Решение по дело №445/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от П. Н. Д. – управител, чрез представител по пълномощие адвокат М. К., е оспорил решение № 1289/20.12.2023г., постановено по АНД № 2621/2023г. по описа на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на касатора за нарушение на чл.102, ал.2, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди нарушаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаване на оспорения електронен фиш, както и възражение, че към датата на издаване на този фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена правна възможност за издаване на електронен фиш. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора да бъде отменен електронният фиш.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С., оспорва касационната жалба и иска съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, ако съдът уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и иска това възнаграждение да бъде определено под минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение следва да бъде отменено, както и да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение съдът е приел, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Той съдържа всички изискуеми реквизити. Приел е, че нарушението е установено по несъмнен начин и е направил извод за законосъобразност на обжалвания пред него електронен фиш. Н. възражението относно приложението на чл.34 от ЗАНН съдът е приел, че тази норма се отнася за съставянето на актове за установяване на административни нарушения и е неприложима в случаите, когато се издават електронни фишове.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че като собственик на влекач „Волво“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 000, с брой оси – две, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, на 26.03.2021г., в 04:29 часа се е движил в община Бургас, път А-1, км 357+949, в посока намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а същевременно за така описаното ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1, км 357+949.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Според чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 2). такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

В чл.179, ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ.

Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП, (в редакцията приложима към датата на връчване на процесния ЕФ, доколкото той няма дата на издаване) се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Вярно е, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл.189, ал.10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова потвърждаващото го решение на районния съд е неправилно и следва да се отмени, а по съществото на спора – да се отмени електронния фиш.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с израза „-3б“ добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя горният извод. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл.179, ал.3-3б след 13.02.2024г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, очевидно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал. 3б ЗДвП електронен фиш може да се издава едва от 13.02.2024г.

За това обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменен електронния фиш.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани с касационната жалба, в размер на 420 лв. по договор за правна помощ и списък на разноските, представен на л.29 от делото относно процесуалното представителство пред районния съд. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Според чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 550 лв., когато размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция [рег. номер]. Процесното възнаграждение е под този минимум.

Неоснователно е и възражението касателно присъждането на направените разноски за адвокат без ДДС. Според §2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Отговорността за разноски обхваща заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, За това, дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна (в този см. определение № 8440/22.08.2023 г. по адм.д.№ 7662/2022 г. на ВАС; определение № 70/31.01.2023 г. по адм.д.№ 19/2023 г. на ВКС; определение № 8656/19.09.2023 г. по адм.д.№ 8414/2023 г. на ВАС; определение № 3402/20.03.2024 г. по адм.д.№ 8843/2023 г. на ВАС; определение № 1769/23.02.2022 г. по адм.д.№ 6371/2021 г. на ВАС; определение № 11736/16.12.2022 г. по адм.д.№ 5361/2022 г. на ВАС).

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1289/20.12.2023г., постановено по АНД № 2621/2023г. по описа на Районен съд Бургас, В. Н. П.:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от П. Н. Д. – управител, направените по делото разноски в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.