Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261677
14.12.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3994 по описа на съда за 2020 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на задължения на
ответника в размер на 253.40 лв. - главница, дължима по Договор за
потребителски кредит; сумата от 45.40
лв.– договорно възнаграждение и сумата от 264.13 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното
й заплащане.
Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за потребителски
кредит за сумата от 300 лева, за срок от 11 месеца, при ГЛП 41.17% и ГПР
49.88%. Ответникът поискал да закупи пакет допълнителни услуги, за което било
сключено отделно споразумение. Дължимото възнаграждение за пакета за
допълнителни услуги било в размер на 330.33 лева. До момента били платени общо 132.60
лева, с които били погасени част от задълженията до претендираните размери.
Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.
След
указания, предвид липсата на заповед за сумата от 264.13 лева ищецът изменя
иска от установителен в осъдителен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорват
претенциите. Преви възражения за недействителност на договора поради нарушаване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва поради нарушаване на добрите нрави и на уговорката за пакет за
допълнителни услуги, поради нарушаване на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Иска се
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит
България“ ООД срещу А.Г.Й., по
което е образувано ч. гр. дело № 19164/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми за главница и договорна лихва, както и
за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило
възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове
са предявени в преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът
намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между
страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения договор на
ищецът по производството е предоставена сума в размер на 300 лева. Уговорена е
между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е
41.17 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.88 %. Ответникът се е
задължил да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски в размер на 33.20
лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 365.20
лева. Било е уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на
стойност 330.33 лева, във връзка с който е подписано и допълнително
споразумение, като сумата е разсрочена на равни части по 30.03 лева към всяка
вноска.
Относно
възнаграждението за допълнителни услуги:
Предвид
тази допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В
допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги–
1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и
5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите
на чл. 10а от Закона за потребителския
кредит (ЗКП) дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В
настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също
представлява действие по усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй
като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми,
съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по
съгласие на страните.
Доколкото
се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение.
Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.88% не
отговаря на действителния такъв.
Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Не е
спазено и последното изискване на т. 10- да се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на финансовата институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.
Следователно процесният договор е недействителен, на
основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта,
която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и
при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността
на исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От представените доказателства се установява, че е налице
неплатена главница, но тя не може да бъде установена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК
следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване– при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
отговорността за разноски:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева разноски за адв. възн. по заповедното производство.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Д.К. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Профи кредит България“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 срещу А.Г.Й.,
ЕГН ********** искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Г.Й., ДЪЛЖИ на „Профи кредит България“ ЕООД, сумата от 253.40 лева– представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит от 03.05.2018г.; сумата от 45.40 лева- договорно
възнаграждение за периода от 22.08.2018г. до 22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 25.11.2019 г. до окончателното й
погасяване, за
които суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 19164/2019 г. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Профи кредит България“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 срещу А.Г.Й.,
ЕГН ********** иск за осъждането на А.Г.Й.,
да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД, сумата от 264.13 лева- възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит от 03.05.2018г.;
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на А.Г.Й., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева- разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Н. К., ЕГН **********,
сумата от 300.00 лева- адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.Г.Й. в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.