Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 26.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря
Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6205 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Първа инвестиционна банка” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37,
представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Василев и Светозар
Алексадров Попов, твърди,
че на 05.04.2012г. сключил с кредитополучателя
С. К.К. договор
за банков кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г., по силата на който
кредитодателя отпуснал на последния кредит в размер на 7 000.00 лева,
който следвало да бъде погасен в срок до 26.03.2019г. чрез 84 погасителни
месечни вноски в размер на 102.38 лева за вноските от № 1 до № 24 включително и
в размер на 122.96 лева за вноските от № 25 до № 84 включително. За
обезпечаване задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
поръчителствали А. И. Т. и Л. В. Х., с които били сключени два отделни договора
за поръчителство от 05.04.2012г., по силата на които те поели задължения пред
ищцовата банка да отговарят солидарно за изпълнение на задълженията на С. К. за
плащане на погасителните месечни вноски по кредита, включително и за дължимите
лихви и разноски. Кредитополучателят е преустановил погасяването на
задълженията си по договора за кредит считано от 26.02.2015г., като останали
просрочени и непогасени 50 броя погасителни месечни вноски. Срокът на договора
за кредит е изтекъл на 26.03.2019г., като въпреки отправената до
кредитополучателя писмена покана за изпълнение на задълженията му той не е
погасил същите. Към дата 15.07.2019г. задълженията на кредитополучателя и
поръчителите по договора за банков кредит Великден №
012LD-R-001126/05.04.2012г. възлизат както следва: 4 580.70 лева –
главница; 1 099.44 лева – договорна лихва за периода от 26.10.2015г. до
26.03.2019г.; 2 299.27 лева – наказателна лихва за периода 26.02.2015г. до
15.07.2019г. и 60.00 лева – разноски за връчване на покана. За
част от тези парични суми по процесния договор за банков кредит Великден, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу С. К.К. в
качеството му на кредитополучател, А. И. Т. и Л. В. Х. в качеството им на
поръчители, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4403/2019г. по
описа на РРС, но срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, ответникът Л.Х. подал възражение за
недължимост на сумите и указано на ищеца да предяви иск относно установяване на
вземането си срещу него. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Л. В. Х., че му дължи в качеството му на
поръчител по договор
за банков кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г., сумите от: 4 580.70 лева – главница;
720.39 лева – договорна лихва за периода от 16.07.2016г. до 26.03.2019г.;
1 310.34 лева – наказателна лихва за периода 16.07.2016г. до 15.07.2019г.
и 60.00 лева – разноски за връчване на покана, по издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело №
4403/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски
и юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени по заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Л. В. Х. оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че не дължи никакви парични суми по договора за банков кредит, тъй
като поръчителството му е било прекратено на основание чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД, защото ищецът, в качеството му на кредитор по договора не е предявил иск
срещу длъжника С. К. в течение на шест месеца от датата на падежа на всяка
погасителна месечна вноска, уговорен в погасителния план към договора за банков
кредит. В условията на евентуалност и на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания по договора за
банков кредит за възнаградителни и наказателни лихви.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2012г. ищецът сключил с кредитополучателя С. К.К. договор
за банков кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г., по силата на който
кредитодателя отпуснал на последния кредит в размер на 7 000.00 лева,
който следвало да бъде погасен в срок до 26.03.2019г. чрез 84 погасителни
месечни вноски в размер на 102.38 лева за вноските от № 1 до № 24 включително и
в размер на 122.96 лева за вноските от № 25 до № 84 включително. За
обезпечаване задълженията на кредитополучателя по договора за кредит,
поръчителствали А. И. Т. и Л. В. Х., с които били сключени два отделни договора
за поръчителство от 05.04.2012г., по силата на които те поели задължения пред
ищцовата банка да отговарят солидарно за изпълнение на задълженията на С. К. за
плащане на погасителните месечни вноски по кредита, включително и за дължимите
лихви и разноски. По делото не се спори, че кредитополучателят е преустановил
погасяването на задълженията си по договора за кредит считано от 26.02.2015г.,
като останали просрочени и непогасени 50 броя погасителни месечни вноски, а
срокът на договора за кредит е изтекъл на 26.03.2019г., като въпреки
отправената до кредитополучателя писмена покана за изпълнение на задълженията
му той не е погасил същите.
За задълженията по процесния
договор за банков кредит Великден, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу С. К.К. в качеството му на кредитополучател, А. И. Т. и Л. В. Х.
в качеството им на поръчители, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 4403/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, ответникът Л.Х. подал
възражение за недължимост на сумите и указано на ищеца да предяви иск относно
установяване на вземането си срещу него, което той е направил по настоящото
дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 21.02.2013г. по
разплащателна сметка на С. К.К. е била предоставена
сумата от 7 000.00 лева, а като основание за операцията е било посочено
„Усвояване на кредит № 012LD-R-001126 на С. К.К.”.
Към 15.07.2019г. просрочената главница по процесния кредит е в размер на
4 580.70 лева, дължима по погасителни вноски от № 35 с падеж 26.02.2015г.
до № 84 с падеж 26.03.2019г. Размерът на дължимата договорна лихва по договор
за банков кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г. за периода от
16.07.2016г. до 26.03.2019г. е в размер на 679.75 лева дължима по погасителни
вноски от № 52 с падеж 26.07.2016г. до № 84 с падеж 26.03.2019г. Дължимата
наказателна лихва по чл.10 от процесния договор в размер на 23.7907%, изчислена
за периода от 16.07.2016г. до 15.07.2019г. върху сумите на неплатените главници
по погасителни вноски от № 52 с падеж 26.07.2016г. до № 84 с падеж 26.03.2019г.
е в общ размер на 1 250.88 лева. През периода от 05.04.2012г. –
16.06.2020г. са извършвани нередовни плащания по процесния договор за банков
кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г. в общ размер на 4 253.12
лева. Погасените задължения с тях са, както следва: 2 419.30 лева –
главница по погасителни вноски от № 1 до № 34 изцяло и част от главницата по
вноска № 35 с падеж 26.02.2015г. в размер на 59.29 лева; 1 735.21 лева –
договорна лихва по погасителни вноски от № 1 до № 41 изцяло и част от вноска №
42 с падеж 26.09.2015г. в размер на 49.06 лева; 98.61 лева – наказателна лихва.
Към датата на образуване на заповедното производство 16.07.2019г. просрочените
погасителни вноски са 50 броя – част от погасителни вноски от № 35 с падеж
26.02.2015г. до вноска № 42 с падеж 26.09.2015г., както и изцяло дължими са
погасителни вноски от № 43 с падеж 26.10.2015г. до вноска № 84 с падеж
26.03.2019г. Дължимите и неплатени суми по погасителните вноски са, както
следва: 4 580.70 лева – главница – част от главницата по вноска № 35 с
падеж 26.02.2015г. в размер на 8.57 лева и изцяло дължими погасителни вноски от
№ 36 до № 84; 1 099.52 лева – договорна лихва по чл.4 от договора за
кредит – част от договорната лихва по вноска № 42 с падеж 26.09.2015г. в размер
на 0.09 лева и изцяло договорна лихва по погасителни вноски от № 43 до № 84.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните
са обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен на 05.04.2012г. договор за
поръчителство, съгласно който ответникът е поел задължения пред ищцовата банка
да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на С. К.К.
за плащане на погасителните месечни вноски по договор за банков кредит Великден
№ 012LD-R-001126/05.04.2012г., по силата на който кредитодателя отпуснал на
последния кредит в размер на 7 000.00 лева, който следвало да бъде погасен
в срок до 26.03.2019г. чрез 84 погасителни месечни вноски в размер на 102.38
лева за вноските от № 1 до № 24 включително и в размер на 122.96 лева за
вноските от № 25 до № 84 включително, а задължението по поръчителя било включително и за дължимите лихви и разноски
по договора за банков кредит.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза и въз основа на представените банкови
извлечения е видно, че към датата на образуване на заповедното производство
16.07.2019г. просрочените погасителни вноски по процесния договор за банков
кредит са 50 броя – част от погасителни вноски от № 35 с падеж 26.02.2015г. до
вноска № 42 с падеж 26.09.2015г., както и изцяло дължими са погасителни вноски
от № 43 с падеж 26.10.2015г. до вноска № 84 с падеж 26.03.2019г., което е и
крайния срок за погасяване на задълженията по договора за банков кредит.
Спорният въпрос по делото е, а и това е основното
възражение на ответника, дали поръчителството му е било прекратено на основание
чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД и от кой момент е започнал да тече 6-месечния срок –
от падежа на всяка погасителна вноски или от крайния срок за погасяване на
задълженията по договора за банков кредит. Отговор на този въпрос дава
Тълкувателно решение № 5/2019г. от 21.01.2022г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело № 5/2019г., съгласно което при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване
на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна
изискуемост. Т.е. в случая срока е започнал да тече от 26.03.2019г., когато е
изтекъл срока за договора за банков кредит и настъпила изискуемостта на целия
дълг, а искът срещу главния длъжник по договора е подаден на 16.07.2019г., с
подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК, поради което поръчителството на ответника не
е прекратено. Неоснователно
е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност на всички вземания
по договора за банков кредит за възнаградителни и
наказателни лихви. Вземането за главницата по договора се погасява с общата
5-годишна давност и същата не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК – 16.07.2019г. Договорната и наказателни лихви се погасяват с
тригодишна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, но същите се претендират за
периода 16.07.2016г.
до 26.03.2019г. и 16.07.2016г. до 15.07.2019г., като тригодишната давност не е
изтекла към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК – 16.07.2019г.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният
положителен установителен иск е доказан както по своето правно основание, така
и по размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи в качеството му на поръчител по договор за банков кредит Великден
№ 012LD-R-001126/05.04.2012г. на ищцовата банка, сумите от: 4 580.70
лева – главница; 720.39 лева – договорна лихва за периода от 16.07.2016г. до
26.03.2019г.; 1 310.34 лева – наказателна лихва за периода 16.07.2016г. до
15.07.2019г., по
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 4403/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4403/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 160.79
лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 60.00 лева –
разноски за връчване на покана и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 208.39
лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 200.00 лева –
заплатено възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Л. В. Х. ***, с ЕГН: **********,
че дължи в качеството си
на поръчител по договор
за банков кредит Великден № 012LD-R-001126/05.04.2012г. на “Първа инвестиционна
банка” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” №
37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев
Василев и Светозар Алексадров Попов, сумите
от: 4 580.70
лева /четири хиляди петстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/ –
главница; 720.39 лева /седемстотин и двадесет лева и тридесет и девет стотинки/
– договорна лихва за периода от 16.07.2016г. до 26.03.2019г.; 1 310.34
лева /хиляда триста и десет лева и тридесет и четири стотинки/ – наказателна
лихва за периода 16.07.2016г. до 15.07.2019г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело №
4403/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. В. Х. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Първа
инвестиционна банка” АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Драган Цанков” № 37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Неделчо Василев Василев и Светозар Алексадров Попов, сумата от 320.79
лева /триста и двадесет
лева и седемдесет и девет стотинки/ -
направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4403/2019г. по описа на РРС, разноски за заплатени
държавна такса за производството по делото, връчване на нотариална покана и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. В. Х. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Първа
инвестиционна банка” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган
Цанков” № 37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо
Василев Василев и Светозар Алексадров Попов, сумите от 408.39 лева /четиристотин и осем лева
и тридесет и девет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски и 300.00
/триста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: