№ 260133 / 13.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.МонтанА...............трети наказателен състав в публично
заседание на 12 април......…...……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година………….………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка МитовА......................………….…и в присъствието на прокурорА..……………………….……..........като разгледа докладваното от
съдията ЦветковА.……………………........………......АН дело 374 по описа
за 2021г...………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.001842/ 02.03.2021г. на Директор на Дирекция ”ИТ” -. Монтана на „Б. А. със седалище и адрес на управление в град София, представлявано дружеството от изпълнителен директор Р.Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП -. законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка през периода 20.01.2021г. -. 27.01.2021г. административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 09.02.2021г. Към момента на проверката на 20.01.2021г. на дружеството е оставена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител на дружеството да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 25.01.2021г. в 15.00 часа за довършване на проверката по документи, която призовка е получена от лицето Н. А. М. -. И. -. счетоводител в дружеството със задължението да я предаде на управителя. На 25.01.2021г. в Дирекция „ИТ” -. Монтана се явило лицето И. Ж., упълномощен представител на дружеството, който представя изисканите с призовката документи. Поради факта, че същата не е изрично упълномощена да получава АУАН административнонаказвания орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 21003969/27.01.2021г, като е поканил управителя да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 08.02.2021г. в 10.30часа за съставяне на АУАН. Покана за съставяне на АУАН е получена в дружеството на 28.01.2021г. от лицето Л. Г. В. -. упълномощено лице /видно от известието за доставяне/. На 08.02.2021г. представител на дружеството жалбоподател не се явило за съставяне на АУАН, без да сочи уважителни причини за неявяването си.
Административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН да направи писмени възражения по актА.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършена проверка през периода 20.01.2021г. до 27.01.2021г. по спазване на трудовото законодателство от въззиваемата страна в предприятие за преработка на птиче месо, находящо се в гр.Монтана, ул.”Д.” № 25, обект на жалбоподателя, се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Р. Д. Ч., видно от представената справка /приложение № 10/, относно дължими и изплатени трудови възнаграждения за месец август 2020г. надлежно подписана с дата 25.01.2021г. е начислило, но не е изплатило в установените срокове месец следващ предходния, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец август 2020г. на 5 /пет/ броя работници и служители, пропорционално на отработеното работно време в размер на 3025,09 лв.
В хода на административнонаказателното производство не са извършени съществени процесуални нарушения, от страна на въззиваемата страна, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и изпълнена от лицето работна сила да заплати нужното възнаграждение. То включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника, поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителнА.
Съгласно чл.270 ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя -. носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разпискА. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение -. чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банкА. До настоящия момент няма данни на лицата да са преведени дължимите суми произтичащи от трудовото им правоотношение.
Следва да се остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.3 от КТ.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници -. 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500.00 лв, явяващ се минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-.висока, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
В случая се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което не може да се приеме, че се касае за маловажно нарушение.
За да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ -. нарушението трябва да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Неизплащането на трудовото възнаграждение на работниците води до сериозни последици, тъй като това са средства необходими за нормалното съществуване на човека и неговото семейство. Предвид на горното не може да се приложи привилигирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, респ.чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП -. законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на юристконсулта на въззиваемата страна за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Директора на ОИТ-.Монтана сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд -. Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-.001842/ 02.03.2021г. на Директор на Дирекция ”ИТ” – Монтана, с което на „Б. А. със седалище и адрес на управление в град София, представлявано дружеството от изпълнителен директор Р.Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН „Б. А. със седалище и адрес на управление в град София, Индустриална зона О., ул. xxxx 6, представлявано дружеството от изпълнителен директор Р.Д.Ч., с ЕИК xxxx да ЗАПЛАТИ на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр. Монтана сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-.Монтана в 14-.дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: