РЕШЕНИЕ
№ 11712
гр. ***, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110106477 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗД „***” АД
срещу М. М. И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 467,67 лв., с включени 25 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на *** г., в гр. ***,
вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2025 г. до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, ж.к. „***“ на паркинга пред бл. *** е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на МПС
„Рено Меган“, с рег. № ***. Поддържа, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на ответника М. М. И., който е управлявал лек автомобил Рено
Меган“, с рег. № *** без да притежава свидетелство за управление на МПС. Сочи, че
вредите по лекия автомобил възлизат на обща стойност от 935,67 лв., в който размер в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е
изплатил обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – „***“ ЕООД, като е
направил и ликвидационни разноски за неговото определяне в размер на 25 лв.
Застрахователят твърди, че има регрес за заплатеното от него застрахователно обезщетение
спрямо М. М. И. на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като последният е бил
неправоспособен водач на МПС към датата на ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. М. И.,
с който поддържа, че е погасила чрез плащане претендираните от ищеца суми, за което
представя доказателства – 2 бр. разписки от „***“ от *** г. и от *** г. Моли иска да бъде
отхвърлен.Претендира разноски.
На 14.04.2025 г. е постъпило становище от ищеца, в което се сочи, че ответникът е
заплатил претендираната сума на три вноски, като последната вноска в размер на 467,67 лв.
е заплатил след завеждане на исковата молба – на *** г., поради което счита, че същият е дал
повод за завеждане на делото. Обективирано е изявление, че искът следва да се счита
предявен за сумата от 467,67 лв.
С молба, вх. № 143079/23.04.2025 г. ищеца „***“ АД, чрез процесуалния си
представител адв. Г., заявява частичен отказ от предявения по делото иск по чл. 500 КЗ за
сумата над 467,67 лв. до първоначално предявения размер от 935,67 лв.
С определение от 25.04.2025 г. съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК,
производството по гр.д. 6477/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта по иска по чл. 500
КЗ за сумата над 467,67 лв. до първоначално предявения размер от 935,67 лв.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към
момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на
водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на
лекия автомобил от неправоспособен водач на МПС; изплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди /вид и размер/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения.
В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 467,67 лв. от ответника,
което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото
основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на
процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – квитанция от *** г. за
сумата от 467,67 лв., както и съобразно изричното признание на процесуалния представител
на ищеца в молбата му от 14.04.2025 г., поддържано и в о.с.з. на 03.06.2025 г., след
завеждане на исковата молба в съда, ответникът изцяло е погасил претендираната по делото
сума.
2
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземането на ищеца за главница за сумата от 467,67 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, към датата на устните състезания е изцяло погасено чрез
извършеното в хода на делото плащане. Ето защо искът по чл. 500 КЗ следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът М. М. И. с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло
разноските по производството, макар и иска да е отхвърлен поради извършено в хода на
процеса погасяване. Видно от съдържанието на представения по делото договор за правна
защита и съдействие от *** г., сключен между ищеца и адв. Г., същият има за предмет:
оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в образуване, защита и процесуално
представителство по дело № 6477/25, 61 състав.
С определение от 25.04.2025 г. съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК,
производството по гр.д. 6477/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта по иска по чл. 500
КЗ за сумата над 467,67 лв. до първоначално предявения размер от 935,67 лв.
Предвид изложеното, съдът при съобразяване не направения от ищеца отказ от
предявения по делото иск по чл. 500 КЗ за сумата над 467,67 лв. до първоначално
предявения размер от 935,67 лв., намира, че следва да редуцира размера на адвокатското
възнаграждение до сумата от 239,92 лв. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1
ГПК в полза на ЗД „***“ АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 289,92 лв. (от
който 239,22 лв. – адвокатско възнаграждение, и 50 лв. – заплатена държавна такса).
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът намира, че доколкото няма данни причината за отказ от иска
за сумата над 467,67 лв. до първоначално предявения размер от 935,67 лв., респ. за
прекратяване на делото да се дължи на процесуалното поведение на ответника /напр. поради
извънсъдебно погасяване на исковите суми в хода на процеса от негова страна или др./, то
ищецът ЗД „***“ АД следва да понесе отговорността за сторените от М. М. И. разноски, като
съдът редуцира размера на адвокатското възнаграждение в размер на 150, 05 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1
3
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 467,67 лв., с включени 25 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на *** г.,
в гр. ***, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2025 г. до погасяване на
задължението, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 289,92 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 150,05 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4