Решение по дело №274/2023 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 96
Дата: 27 септември 2023 г. (в сила от 14 октомври 2023 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20232170100274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Средец, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100274 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от В. Я. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ***, чрез пълномощника адв.Д. Ч. против ответника Е. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
Ищецът твърди, че той и Е. И. И. били съпрузи от 16.02.2021г., на която дата
сключили граждански брак, който бил първи и за двама им. От брака си имали две деца,
които били пълнолетни, като отдавна се познавали, но скоро сключили граждански брак.
Излага се в исковата молба, че в началото на брака им живеели много добре и в
разбирателство един с друг, като всичко между тях вървяло прекрасно и нямали
противоречия. Релевира се, че постепенно отношенията им се променили, като за кратко
време започнали да излизат наяве несходството в характерите им и коренно различните им
разбирания за това как трябва да протича съвместния им живот. Сочи се, че съпрузите
опитвали да преодоляват разликата във възгледите си, но постепенно разбрали, че не могат
да живеят заедно. В исковата молба се твърди, че страните по делото изпадали в
непрекъсната конфронтация помежду им и за най-дребните неща, отчуждили се един от
друг, липсвало елементарно разбирателство на проблемите на другия, което било пречка
двама души да бъдат семейство. Отделно от това се сочи, че съпрузите живеели във
фактическа раздяла от около две години и два месеца. Релевира се, че страните по делото
нямали семейно жилище, съпругът не претендирал издръжка, не възразявал съпругата да си
върне предбрачното фамилно име В., като всеки от тях бил получил вещите, които били с
извънбрачен произход и собственост на трети лица. Отправя се искане да бъде постановено
решение, с което да се допусне развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без произнасяне относно вината, съгласно чл. 49, ал. 3 СК.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Е. И. И. не е
ангажирала отговор на исковата молба. Не взема становище по исковата молба и в по –
късен етап от производството, не се явява в проведените открити съдебни заседания в
настоящото производство.
В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца В. Я. И. –
1
адв.Д. Ч., като се представя нотариално заверена молба по отношение на съдържание и
подпис, в която твърди, че работи и живее в чужбина, като няма възможност да присъства в
съдебно заседание, но изразява изричното и непоколебимото желание за прекратяване на
брака с Е. И. И., излага, че поддържа споразумение относно последиците от прекратяването
на брака и че упълномощава адв.Ч. да подпише споразумение. Пълномощникът адв.Ч.
поддържа исковата молба, като релевира, че видно от събраните доказателства в хода на
делото, бракът между съпрузите бил дълбоко разстроен. Отправя се искане да бъде
постановено решение, с което да се допусне развод между В. и Е. И.и, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на ищеца, съдът установи от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 16.02.2021г. в гр.Средец, област Бургас, за
което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак № 0007/16.02.2021г., като
при сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от В. на И., видно от
представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 16.02.2021г.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е разпитан
свидетелят И.С.И. – племенник на ищеца, който твърди, че съпрузите се познавали от доста
време и имали две големи пълнолетни деца и внучета. Установява се от въпросните
свидетелски показания, че страните по делото се разбирали и живеели добре, но после се
скарали. Съпрузите се оженили преди две години, като живеели в гр.Средец, но започнали
да се карат, след което В. И. заминал за Германия, с оглед на което с Е. И. заживели
разделно, а в последствие и тя заминала за чужбина. От свидетелят И. става ясно, че от две
години съпрузите не живеели заедно и имали нови връзки с други хора.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност на всеки
съпруг да упражни своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на
брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Въпросното право
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което по същността си е такова
състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между
съпрузите, разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание, поради
което формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Страните са нарушили задълженията
си за съвместно съпружеско съжителство, посочено в нормите на чл.15 от СК, което е
довело до фактическата им раздяла. В настоящото производство се установи, че от две
години съпрузите не живеят заедно, както и че имат конфликти по между си и имат връзки с
други хора. Ето защо съдът счита предявеният иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съпрузите нямат
непълнолетни деца, родени по време на брака, поради което в настоящото производство не
подлежи на изследване въпросът за родителските права, личните отношения на дете с
родител, неговата издръжка и местоживеене.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски в настоящото производство, с оглед на което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Дължимата държавна такса за производството по допускане на развода при решаване
2
на делото е в размер до 50.00 лева, но не по – малко от 20,00 лева. Предвид това съдът
определя държавна такса в размер на 50,00 лева, която се дължи по равно от двете страни, с
оглед изхода на спора. Ето защо всеки един от съпрузите следва да бъде осъден да заплати
дължима държавна такса в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец в
размер на 25.00 лева, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 16.02.2021г. в гр.Средец, област
Бургас, за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак №
0007/16.02.2021г., съставен в гр.Средец, област Бургас, между В. Я. И., ЕГН **********, с
адрес: гр.Средец, област Бургас, *** и Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област
Бургас, ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА В. Я. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.Д. Ч., да заплати в полза на Съдебната власт по сметка
на Районен съд – Средец, сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - представляваща
държавна такса за производството по допускане на развода при решаване на делото, както и
сумата от 5,00 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, да
заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 25.00
лева /двадесет и пет лева/ - представляваща държавна такса за производството по допускане
на развода при решаване на делото, както и сумата от 5,00 лева /пет лева/ - представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3