал към стола на СДВЧ.
В самият стол се следяло за реда, за внасяне и изнасяне на предмети от
столовата и провокации между етническите групи. Пропускането на
настанените на пост №12 за режимните моменти, ставало през „вратата за
разходка" на пост №4, която се намира отвън на сградата. Настанените на пост
№4 и №5 имали достъп до стола през вътрешна врата. Самият пост №4 се
намирал в сграда, разположена срещу административната сграда. Преди да се
стигне до столовата, имало врата-ключовете, за която стояли в пост № 8-
вишката. Вратата се отключвала отвън и не можела да се отвори отвътре.
Когато обяда бил готов, от кухнята звънели на постовете и настанените се
сваляли за обяд.
Пост №8 /вишка/, осъществявал пряко наблюдение на прилежащата
територия и сгради на СДВНЧ, към която има визуален достъп. На тази вишка
се съхранявали ключовете за външната врата, която водела към стола, за
игрището на Пост № 5 и към игрището. Там на практика били трите основни
ключа.
През тази вишка били правени опити за бягство от дома, заради което се
установило като практика наряда от Пост № 8 да остава на вишката, а да
предоставя ключовете на друг служител, който отключвал вратата.
3
На 01.11.2021 г. около 12:30 ч. жена от кухнята се обадила на дежурния на
пост №4 -на св. Й. Г. и съобщила, че обядът бил готов за раздаване на
домуващите в СДВНЧ.
Св. Й. Г. от своя страна позвънила на служебния телефон на пост №8 и
уведомила наряда там, че вратата на пост №6, следва да се отключи, за да се
пропуснат чужденците от пост №12 до столовата за обяд.
На пост №8, към онзи момент се намирал сътрудникът по охраната
пострадалия Д. Х. К.,тъй като пострадалият Д. К. замествал дежурният наряд
свидетеля- Г. З., съгласно устно разпореждане на Д. Г.-заместващият
„командир на отделение", предадено чрез полицай В.А. и старшия на пост №
12 ст.полицай Д. К.. Смяната била определена от Г., тъй като в 10.00ч. имало
такава, при която другият сътрудник по охраната бил извършил смени.
При отИ.ето на пост №8 от пострадалия Д. К.,св.З. му разпоредил да стои
на вишката на поста и да не слиза от нея до неговото връщане на поста.
Въпреки ,че по телефона пострадалия Д. К. бил уведомен,че обяда е готов
и следвало да се отключи за да преминат настанените лица,съобразявайки
устната заповед на титуляра на пост №8 /свидетеля- Г. З./ да не слиза на
вишката ,обяснил на св. Й. Г., че му е разпоредено да не мърда от поста и да не
слиза от вишката и отказал да отвори вратата на пост №6, преди да се върне
титуляра на пост №8- младши инспектор Г. З..
След около 15-20 мин. по радиостанцията от пост № 12-свидетелят
младши инспектор Д. К., отново се свързал с дежурният на пост № 8-Д. К., за
да отвори вратата за обяд. Първоначално не получил отговор, но при второ
обаждане К. заявил "Разбрах".
Отговарящи за режимният момент „обяд" на чужденците на 01.11.2021г.
били младши инспектор К. Г. и сътрудника по охрана Г. Д..
Към момента, в който от пост №8 било заявено „Разбрах" от
подстрадалия, подс.К. Г. и свидетеля Г. Д. се намирали в централната сграда
на СДВНЧ Любимец, при пост №4.
Подс.К. Г. Г. заедно със сътрудника по охраната свидетеля Г. Д. тръгнали
към вратата, за да осигурят протичането на обяда на чужденците.
Отивайки към вишката на пост №8 видели, че вратата била заключена.
Постовият на пост №8, по това време /пострадалия Д. К.- заместващ към
момента/ се намирал на междустълбищната площадка и отказал да отвори
вратата, обяснявайки, че така му било наредено да не напуска поста.
Подс.К. Г. Г. тръгнал по стълбите, за да вземе сам ключовете, за да
отключи вратата,като при изкачването му по стълбите ,подсъдимият бил виД.
ядосан,че пострадалия не слезнал да отключи.
По същото време пострадалият К. се намирал на площадката между
стълбищата, като при преминаването си покрай пострадалия К., подс.К. Г. Г.
се спрял и нанесъл с долната част на дланта на дясната си ръка,която свил в
юмрук , удар в дясната тилна част на главата и в областта на дясното ухо
4
,стоящият на стълбите ,странично на подсъдимия,пострадал , който изпитал
силна болка в областта на дясното ухо след удара на подсъдимия .
След нанасянето на удара върху пострадалия, подс.К. Г. Г. се качил на
вишката, взел ключовете, след което слязъл по стълбището, като св.К. слязъл
след подсъдимия.
Подс.К. Г. Г. отишъл до врата към столовата, отворил я и дал ключовете
на сътрудника по охраната Г. Д., за да ги върне на пост №8-т.е на св.К..
Малко по-късно през деня пострадалият Д. К. отишъл при началника си Д.
Г. и му заявил, че между него и ст.полицай К. Г. възникнал спор, при който
подс.К. Г. Г. го бил псувал, обиждал, качил се при него, ударил го, взел
ключовете за вратата и слязъл от вишката. Обяснил, че подсъдимия искал
ключовете за вратата към стола, но той не му ги дал, защото св.З. му казал, да
не мърда от вишката. Св. К. заявил още, че в резултат на удара нанесен му от
подс.К. Г. Г. го боли главата и не му е добре.
След среща с началника на СДВНЧ К. Г. И., на когото отново разказал
всичко случило се, св.Д. К. бил освободен от работа в късния следобяд ,тъй
като не се чувствал добре и посетил специалист УНГ.
За причинените му телесни увреждани пострадалия Д. Х. К. си извадил
медицинско удостоверение и подал жалба в РП-Хасково, ТО-Свиленград.
По случая било образувано настоящото наказателно производство в хода,
на което била назначена съдебно –медицинска експертиза за установяване по
категоричен начин вида и характера на причинените на св.Д. Х. К. телесни
увреждания.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебномедицинска експертиза/л.67, т.3/ е видно, че Д. Х. К. има причинени
следните телесни увреждания: Контузия проявена с чувство на болка в
областта на дясната ушна мида. Чувството на болка в областта на дясната
ушна мида можело да се дължи на удар с ръка в областта на ухото, по начина и
при обстоятелствата описани от пострадалия.В резултата на така нанесената
телесна повреда на Д. Х. К. била причинена болка без разстройство на
здравето по смисъла на чл.130, ал.2, пр.1 от НК.
По ДП били изготвени и два броя видео технически и лицево
идентификационни експертизи от вещото лице К. П. Ц.,като видно от
заключението на експертиза с рег.№272р-22138 от 10.10.2022г., вещото лице
не е установило да е налице следи от модификация и монтаж във видеозаписа
от устройство DVR2 k.6,като останалите видеозаписи са изменени при/след
първоначалното им записване от съответнот устройство или за точното им
възпроизвеждане е необхоД. използването на конкретно пригодена и
непредставена компютърна програма. По т.2 от заключението ,при прегледа на
видеофайловете вещото лице описва какво е наблюдавало, като е отразило,че
лицето с липсващо окосмяване /идентифицирано от вещото лица като К. Г. Г./
се изкачва по стълбищната площадка и отива към стоящ на междинната
площадка и пушеш цигара човек от видим мъжки пол /идентифициран от
5
вещото лице като пострадалия Д. Х. К.. На площадката изкачващия се спира и
наняса с дясната ръка ,свита в юмрук в дясната тилна част на главата на
стоящият там човек,като ударения повдига дясна ръка нагоре,завърта се
надясно и движи устни. Вещото лице описва движението на подсъдимия при
вземането на ключовете и слизането му и движението на пострадалия след
удара.Във второто заключение вещото лице посочва от кой точно видеофайл е
извлякъл кадрите и описаните движения
По ДП са приложени и Протокол от 18.04.2018г. за подсъдимия,който
изпълнява длъжността старши полицай в Дирекция Миграция към МВР към
СДВНЧ Любимец,ведно с формуляр за длъжностна характеристика и
протокол за запознаване на служителя с длъжностната характеристика с рег.
№5364р-22202/13.12.2017г.,така и длъжностна характеристика ,касателно
длъжността която изпълнявал пострадалия К.,както и Разпореждане за
патрулно поставата дейност на МВР в обслужваната територия и указания
относно изпълнение на ППД за постове №4, №6, №8 и №12.
След подадена жалба входирана на 04.11.2021г.от пострадалия е
образувано настоящото наказателно производство
По ДП е приложена и характеристична справка на подсъдимия/л.89,том
3ти/,като видно от същата същото не е криминално проявено и липсва съдебна
или криминалистична регистрация за същия.
Видно от приложената Справка за съД.ст ,подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
По ДП са приобщени и материали по повод образувано адм.производство
срещу подсъдимия, като в съдебно заседание е представено и прието като
доказателство по делото Решение №5941/15.05.2024г. постановено по
АД№5946/2023г. по описа на ВАС, с което е потвърдено Решение на АС
Хасково с което е отменено уволнението на подсъдимия във връзка с
образувано дисциплинарно производство срещу него за случилото се на
процесния ден.
В съдебно заседание подс. К. Г. Г., както се посочи по горе, разбира
обвинението,не се признава за виновен.Дава обяснение по случая като не
оспорва че на датата посочен в обвинителния акт -01.11.2021г. е изпълнявал
задължението си в СДВНЧ Любимец на пост №6 и при режимния момен обяд,
след потвърждение от пост №8,че е разбрал,че следва да отвори на
чужденците за да обядват, отивайки към столовата с колегата му,установил,че
вратата не била отворена. При разговор с пострадалия К.,същият категорично
отказал да отвори вратата или да му даде ключовете,поради което тръгнал да
се качва ,за да вземе ключовете от пост №8 и сам да отключи,но пострадалия
бил на стълбите и пушел цигара ,като се държал за парапетите. За да мине
покрай него,ръката на подсъдимия била около тилната област на главата на
пострадалия,далеч от ушната му мида,като отрича да го е удрял. Твърди,че се
е качил взел ключовете ,отключил,като по това време пострадалия продължил
6
да пуши цигарата си,а ключовете предал на колегата си Г. Д.,за да ги върне на
К..
В съдебната фаза бе назначена видеотехническа експертиза,като вещото
лице съобразно поставените задачи е констатирало,че датата и часът на
данните, записвани в паметите на електронните устройства, се определяли от
моментните настройки за дата и час на съответния електронен апарат
(мобилни телефони, камери, фотоапарати, диктофони и др. устройства,
записващи информация в цифров вид), които не било задължително да са
реални или действителни в момента на регистриране на съответното събитие в
паметта на устройството. Това важало за всяка информация, която се
записвала във файл в дадено устройство, ако устройството имало вграден
часовник. Регистрационен файл за промените на дата и час не се създавал и не
се пазил в електронните устройства, което показвало невъзможността за
определяне на броя на тези промени и кога са станали.При извършване на
проверка в системата за видеонаблюдение на СДВНЧ – Любимец на 20 май
2025 г. и запознаване с документ Вътрешни правила за работа и предоставяне
на записи от охранителните камери в сградата на дирекция „Миграция”, отдел
„СДВНЧ-София” и отдел „СДВНЧ-Любимец”, приложение № 1 към заповед
№ 5364з-1782/23.04.2015 г. вещото лице установило, че : Системата за
видеонаблюдение, изградена в отдел „СДВНЧ-Любимец” е локална система за
явно наблюдение – охранителни камери, свързани със записващи устройства:
DVR /цифрови видеозаписващи устройства/ или NVR /мрежови цифрови
видеозаписващи устройства/.Събития, свързани с прекъсване на
електрозахранването и при липса на резервни източници на
електрозахранване за отделни устройства можели да причиняват смущения в
работата на елементи от системата за видеонаблюдение, изразявани в някаква
промяна на настройките на системното време за дата и час. Констатирало
също,че не се поддържа информация, относно установявани смущения в
работата на системата за видеонаблюдение, причинени от прекъсване на
електрозахранването и изразявани в някаква промяна на настройките на
системното време за дата и час.Не се поддържала информация, относно
предприемани действия за отстраняване несъответствия между реално и
системно време за дата и час на системата за видеонаблюдение, причинени от
прекъсване на електрозахранването или от смяна между лятно и зимно часово
време.От така установеното вещото лице направило извод, че изградената
система за видеонаблюдение в отдел „СДВНЧ-Любимец” е автономна, без
свързаност с други системи и без външна свързаност с комуникационен канал
– Интернет и/или предприятие, предоставящо електронни съобщителни
мрежи или услуги. Настройването на системното време за дата и час спрямо
действителното можело да се извършва единствено недистанционно, от
оператор с права за достъп за работа със системата. Не се поддържала
информация, относно време, оператор и вид на извършвано такова
настройване.Установено било несъответствие/разминаване между датата,
посочена в обвинителния акт, а именно: 01.11.2021 година с датата на част от
7
видеозаписите, а именно: 07.10.2021 година. Възможни причини за това
несъответствие според вещото лице са промени в системните настройки за
дата и часово време спрямо действителното, предизвикани от действие на
оператор, прекъсване в електрозахранването или друго техническо
затруднение в работата на софтуерни/програмни и/или хардуерни елементи от
системата за видеонаблюдение. Така отново се прави извод, че не е възможно
определяне, коя е действителната дата на записа на случващото се.За
определяне дали обектът на видеозаписите е един и същ и за един и същ
момент ли става дума за всички видеозаписи, е проведено визуално сравнение
на физическите аспекти на сцените и на наблюдаваните действия във
видеозаписите. Установено било съвпадение на параметрите на осветеността
/вид, сила, насоченост/ и на взаимното положение и действията на
наблюдавани хора за едни и същи техни местоположения,поради което вещото
лице е направило извод, че във всички видеозаписи се наблюдават едни и
същи обекти по вид, време и действия. Поради горното,вещото лице
заключава,че :Видеофайл с име
„DVR2_ch6_20211101120049_20211101130114”, получен от устройство DVR2
к. 6 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани системни данни за дата и
часово време за период: 01 ноември 2021 година, 12:00:49 часа – 13:01:14 часа.
Видеофайл с име „DVR7_ch1_20211101120049_20211101130114”, получен от
устройство DVR7 к. 1 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани системни
данни за дата и часово време за период: 01 ноември 2021 година, 12:00:49 часа
– 13:01:14 часа. Видеофайл с име
„NVR3_ch13_20211007155523_20211007165548”, получен от устройство
NVR3 к13 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани системни данни за
дата и часово време за период: 07 октомври 2021 година, 15:55:22 часа –
16:55:45 часа. Видеофайл с име
„NVR4_ch3_20211007155522_20211007165547”, получен от устройство NVR4
к3 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани системни данни за дата и
часово време за период: 07 октомври 2021 година, 15:55:22 часа – 16:55:45
часа. Видеофайл с име „NVR4_ch4_20211007155522_20211007165547”,
получен от устройство NVR4 к4 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани
системни данни за дата и часово време за период: 07 октомври 2021 година,
15:55:21 часа – 16:55:46 часа. Видеофайл с име
„NVR4_ch5_20211007155522_20211007165547”, получен от устройство NVR4
к5 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани системни данни за дата и
часово време за период: 07 октомври 2021 година, 15:55:21 часа – 16:55:46
часа. Видеофайл с име „NVR4_ch8_20211007155522_20211007165547”,
получен от устройство NVR4 к8 съдържа презапис от видеозапис с вкопирани
системни данни за дата и часово време за период: 07 октомври 2021 година,
15:55:10 часа – 16:55:45 часа. От отбелязаните на видеофайловете дата и час
не можело да се установи дали са идентични с реалните такива, на които
записите са осъществени. Установено е несъответствие/разминаване между
датата, посочена в обвинителния акт, а именно: 01.11.2021 година, с датата на
8
част от видеозаписите, а именно: 07.10.2021 година. Възможни причини за
това несъответствие са промени в системните настройки за дата и часово
време спрямо действителното, предизвикани от действие на оператор, от
прекъсване в електрозахранването или от друго техническо затруднение в
работата на софтуерни/програмни и/или хардуерни елементи от системата за
видеонаблюдение. Във всички видеозаписи се наблюдават едни и същи обекти
по вид, време и действия.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло представеното
заключение.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства –
Писмо от Дирекция миграция,ведно с приложените към него писмени
документи,а именно ксерокопие от преписка по дисциплинарно производсво ,
ксерокопия на указания за пост №4,№6,№8 и №12, формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика сътрудник охрана и Протокол с рег.№1045р-
17342/01.09.2021г.; формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика
полицай-старши полицай и Протокол с рег.№5346р-7015/19.04.2018г.,жалба от
пострадалия,съдебно медицинско удостоверение №407/21,писмо ведно с
приложени към него писмени документи от докладни и ежедневни ведомсти
,протокол за оглед на ВД от 14.03.2021г. и фотоалбум към него,Протокол за
предоставяне на видеозаписите от охранителните камери в дирекция
Миграция, писма във връзка с различни дати и час от записите на
охранителните камери, характеристична справка на подсъдимия, справка за
съД.ст.документи във връзка с образувано дисциплинарно производство
срещу подсъдимия и Решение №5941/15.05.2024г. постановено по
АД№5946/2023г. по описа на ВАС и т.н. .Така също, още и от прочетените и
приобщени св.показания на св. Д. Д. Госпосинов на основание чл.281,ал.4 вр
с ал.1,т.2 от НПК, находящи се на стр.98-100,том 1 от ДП,на същото основание
прочетени и приобщени св.показания на св.Г. Р. З.,находящи се на стр.96-97
том първи от ДП и прочетените и приобщени на същото основание показания
на св. Д. А. К.,находящи се на стр.93-95 ,том първи от ДП и показанията на
свидетелите К. И. Д., Й. Н. Г., Г. М. Д. ,Д. Х. К. и К. Г. И. Д. дадени в хода на
съдебното следствие .
От показанията на всички горепосочени свидетели се установява,че
действителната дата на случилото се е 01.11.2021г.,въпреки направеното
възражение от страна на защитата ,че липсвали безспорни и категорични
доказателства относно датата на събитието,още повече,че самият подсъдим в
обясненията си пред съда,също сочи дата 01.11.2021г. Действително от
назначената в съдебното производство видеотехническа експертиза, съгласно
9
заключението на вещото лице,че от отбелязаните на видеофайловете дата и
час не можело да се установи дали са идентични с реалните такива, на които
записите са осъществени,както и че е установено несъответствие/разминаване
между датата, посочена в обвинителния акт, а именно: 01.11.2021 година, с
датата на част от видеозаписите, а именно: 07.10.2021 година,но вещото лице
е посочило,че възможни причини за това несъответствие са промени в
системните настройки за дата и часово време спрямо действителното,
предизвикани от действие на оператор, от прекъсване в електрозахранването
или от друго техническо затруднение в работата на софтуерни/програмни
и/или хардуерни елементи от системата за видеонаблюдение. Като най
съществено в заключението на вещото лице е извода му,че във всички
видеозаписи се наблюдават едни и същи обекти по вид, време и действия
.Съобразявайки този извод на вещото лице с показанията на свидетелите и
обясненията на самият подсъдим,че действителната дата е 01.11.2021г.,то
безспорно следва да се приеме,че липсва твърдяното несъответствие от страна
на защитата.
От друга страна ог горепосочените показания,които се кредитират от съда
с доверие , както тези прочетени и приобщени по съответния процесуален
ред,така и тези дадени пред настоящият съдебен състав,безспорно се
установява,че на процесната дата пострадалия К. е бил изпратен на пост
№8,тъй като замествал дежурният наряд свидетеля- Г. З., съгласно устно
разпореждане на Д. Г.-заместващият „командир на отделение", предадено чрез
полицай В.А. и старшия на пост № 12 ст.полицай Д. К..Безспорно се установи
от прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК
показания на св.З. и от показанията на самият пострадал още ,че при
застъпване на пост №8,св.З. наредил на пострадалия К. да не напуска пост №8
и да не слиза от нея до неговото връщане на поста.
Липсва спор между страните,а и се установява от горепосочените
кредитирани от съда св.показания,че пострадалия Д. К. бил уведомен,че обяда
е готов и следвало да се отключи за да преминат настанените лица,при което
същият заявил ,че е разбрал,като единствено пострадалия К. отрича да е
съобщил по радиостанцията че е разбрал,но в тази му част показанията се
разминават с показанията на останалите свидетели,в частност на св.Г. М. Д. и
Й. Н. Г., които непосредствено са възприели казаното от пострадалия,поради
което в тази им част,съдът не кредитира показанията на пострадалия К..
От показанията на постлрадалия К. и от показанията на Г.Д. се
установява,а и от самите обяснения на подсъдимия се установява по безспорен
и категоричен начин,че пострадалия съобразявайки устната заповед на
титуляра на пост №8 /свидетеля- Г. З./ да не слиза на вишката , отказал да
отвори вратата на пост №6, преди да се върне титуляра на пост №8- младши
инспектор Г. З., което обстоятелство ядосало подсъдимия, като в тази насока
са показанията на самият пострадал,който пред настоящият съдебен състав
излага доводи в тази насока,че при отказа му,подсъдимия се ядосал много и
при изкачването му по стълбите на вишката го гледал агресивно и употребил
10
обидни изрази.
Всеки един от тях сочи обстоятелства, които са от съществено значение за
установяване авторството на престъплението в лицето на подсъдимият
и начина на извършването му.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели и тези прочетени и приобщени по
горепосочения процесуален ред, предвид тяхната безпротиворечивост,
систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна
конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е
преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и правдивото им
звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават
в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели да
имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
подсъдимия, установявайки обективните елементи от състава на процесното
престъпление.
Спорният момент по делото е при разминаването на стълбищната
площадка,дали подсъдимия е ударил пострадалият по начина описан в
обвинителния акт. От показанията на пострадалия К. се установява,че при
разминаването им на стълбищната площадка,подсъдимият замахнал с ръка и
го ударил в областта на дясното ухо ,вследствие на който удар същият
изпитал пишене в ухото и се притеснил много. В подкрепа на тези негови
показания са и протокол за оглед на ВД от 14.03.2021г. и фотоалбум към него ,
който протокол и приложените снимки към него установяват телодвижението
на подсъдимия при инцидента, заключенията на приетите по делото 2бр.
видеотехническа лицево идентификационна експертизи,както и съдебно
медицинската такава. Видно от първите две / видеотехническа лицево
идентификационна експертизи/ ,съгласно заключението на вещото лице се
установява ,че при прегледа на видеофайловете вещото лице е отразило,че
лицето с липсващо окосмяване /идентифицирано от вещото лице като К. Г. Г./
се изкачва по стълбищната площадка и отива към стоящ на междинната
площадка и пушеш цигара човек от видим мъжки пол /идентифициран от
вещото лице като пострадалия Д. Х. К./. Вещото лице от видеозаписите е
констатирало,че на площадката изкачващия/подсъдимия/ се спира и нанаса с
11
дясната ръка ,свита в юмрук в дясната тилна част на главата на стоящият там
човек,като ударения повдига дясна ръка нагоре,завърта се надясно и движи
устни. В подкрепа на това е съдебно медицинска експертиза,от заключението
на което се установява,че на пострадалия Д. Х. К. има причинени следните
телесни увреждания: Контузия проявена с чувство на болка в областта на
дясната ушна мида. Чувството на болка в областта на дясната ушна мида
можело да се дължи на удар с ръка в областта на ухото, по начина и при
обстоятелствата описани от пострадалия.В резултата на така нанесената
телесна повреда на Д. Х. К. е била причинена болка без разстройство на
здравето по смисъла на чл.130, ал.2, пр.1 от НК. Като в устния си доклад
пред съда вещото лице д-р Е. уточнява,че ударът е в зоната на ушната мида,
която граничи назад с тилната област. Това е на границата, така че съвпадат
като проекция,като ударът е не на цялата тилна област , а тази част, която е в
непосредствена близост до ушната мида.
Съдът възприема изцяло горепосочените заключения по 2бр.
видеотехническа лицево идентификационна експертизи, ,както и съдебно
медицинската такава, извършени в ДП, така и също назначената в съдебното
производство видеотехническа експертиза, считайки ги за обективно, и
компетентно дадени, като въз основа на последните се установява,както се
посочи по горе в мотивите на съда, действията на подсъдимия през процесния
ден ,в частност ударът с ръка от страна на подсъдимия спрямо пострадалия по
начина описан в обвинителния акт,както и причиненото телесно увреждане на
пострадалия вследствие на насенения удар от страна на подс.К. Г..
Заключенията обективират необходимите данни и фактически констатации на
вещите лица, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в
съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите
и заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира същите за
обосновани, аргументирани и правилни и ползва същите при формирането на
фактическите и правните си изводи.
Съдът не кредитира част от обясненията на подсъдимият,а именно в
частта,че при разминаването му на стълбите на пост №8 с пострадалия,
ръката на подсъдимия била около тилната област на главата на
пострадалия,далеч от ушната му мида,като отрича да го е удрял . В тази му
част обясненията му противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал в частност ,кредитираните и коментирани по горе в
мотивите на съда показания на самият пострадал К. и заключенията на
приетите по делото заключение по 3те броя видеотехнически експертизи и
съдебно медицинската такава.Същите по безспорен и категоричен начин
установяват,че на процесната дата подсъдимия при разминаването му с
пострадалия на стълбищната площадка на пост №8 е нанесъл удар с долната
част на дланта на дясната си ръка,която свил в юмрук , удар в дясната тилна
част на главата и в областта на дясното ухо ,стоящият на стълбите ,странично
12
на подсъдимия,пострадал,поради което в тази му част обясненията на
подсъдимия, като изолирани от останалия събран по делото доказателствен
материал , не се кридитират от съда и не изгражда правни изводи въз основа
на тях.
В останалата им част,в частност обясненията му в които подсъдимия сочи
че на датата посочена в обвинителния акт -01.11.2021г. е изпълнявал
задължението си в СДВНЧ Любимец на пост №6 и при режимния момен обяд,
след потвърждение от пост №8,че е разбрал,че следва да отвори на
чужденците за да обядват, отивайки към столовата с колегата му,установил,че
вратата не била отворена. При разговор с пострадалия К.,същият категорично
отказал да отвори вратата или да му даде ключовете,поради което тръгнал да
се качва ,за да вземе ключовете от пост №8 и сам да отключи,но пострадалия
бил на стълбите и пушел цигара ,като се държал за парапетите,както и че
подсъдимия се е качил взел ключовете ,отключил,като по това време
пострадалия е бил на стълбищната площадка,а ключовете след отключването е
предал на колегата си Г. Д.,за да ги върне на К. като непротиворечащи на
останали събран доказателствен материал/показанията на разпитаните по
делото свидетели и тези прочети и приобщени по съответния проц.ред/ ,
кредитиран от съда,в това число и от заключенията на видетехническите
експертизи , обясненията на подсъдимия се възприеха от Съда за достоверни,
тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и
доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което липсват
основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно
невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с останалата
доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
По отношение писмените доказателства / ксерокопие от преписка по
дисциплинарно производсво , ксерокопия на указания за пост №4,№6,№8 и
№12, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика сътрудник охрана
и Протокол с рег.№1045р-17342/01.09.2021г.; формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика полицай-старши полицай и Протокол с рег.
№5346р-7015/19.04.2018г.,жалба от пострадалия,съдебно медицинско
удостоверение №407/21,писмо ведно с приложени към него писмени
документи от докладни и ежедневни ведомсти ,протокол за оглед на ВД от
14.03.2021г. и фотоалбум към него,Протокол за предоставяне на
видеозаписите от охранителните камери в дирекция Миграция, писма във
връзка с различни дати и час от записите на охранителните камери,
характеристична справка на подсъдимия, справка за съД.ст.документи във
връзка с образувано дисциплинарно производство срещу подсъдимия и
Решение №5941/15.05.2024г. постановено по АД№5946/2023г. по описа на
ВАС и т.н., не се констатираха от Съда техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за
достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание
и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на
13
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.А онези от
тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
При така установените факти и от кредитираните по горе доказателства
по делото, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с деянието си,
подсъдимият К. Г. Г. е осъществил, както от обективна така и от субективна
страна, съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130,
ал.2, пр.1 от НК,а именно : На 01.11.2021 г., в гр. Любимец, обл.Хасково- в
сградата на Специален дом за временно насТ.ване на чужденци /СДВНЧ/
Любимец, към Дирекция „Миграция" при МВР, като полицейски орган
/държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР/ при изпълнение
на службата, изразяваща се в охрана на СДВНЧ Любимец, причинил /удряйки
с длан в областта на дясното ухо/ лека телесна повреда на Д. Х. К. от гр.
Свиленград, обл.Хасково, на длъжност „сътрудник-охрана в СДВНЧ
Любимец, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на
здравето, a именно: Контузия, проявена с чувство на болка в областта на
дясната ушна мида -престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130,
ал.2, пр.1 от НК.
От обективна страна престъплението е осъществено чрез действие от
страна на подсъдимия,а именно нанасяне с долната част на дланта на дясната
ръка,която е свил в юмрук , удар в дясната тилна част на главата и в областта
на дясното ухо на пострадалия , и с които действия е и настъпилия
съставомерен резултат –чувството на силна болка в областта на дясното ухо от
пострадалия след удара на подсъдимия.
Доколкото причинените на св. К. травматични увреждания са обусловили
само чувство на болка, без разстройство на здравето, то от наказателно-правна
гледна точка тази телесна повреда се квалифицира като лека по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК.
Квалификацията по т. 2, пр. 3 на чл. 131, ал. 1 от НК се обусловя от факта,
че деянието е осъществено от подсъдимия в качеството му на полицейски
орган при изпълнение на службата, което обстоятелство се установява от
приложената по ДП длъжностната характеристика на подсъдимия за
длъжността която е изпълнявал на процесната дата,а именно старши полицай
14
в СДВНЧ Любимец при Дирекция Миграция при МВР.
Съдът намира, че безспорно подсъдимият има това качество, тъй като
видно от събраните по делото доказателства, както писмени така и гласни в
това число и обясненията на самия подсъдим, към инкриминираната дата
подсъдимият е работил като Старши полицай в сектор „Охрана на
принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом –Любимец към
отдел СДВНЧ-Любимец при Дирекция „Миграция“ –МВР и е бил на смяна,
изпълнявал е служебните задължения на Пост № 6 ,който пост отговарял за
осигуряване на достъпа на храна на настанените в дома чужденци- закуска,
обяд и вечеря, поради което възражението на защитата,че деянието не било
съставомерно,тъй като липсвало посочения в наказателната норма на
чл.131,ал.1,т.2,предл.3то от НК признак „при изпълнение на службата“ не се
споделя от съда.
Безспорно подсъдимия ,както се посочи по горе на процесната дата е
изпълнявал служебните си задължения на пост №6, за което обстоятелство
подсъдимия не спори. Видно от Указание относно изпълнение на ППД на пост
№ 6,в раздел втори особености на обслужваната територия -….. постовете
осъществяват охрана на влизащите и излизащите лица от мъжко и женско
отделение и т.н. като част от задълженията им е да осъществяват контролно
пропускален режим на влизащите и излизащите лица от вход 1 и вход 2 на
блок 2-мъжко и женско отделение, както и допускат влизането в столовата на
чужденци само след представяне на бадж, следи за спазване на реда в
столовата и т.н. При това положение и съгласно показанията на разпитаните
по делото свидетели,че при наличието на едно лице на пост №8,който не може
да напуска поста/ при едно лице/ и констатираното,че действително при
инцидента на пост №8 се е намирал единствено пострадалия К.,на който било
разпоредено да не напуска поста,то останалите служители вземали ключовете
за да отключат столовата за да пропуснат настанените в дома,то следва да се
приеме,че при изпълнение на служебните му задължения ,подсъдимият,който
е следвало да вземе ключовете от пост №8 ,за да отключи,афектиран от отказа
на пострадалия К. да напусне поста за да отключи тъй като така му било
разпоредено от св.З.,както и да му хвърли ключовете,подсъдимият ударил
пострадалия по начина описан в обвинителния акт.
От субективна страна подсъдимия е извършил деянието при пряк умисъл,
видно от неговите действия. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона,
предвиждал е общественоопасните последици при увреждане здравето на
пострадалия (предвиждал е причиняването на телесна повреда в частност че
причинява болка) и видно от действията му е искал настъпването на тези
последици - причиняването на телесна повреда.
Предвид тези правни аргументи, подкрепени изцяло от събраните и
кредитирани от съда доказателства /коментирани по горе в мотивите/ , съдът
призна подс. К. Г. Г. за виновен в извършването на престъпление, съобразно
15
възведената правна квалификация на обвинението по чл.131, ал.1, т.2, пр.3,
във вр. чл.130, ал.2, пр.1 от НК.
Относно наказанието:
В настоящия случай съдът намира,че са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от
НК за освобождаване на подс. К. Г. Г. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр.
чл.130, ал.2, пр.1 от НК се предвижда наказание Лишаване от свобода до
една година или пробация ; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния
момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние; той не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната
практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл.
78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото
приложение.
Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки
подс.К. Г. Г. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130, ал.2, пр.1 от НК , за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание - Глоба.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума
на ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на К. Г. Г., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства: добрите характеристични данни, липсата на доказателства за
извършени от него други подобни прояви, чистото му съдебно минало,
доброто му процесуално поведение ,тъй като същият не е възпрепятствал
разследването по делото. Отегчаващи вината обстоятелства не се
констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение
16
с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимият ,предвид сравнително младата му възраст и
липсата на морално-волеви задръжки.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на подсъдимия –работи и не събрани
доказателства същият да дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Присъдата си, с което призна подсъдимия за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението
по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, във вр. чл.130, ал.2, пр.1 от НК ,в минималния
размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е
напълно оправдано с оглед имотното състояние на подсъдимия. В този
смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо
наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на подсъдимия и
съответно на тежестта на извършеното от него.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него К. Г. Г. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по отношение на
наложеното административно наказание, подсъдимият следва да заплати и
дължимата за това действие държавна такса в размер на 5 лв.
Относно веществените доказателства и разноските по делото:
Съдът постанови на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства –3 бр. CD, ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Съдът осъди на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия да заплати по
17
делото в полза на Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД
на МВР - Хасково, направените в досъдебното производство разноски в
размер на 942.03 лева - за направени експертизи по досъдебното
производство, както и сумата в размер на 454,22лева в полза на Държавата,по
бюджета на ВСС, вносими по сметка на РС Свиленград, представляващи
разноски за експертиза и възнаграждения на вещите лица,както и по Бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на от по 5 лева, при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд –
Свиленград.
Доколкото в съдебното приозводство бил конституиран в качеството на
частен обвинител постдалаия,който е представлява от повереник,то на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. К. Г. Г. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на частния
обвинител Д. Х. К. с ЕГН ********** сумата в общ размер на 2600 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................
18
Съобщи за изтекли лични данни