№ 71
гр. ЛЕВСКИ, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20254410200222 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от ЕТ ***** с ЕИК *****,
представлявано от С.А.Й. от ***** против НП № 15-2500179 от 09.09.2025 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, в която се
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а наложеното наказание е
несправедливо. Твърди се, че административно наказващия орган не е
изследвал цялостно и обективно фактическата обстановка. Моли съда да
отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който
подържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява, че не е извършено нарушението, за което
е наложено административно наказание, че установеното в обекта лице не е
извършвало трудова дейност. Твърди се, че в случая не е налице установено
извършено нарушение, още по-малко извършено виновно такова, от страна на
жалбоподателя, заявява се, че НП се явява изцяло незаконосъобразно и се
прави искане да бъде отменено. Претендират се и направените деловодни
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответника по жалбата - Директор Дирекция „Инспекция по труда“
Плевен се представлява от юрисконсулт З. Е., който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че към момента на
проверката не е извършвана трудова дейност. Прави се искане да бъде
1
потвърдено изцяло обжалваното НП и да бъдат присъдени разноски съгласно
представен списък на разноските.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице имащо право на
жалба, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е съставен на 25.08.2025 г. против
***** ЕТ в качеството му на работодател, затова че при извършена проверка
на 19.08.2025 г. в 10.35 часа в обект хранителен магазин, намиращ се в *****, е
установено, че А. Г. А. с ЕГН ********** престира труд в полза на ***** ЕТ,
изпълнявайки трудови функции на продавач-консултант. В акта е посочено, че
същият прави опис на наличните парични средства в касата на търговския
обект, и в разговор и в писмен вид е декларирал, че работи във фирмата като
„продавач-консултант“ от месец юни 2025 г., с определено от работодателя
работно време от 08:00 часа до 14:00 часа и уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 800 лв. В акта е посочено, че лицето декларира, че
няма сключен трудов договор, нито граждански, че е внук на управителя и
собственика на фирмата и помага. Посочено е, че до момента на приключване
на проверката трудов или граждански договор, респ. трудово досие на същия
не е представено. Посочено е, че работодателят е нарушил трудовото
законодателство като е пуснал А. Г. А., с посочено ЕГН на 19.08.2025 г. да
престира труд като „продавач-консултант“ с установени елементи на трудово
правоотношение, а именно: работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, преди да е сключен с него трудов договор в писмена
форма. Посочено е че нарушението е извършено на 19.08.2025 г. в обект
хранителен магазин, намиращ се на ул. *****, *****, че с това е нарушил чл.
61 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното НП, с което на ЕТ***** ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от С.А.Й., в качеството му на работодател,
за нарушение по чл. 61 ал.1 във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ описано подробно и
идентично с нарушението посочено в цитирания по-горе АУАН, е наложено
административно наказание на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във връзка с чл.
414 ал. 3 от КТ, а именно имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Към административно-наказателната преписка е приложена посочената
в АУАН декларация от А. Г. А. от ***** /приложена на л. 21 от делото/, в която
същата под страх от наказателна отговорност е декларирал, че работи в *****
2
ЕТ *****, ул. ***** от юни 2025 г., на длъжност „продавач консултант“ в
хранителен магазин *****, намиращ се на ул. ***** с работно време от 8:00 до
14:00 часа, като е посочил, че няма сключен трудов договор и няма сключен
граждански договор, че последно полученото трудово възнаграждение е в
размер на 800 лв. на 30.07.2025 г., изплатено му от управителя, не работи в
почивни дни – неделя и че почивките в работния ден са от 13:00 до 15:00, че
не е получил копие от уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор. На редовете други обстоятелства е посочил, че е внук на управителя
и помага на дядо си всеки ден.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Д. И. Й. и
А. В. Д. – служители от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен и
доведения от жалбоподателя А. Г. А..
От показанията на свидетелите Д. Й. и А. Д. се установява, че същите на
19.08.2025 г. са извършили проверка на място в обекта, а именно хранителен
магазин в ***** на фирма ЕТ *****“ и при посещението в обекта заварили А.
А., съпругата му и управителя на фирмата, самият С.Й. Заявяват, че
проверката е осъществена съвместно и с други институции като на място се
изчаквали всеки да свърши работата от собствената си компетентност.
Заявяват, че при проверката установили, че лицата, които работели в обекта
нямали сключени трудови договори, че лицата попълнили декларации, в които
собственоръчно декларирали обстоятелствата във връзка с полагания труд
като са вписали всички данни, факти и обстоятелства. Свидетелите са
категорични, че в момента на проверката А. А. е заварен в обекта да продава,
че по време на проверката броял пари, тъй като преди това имало извършени
продажби и е бил зад щанда, и че когато едно лице бъде установено зад щанд,
това е работно място и е трудова дейност.
Свидетелите обясняват, че са осъществили нормална комуникация с
управителя на фирмата, че същия е съдействал напълно нормално, но само са
говорели на по-висок тон при задаване на въпросите. Установяват, че при
проверката е съставен протокол за извършената проверка, а акта е съставен на
25.08.2025 г. при приключването на проверката, когато е извършена и
документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“.
В качеството на свидетел е разпитан и А. А., който обяснява, че е внук
на С.Й. че действително на 17-ти или 18-ти август е трябвало да ходят на едно
погребение и тъй като трябвало да дойде стока, дядо му му казал да останат
малко, а той самия излязъл. Обяснява, че в това време дошли на проверка от
много институции и влезли абсолютно всички вътре в магазина, че
настаналата паника, защото влезли 10-15 човека наведнъж и всеки искал
нещо, а магазина бил малък, че той им казал, че работи на друго място, но те
му казали, че щом е тук, трябва да напише нещо. Заявява, че е на работа в
друга фирма, че дядо му не чува и той изкарал документи, че след няколко
3
дена ходили в Плевен в Инспекцията по труда и той бил с дядо си. Обяснява,
че преди време е имал трудов договор към магазинчето, и че е обяснил на
госпожа Й., че не са взимали от оборота никакви пари. Обяснява, че баба му е
личен асистент на дядо му и че той на проверката казал на дядо си какво
става. Обяснява, че дядо му носи слухово апаратче, ама пак трудно се справя и
че дядо му не разбира езика на глухонемите, че като дойде клиент е виждал, че
клиента му говори на малко по-висок тон и тогава дядо му дава на клиента
каквото иска, че дядо му работи сам в търговския обект и си няма помощник,
че сам обслужва клиентите, сам приема стоката, доколкото може, че от години
си е така, а той самия много рядко помага на дядо си защото е на работа и
примерно когато дойде стока, когато е свободен може да му помогне, когато
нещо е по-тежко да го пренесе. Обяснява, че на проверката не е броил пари, а
когато дошли от НАП, човека му поискал пет бири и тай като му дал 20 лв.
мисли, че му върнал ресто, обяснява, че той е издал касова бележка за парите,
които са дадени, защото дядо му го нямало още и чакали да дойде.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Д. Й. и А. Д., тъй
като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях
проверка. Показанията им си кореспондират напълно и с приобщената като
писмено доказателство по делото декларация от А. А.. По делото няма данни,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
тези свидетели, или да сочат наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил. Показанията на свидетелите Й. и Д. не
противоречат и на показанията дадени от св. А.. Самия А. обяснява, че е
обслужил клиент, взел му е парите, внесъл ги е в касата, издал е касова
бележка и е върнал ресто, че дядо му в този момент не е бил в обекта.
Относно показанията на св. А. А., съдът счита, че същите са
пристрастни и дадени с желание свидетеля да услужи на своя дядо. Самия
свидетел обяснява, че проверката е извършена от множество институции, като
в обекта са влезли „10-15 човека“ и всички съставили на дядо му констативни
протоколи. Опитва се да обясни, как дядо му нищо не разбрал и само му
казали „подпиши се тука, тука“.
По делото е представен граждански договор /л. 42 от делото/ от който се
установява, че същия е сключен между ***** ООД и А. Г. А., но видно от
същия е, че е сключен на 28.07.2023 г. и е за извършване на конкретна работа.
Наличието на този договор, не изключва полагането на труд на друго място и
по друго време.
Както бе посочено по-горе, съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Й. и Д., които дават безпротиворечиви, пълни, ясни, логични и
последователни свидетелски показания, възпроизвеждащи лично възприети от
тях факти. Свидетелите Й. и Д. при извършване на проверката са изпълнявали
4
служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин
от изхода на делото. Излагат показания относно личните си възприятия,
конкретно посочват извършваната от работещия трудова дейност, показанията
им не противоречат и на представената към преписката декларация подписана
лично от лицето посочено като упражняващо трудова дейност на обекта без
сключен трудов договор.
Предвид изложеното и събраните по делото доказателства, съдът
приема, че от писмените доказателства декларация, подписана от лицето,
упражняващо на място трудова дейност, приложената към делото справка за
актосъстояние на ЕЕТЗ от 25.08.2025 г. /л.22 от делото/, както и от
показанията на свидетелите Й. и Д. съдът приема, че по делото по един
безспорен и категоричен начин се установява, че на посочената в акта дата –
19.08.2025 г. в 10.35 часа в обект „хранителен магазин“ намиращ се в *****,
ул. „***** стопанисван от ЕТ ***** със седалище и адрес на управление
***** и при документална проверка на 25.08.2025 г. в офиса на дирекция „ИТ“
със седалище Плевен е констатирано нарушаване разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
ЕТ ***** в качеството си на работодател на 19.08.2025 г. в 10.35 часа е
допуснал А. Г. А., с посочено ЕГН, да престира труд, като „продавач-
консултант“ без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът приема, че правилно
е приложен материалния закон и нарушението е квалифицирано като такова
по чл. 61 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ, изискващ сключването на
трудов договор, който да урежда като трудово правоотношението по
предоставяне на работна сила.
Правилно и законосъобразно е определена и санкционната разпоредба
на чл. 414 ал. 3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция от 1500 до 15000
лв. за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ.
За извършеното нарушение, наказващия орган е наложил имуществена
санкция на юридическо лице – работодател, над нейния минимален размер,
предвиден от законодателя, без в своя акт да изложи конкретни мотиви за това
или в хода на производството да представи доказателства, че нарушението е
по-тежко от обичайното за този вид нарушения, поради което следва да бъде
изменено обжалваното НП и наложеното административно наказание следва
да бъде намалено до предвидения в закона минимум, а именно същото следва
да бъде намалено от 3000 на 1500 лв..
В настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, уреждаща маловажен случай на административно нарушение.
Нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ изключва квалифицирането на нарушението
по чл. 61 ал.1 от КТ като маловажно, с оглед на което по силата на
специалната разпоредба нарушението не може да бъде квалифицирано по този
5
ред.
По направените искания за разноски:
В ЗАНН изменението/намаляването на наказанието, наложено с
наказателното постановление, не е обвързано със задължение за
разпределение на разноски между страните. В текста на чл. 63д ал.1 от ЗАНН
е направено препращане към реда по АПК, но самият кодекс също не урежда
изрично този случай. Съгласно чл. 46 ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е
непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България.
Предвид изложеното, съдията-докладчик приема за основателно
искането на административно наказващия орган за приложение разпоредбите
в законодателството, които уреждат възлагането на разноските по наказателни
дела, а именно за приложение на НПК.
Съгласно чл. 189 ал. 3-4 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските направени от частния обвинител и гражданския
ищец, ако направили такова искане, а когато подсъдимият бъде оправдан по
някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по
обвинението, по което е признат за виновен.
В конкретния случай „нарушителят“ – едноличен търговец не е
„оправдан“ тъй като наложеното му наказание не е отменено, а НП е изменено
в частта на наложената санкция, като е намален нейния размер.
Предвид изложеното и с оглед нормите на чл. 84 от ЗАНН, чл. 189 ал.3-4
от НПК и приетото с тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н.д. №
98/1984 г. на ОСНК на Върховния съд /което не е изгубило своето правно
действие и няма последвала нормативна уредба, която да въвежда друг режим
на присъждане на разноски в този случай/, на наказаното дружество не следва
да се присъждат претендираните разноски, и тъй като същото с виновното си
поведение е станало причина разноските да бъдат направени, следва да бъде
присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение от
административно наказващия орган, което възнаграждение да се присъди на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен.
На основание изложеното, съдът приема, че следва да бъде уважено
искането на процесуалния представител на ответника и следва да бъде осъден
Едноличния търговец да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2500179 от 09.09.2025 г. ,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен, с което
на ЕТ ***** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, ул.
„***** представлявано от С.А.Й., ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3
от КТ за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 3000 лв. на 1500 лв..
ОСЪЖДА ЕТ ***** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, ул. „***** представлявано от С.А.Й., ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчване на копие от
същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7