МОТИВИ
по НХОД № 141/2017г. по описа на ПлРС:
Обвинението е срещу Х.А.А., ЕГН **********, за това,
че на 03.06.2016
година в град ***, намерил чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка
„LENOVO ”, модел „А1000” на стойност 120, 00 лева, два броя СИМ карти на стойност 20,00 лева,
силиконов гръб за мобилен телефон марка „LENOVO ”, модел „А1000” на стойност
7,00 лева, и карта памет 2gb на стойност 5,00 лева, всичко вещи на обща
стойност 152.00 лева, собственост на И.А.С. *** и в продължение на една седмица
не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил- престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-*** ангажира
становище в което заявява че не поддържа обвинението предвид пълното
възстановяване на щетата и моли за приложение на разпоредбата на чл.218б от НК.
Подсъдимият
Х.А.А. признава вината си като дава
обяснения и моли съда да се уважи искането на РП-***.
В
наказателното производство няма предявен за съвместно разглеждане граждански
иск и конституиран граждански ищец.
Съдът като
се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази становището на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Х.А.А. е роден
на *** ***., българин, български гражданин, с основно образование, работи, неженен,
фактически съжителстващ, реабилитиран, ЕГН **********.
На 03.06.2016 година
св.И. А.С. *** отишла заедно с
баща си *** А. *** до на нон-стоп срещу Съдебна палата гр.***, ул.***.А. си
купил цигари, а С. решила да си купи храна, като в този момент забелязала свои познати. При заплащане на
покупките тя извадила намиращия се в портмонето й мобилен
апарат, който ползвала.Същият бил марка
„LENOVO ”, модел „А1000” , IMEI *** и IMEI *** на
стойност 120, 00 лева, ползван с 2бр. сим карти
с № *** и № *** на стойност 20,00 лева, карта памет 2 gb на стойност 5,00
лева и силиконов гръб за
мобилен телефон марка „LENOVO ”,
модел „А1000” на стойност 7,00 лева .С.
оставила на плота на нон-стопа
мобилния си телефон, след което
разговаряла няколко минути с приятелите си .Тя забелязала, че баща й я
чака в близост до светофарна уредба до Община *** и тръгнала към него.
По това време
подсъдимият А. *** , при което решил да си купи нещо от нон-стопа срещу Съдебна палата гр.***, от
който пазарувала пострадалата С.. В близост до витрина за сладолед той
забелязал мобилния телефон на С., взел го и го прибрал в себе си. Междувременно С. забелязала, че мобилния й телефон липсва и
се върнала до нон-стопа, но не открила телефона, след което набрала номера си
от мобилния телефон на баща си. Подсъдимият възприел входящо обаждане на
мобилния телефон на С. и го изключил. Той не съобщил за намерените движими
вещи на собственика или на властта в
законовия седемдневен срок, а решил да ги задържи. Подсъдимият изхвърлил сим
картите, с които С. ползвала мобилния телефон, а впоследствие
продал мобилния телефон за сумата от 60,00 лева на своя съсед *** от гр.***.
Последният предал мобилния телефон на полицейски служител при
01 РУ- ***, след което бил върнат на С. .
По повод подадена жалба от
пострадалата И.С. и било образувано ДП №Д-1406/16г. по описа на РП-***.
Съдът кредитира дадените от
подсъдимия Х.А. обяснения в о.с.з., от които се установява времето, мястото и
начина на извършване на престъпното посегателство.Направените самопризнания се
подкрепят от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства в т.ч. тези
от разпита на св. А. А. и И.С., протокол за доброволно предаване от 13.09.2016г.
и заключението на вещото лице *** по назначената съдебно-оценителна експертиза според
която вещите предмет на престъплението са оценени по цени към датата на
деянието както следва : 1 бр. мобилен телефон “Леново
А 1000”,
сим карти и карта памет 7 GB – 152 лева. Заключението по назначеното експертно
изследване като компетентно и неоспорено от страните съдът възприема напълно. В
подкрепа на така възприетата от съда фактическа обстановка се явяват приложената
гаранционна карта и разписка съотв. на л.7 и л.45 от делото и свидетелство за
съдимост кредитирани от съда.
От
така възприетата от съда фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият Х.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК като на 03.06.2016 година в град ***, намерил
чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „LENOVO ”, модел „А1000” на стойност 120, 00
лева, два броя СИМ карти на стойност
20,00 лева, силиконов гръб за мобилен телефон марка „LENOVO ”, модел „А1000” на
стойност 7,00 лева, и карта памет 2gb на стойност 5,00 лева, всичко вещи на
обща стойност 152.00 лева, собственост на И.А.С. *** и в продължение на една
седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е
загубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл.
Като
подбуда за извършеното престъпление следва да
се посочи стремежа на подсъдимия към лично облагодетелстване.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства в тяхната взаимнообвързаност, конкретност
и изключителност позволяват единствено възможния и споделен по-горе извод.
За извършеното престъпление по
чл.207 от НК се предвижда наказание глоба от сто до триста лева, подсъдимият Х.А.
е реабилитиран, но е възстановил в съдебно заседание остатъка от
невъзстановената част от щетата в размер на 32 лева, стойността на предмета –
152 лева е до размера на две минимални работни
заплати за страната към датата на извършване на деянието, поради което на основание
чл. 304 от НПК във вр. с чл. 218б ал. 1
от НК, във вр. с чл. 207 ал. 1 от НК, съдът го оправда по обвинението
за извършено престъпление по чл. 207 ал. 1 от НК.
Съдът постанови след влизане
на присъдата в сила, препис от същата, ведно с мотивите да бъдат изпратени на
Районна прокуратура - ***, за комплектоване
и изпращане на
материалите на компетентния орган
по чл. 424 ал.5 вр. ал. 1 НК с оглед налагането на административно наказание по
реда и на основание чл.218б ал.1, във
вр. 207 ал. 1 от НК - за това, че на 03.06.2016 година в град ***,
намерил чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „LENOVO ”, модел „А1000” на стойност
120, 00 лева, два броя СИМ карти на
стойност 20,00 лева, силиконов гръб за мобилен
телефон марка „LENOVO ”, модел
„А1000” на стойност 7,00 лева, и карта памет 2gb на стойност 5,00 лева, всичко
вещи на обща стойност 152.00 лева, собственост на И.А.С. *** и в продължение на
една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги
е загубил.
На основание чл.190 ал.1 НПК направените по делото разноски в общ
размер на 48,30 лева следва да останат
за сметка на държавата.
По така изложените съображения
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: