№ 1324
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Н.Н. срещу
Решение № 1803 от 08.06.2022г. по гр.д. № 6422/2021г. по описа на ВРС, 53-ти състав, с
което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на В. Р. Т. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна сумата от
1671.38 лева представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 212 часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 324.57 лева,
представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава изчислена върху всяко падежирало
неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие в
исковия период, считано от 01.04.2018г. до 26.04.2021г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
както и за постановяване при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители,
чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност
на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на
служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
1
норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от В. Р. Т. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли същото да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора в писмени становища.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Р. Т. срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1671.38 лева, след допуснатото изменение
на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на 13.05.2022г. п.с.з.,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 212.78 часа по тримесечие за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
2
29.04.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 324.57 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава дължими върху всяка от присъдените суми за
главница по тримесечия за периода от първо число на месеца следващ съответното
тримесечие до 26.04.2021г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са както следва: по силата
на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът приел да престира труд
на длъжност „младши инспектор“ в РС „ПБЗН“ – Варна, на структурно подчинение към ГД
„ПБЗН“ в МВР, срещу задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ в
периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. В исковия период ищецът положил общо 1488 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1 700.78 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд в размер на 212.78
часа, който следва да бъде заплатен допълнително от работодателя. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
задължението за овъзмездяване на труда за целия период възлиза на исковата сума в размер
на 1671.38 лв. Уточнил, че претенцията има за предмет допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време. При липса на специален регламент за служителите в системата на МВР,
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство
/чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата/. Отправил искане в тази връзка за постановяване на положително решение по
делото, ведно със законната лихва.
В отговор на исковата молба, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР признала, че ищецът за посочения период е полагал труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност. Заявила възражение за погасяване по давност на
исковете при приложим 3 годишен давностен срок. Оспорила на следващо място доводите,
че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в
дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство
/КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР,
което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд
към дневни, което е приложимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл.
защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа. Изложила подробни доводи, че по служебно правоотношение между
страните приложение намират единствено разпоредбите на ЗМВР за дължимите
допълнителни възнаграждения на служителите. В чл. 179 от ЗМВР изрично са
регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или
акт на МС. За процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
3
реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е
възможно да полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва
да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл навела
твърдение, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране
на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т. 1 от цитираната заповед е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 25 ст. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6
от ЗМВР, доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който
предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл отправила
искане за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г. между тях е възникнало валидно служебно правоотношение по силата на което
В. Р. Т. приел да изпълнява в РД „ПБЗН“ към ГД ПБЗН – МВР, гр. Варна длъжността водач
на специален автомобил I степен, той и пожарникар. Не е спорно също, че в рамките на
исковия период ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното:
отработените от В. Т. смени за всеки отчетен период в рамките на исковия, измерени в
часове възлиза на 4504 часа, а положеният от ищеца нощен труд за всеки отчетен период,
както и общо за процесния период – на 1482 часа. Преизчисления с коефициент 1.143 нощен
труд за всеки отчетен период, както и общо за процесния период възлиза на 1694 часа. В
резултат на направеното преизчисление се получава допълнителен извънреден труд. Размера
на дължимата сума за всеки отчетен период, както и общо за целия процесен период възлиза
на 1671.38 лева, а размерът на мораторната лихва за периода 01.01.2018г.-10.07.2020г.
възлиза на 324.57 лева, като всички изчисления са описани подробно по часове и дни в
табличен вид към заключението.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
4
ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, както и произнасянето по възражението за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3,
пр. I от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период /чл. 187, ал. 3, пр. III от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 6 от ЗМВР/.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За процесния период
са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът
на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
5
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР
№ 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори
и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравноправно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., отм. ДВ,
бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените
часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно общата разпоредба на чл. 9, ал.
2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Не
следва да се приеме становището на въззивника, че приложим е коефициент 1, тъй като по-
скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в
случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след
6
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – прието заключение на ССчЕ – се установява, че за процесния период от
време ищецът е положил нощен труд в размер на 1482 часа, преизчислени с коефициент
1.143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1694 часа, като
разликата от 212 закръглени часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по
платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва,
че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1671.38 лева. Тази сума
е дължима като, представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
като по този начин исковата претенция се явява доказана и по размер. На ищеца се дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
По възражението на ответника за частично погасяване на вземането за периода от
01.01.2018г. до 01.04.2018г. по давност, съставът при ВОС съобрази, че съгласно чл. 358, ал.
1, т.3 от КТ за исковете за трудово възнаграждение /какъвто е и настоящият/ е предвиден
тригодишен давностен срок, като броенето следва да започне от настъпване на
изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение. Доколкото в настоящия случай
липсва изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението след изтичане на
тримесечието за което е направено изчислението и се дължи, то съдът приема, че
изискуемостта настъпва в последно число от месеца, следващ тримесечието, за което се
дължи. С оглед на което вземането за възнаграждението за извънреден труд за 01.01.2018г.-
31.03.2018г. е станало изискуемо след изтичане на последния ден на месеца, следващ
тримесечието, за което дължи /01.05.2018г./. Исковата молба е предявена на 29.04.2021г.,
поради което тригодишният давностен срок към този момент не е изтекъл. Т.е. исковете не
са погасени по давност, предвид което и вземането за първото тримесечие не е погасено по
давност.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Въз основа на така направените фактически и правни изводи, съдът приема, че
7
предявените искове са основателни и следва да се уважат. Идентичен правен резултат е
постановил и ВРС в обжалваното решение, което като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната съдебни разноски
под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на сумата от 370 лв. Този размер
е съобразен и в границите на минималните размери на адвокатските възнаграждения,
уредени в чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г., поради което възражението за
прекомерност е неоснователно. В този размер разноските по делото следва да се възложат в
тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1803 от 08.06.2022г. по гр.д. № 6422/2021г. по описа
на ВРС, 53-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, представлявана от Директора главен
комисар Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Т. с ЕГН ********** сумата от 370 лева,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8